Дийн Кунц

Напишете мнението си за прочетеното

Модератор: Ka-tet of 19

Отговори
Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18784
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Дийн Кунц

Мнение от deadface » чет авг 19, 2010 2:41 pm

Искате ли да знаете какво е мнението на Кинг за Кунц? Ето какво казва Кинг по негов адрес в едно интервю:
"You’ve got Dean Koontz, who can write like hell. And then sometimes he’s just awful."
Изображение

Radical axis
Childe
Childe
Мнения: 35
Регистриран: съб сеп 12, 2009 6:30 pm

Re: Дийн Кунц

Мнение от Radical axis » вт сеп 07, 2010 2:55 am

deadface написа:"Студен огън" няма втора част, заблудили са те. Имам всичките му книги, издавани на български, така че можеш да ми вярваш :smile:
Обаче всъщност се оказа, че има втора част. Но не защото Кунц е написал продължение, а заради "Плеяда". Първата книга е 238 стр., втората също е толкова, но почва от 39-та глава, тъй че предполагам, че от издателството са я разбили на две парчета. Може би имаш друго издание.

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18784
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Дийн Кунц

Мнение от deadface » вт сеп 07, 2010 12:42 pm

Моето издание е от 1996 г., има 335 стр. и завършва с изречението „Вече знаеше какво крие бъдещето”. Няма втори том, нито втора част. Ето за това издание говоря. А твоето как изглежда? За пръв път чувам за двутомно издание на „Студен огън”. :a010:
Изображение

Radical axis
Childe
Childe
Мнения: 35
Регистриран: съб сеп 12, 2009 6:30 pm

Re: Дийн Кунц

Мнение от Radical axis » пет сеп 10, 2010 1:15 am

Едва сега виждам, че съм направил грешка, за която нищо чудно да си спечеля и бан(съвсем в реда на нещата).

Имал съм предвид не "Студен огън", а "Лошо място". Тогава купих двете книги едновременно и очевидно съм се заблудил, когато съм писал предните си постове в тази тема. Много се извинявам, ако съм объркал някого.

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18784
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Дийн Кунц

Мнение от deadface » пет сеп 10, 2010 1:20 am

Нищо, стават такива грешки :smile: И аз предположих, че имаш предвид "Лошо място", защото само тя и "Шепоти" са издадени в 2 тома.
Изображение

Потребителски аватар
stainbek
Childe
Childe
Мнения: 63
Регистриран: пет авг 27, 2010 10:56 pm

Re: Дийн Кунц

Мнение от stainbek » нед окт 03, 2010 2:01 am

А "Мистър Убийство" някой може ли да сподели нещо? Никъде не прочетох в мненията дотук някой да я споменава. deadface, предполагам, че ти си я чел - какво е твоето мнение?

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18784
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Дийн Кунц

Мнение от deadface » нед окт 03, 2010 2:13 am

Не ми е сред любимите му книги. Отначало започва много интересно, но после, когато читателят вече е разбрал какъв е замисъла и е намерил отговор на повечето загадки, книгата се превръща в най-обикновен екшън. Има доста действие (доколкото си спомням след средата започваше едно непрестанно преследване и дебнене), но сюжетът не е нищо особено.
Изображение

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18784
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Дийн Кунц

Мнение от deadface » вт окт 26, 2010 2:12 am

За четене онлайн:


Изображение
"Брат Од"

Чудакът Томас е най-чудатият литературен герой - обикновен младеж с непрестижна професия - толкова обикновен, че едва ли ще го забележите.
Само че във всеки човек се крие нещо, което убягва от погледа, и то важи с тройна сила за героя на Дийн Кунц. Защото Од, обитател на градчето Пико Мундо, притежава способността да говори с мъртвите и като неофициален посланик на добра воля между нашия свят и техния спомага за наказване на злото.
След смъртта на любимата си Сторми и потресаващата среща с коварната извратена Датура той търси убежище в манастир. Сивото ежедневие е като балсам за наранената му душа, пък и духовете на мъртвите вече не смущават дните и нощите му, явява му се само неизменният Елвис. Безметежното му съществуване е нарушено от множество бодаси, витаещи около болните дечица, приютени от монахините. В разгара на страховита снежна буря монасите и монахините обединяват усилия да спасят децата. Обитателите на манастира не подозират, че са подложени на чудовищен експеримент, а Од се среща с враг, древен и неумолим като самото време.

Изображение
"Фалшива памет"

Животът на Марти Роудс е прекрасен - омъжила се е наскоро, има успешна кариера като дизайнер на видеоигри.
Ала една сутрин с нея се случва нещо странно - за миг изпитва необясним ужас... от собствената си сянка. Мимолетното преживяване я изважда от равновесие, същевременно й се струва забавно. Но скоро вече не й е до смях - когато застава пред огледалото, осъзнава, че се страхува от отражението си.
Следват нови прояви на автофобия, които изцяло променят живота на Марти и съпруга й Дъстин. Търсейки причините за внезапното душевно заболяване на жена си, Дъсти я завежда при прочут психотерапевт. Ден след ден той отчаяно се опитва да възстанови събитията от последните месеци, но когато е на път да разкрие потресаващата истина, открива, че с него се случва нещо още по-ужасяващо и необяснимо...
Изображение

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18784
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Дийн Кунц

Мнение от deadface » пет ное 05, 2010 3:36 am

Stephen Sommers, режисьор и сценарист на "Мумията", "Кралят-скорпион" и "Ван Хелзинг", обяви, че ще снима филм по романа "Чудакът Томас".
Изображение

Machete
Ka-mai
Ka-mai
Мнения: 192
Регистриран: пет апр 25, 2008 6:50 pm

Re: Дийн Кунц

Мнение от Machete » нед дек 05, 2010 9:09 pm

Приключих "Мистър Убийство". Хареса ми. Малко доскучава към средата и като цяло е със стотина странички по-дълга, но има много силно начало и интересен злодей.

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18784
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Дийн Кунц

Мнение от deadface » нед дек 19, 2010 8:52 pm

Новият роман на Дийн Кунц:

Изображение
"What the Night Knows" by Dean Koontz
www.amazon.com

In this supernatural thriller from Koontz 14-year-old Billy Lucas's inexplicable slaughter of his entire family awakens the fears of homicide detective John Calvino, who as a child was the sole survivor of a similar family massacre. Though Calvino slayed the fiend who did the deed, he has always worried that the killings were demonic in nature and that the evil spirit responsible would return and harm his wife and three children. Sure enough, after Calvino visits the psychiatric ward where Lucas is held, something starts to haunt every member of his close-knit clan, though improbably and conveniently they all fail to share this disturbing development with each other. The detective believes he has a deadline to thwart the force bent on repeating the earlier murders.

Billy Lucas confesses to a shocking crime. He's only fourteen years old but he's a sadistic killer and proud of it. He's in the secure wing of the state hospital but ... he seems too wise for his age, not crazy, too knowing. About the nature of evil, and whether it lives on beyond death. Too knowing about other crimes that took place before he was born ... Other murders from twenty years ago surface in the mind of Detective John Calvino as he interviews young Billy Lucas. Calvino carries away a signed confession ... and a sense of great danger. That night he feels that somehow Billy has come home with him, to his family. Over the next weeks, this haunted feeling does not go away. It only gets worse. Then another killing spree happens, just as and when John Calvino dreaded it would. Billy is safely locked away, but not the ghost, if the ghost exists, that links these murders with past crimes, and with John Calvino. Anything could happen, and surely will... again.

За да го свалите, щракнете върху емотикона Изображение

Изображение
Изображение

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18784
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Дийн Кунц

Мнение от deadface » ср дек 22, 2010 4:05 pm

Следващите книги на Дийн Кунц, които ще бъдат издадени у нас, са "Velocity" и "What the Night Knows".
Изображение

Machete
Ka-mai
Ka-mai
Мнения: 192
Регистриран: пет апр 25, 2008 6:50 pm

Re: Дийн Кунц

Мнение от Machete » пет дек 31, 2010 3:35 pm

deadface написа:Искате ли да знаете какво е мнението на Кинг за Кунц? Ето какво казва Кинг по негов адрес в едно интервю:
"You’ve got Dean Koontz, who can write like hell. And then sometimes he’s just awful."
Нещо по-конкретно? Кунц със сигурност има някои не особено впечатляващи творби, но това е най-суровата критика, която мога да отправя към него. "Terrible" някак не приляга на такъв автор.

West of Hell
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 2638
Регистриран: чет май 29, 2008 2:38 pm

Re: Дийн Кунц

Мнение от West of Hell » пет дек 31, 2010 5:00 pm

Работата е там, че като се казваш Стивън Кинг, можеш да говориш каквото си искаш. Никой няма да ти се разсърди :) Кинг често си позволява да се изцепва, примерно тва дето беше посочил Dark Knight за филм на 2008-ма...СМЕХ!
На Download 2016 bundinhas

http://www.youtube.com/watch?v=yMlKlH7DYe8

Machete
Ka-mai
Ka-mai
Мнения: 192
Регистриран: пет апр 25, 2008 6:50 pm

Re: Дийн Кунц

Мнение от Machete » пет дек 31, 2010 6:30 pm

Е, Кинг не разбира от кино и това не е тайна от Maximum Overdrive насам. :tooth: Почти сигурен съм, че не гледа европейско/азиатско кино, освен ако даден филм не добие огромна популярност в САЩ. Съвсем друго е положението с книгите - на неговите оценки и рецензии се доверяват... е, всички, които ги четат. Затова подобно изказване ми звучи малко като заяждане. Ако трябва да съм честен, най-слабата книга на Кинг, която съм чел е по-зле от най-слабата на Кунц, колкото и глупаво /а и субективно/ да звучи.

Както и да е, пожелавам ви весело посрещане на новата година и все по-хубави поводи за радост да ви пленяват през 2011 г. :smile:

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18784
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Дийн Кунц

Мнение от deadface » пет дек 31, 2010 6:43 pm

Чакайте сега, той Кинг харесва Кунц, просто отбелязва, че книгите му не винаги са на ниво: "Дийн Кунц може да пише ужасно добре. Но понякога е просто ужасен." И е прав. Само че Кунц си има извинение да има слаби книги - за 42 години е публикувал близо 150 заглавия, 90% от които романи. С други думи - човекът е адски продуктивен и пише нонстоп (понякога по 8 романа годишно), а при това положение неизменно се стига до слаби или поне посредствени книги.
Изображение

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18784
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Дийн Кунц

Мнение от deadface » нед яну 02, 2011 7:52 am

http://www.youtube.com/watch?v=R66a0uneVY4
Трейлър на "What the Night Knows"

*

Малко инфо за предстоящите книги на Кунц:

Дийн Кунц обяви, че от известно време насам работи върху продължение на "Не бой се от нищо" и "Сграбчи нощта". Засега заглавието на третия роман за Кристофър Сноу е "Ride the Storm". По думите му той щял да бъде доста обемен и епичен. Всъщност, Кунц го бил написал до средата, но го зарязал временно заради други проекти.

Освен това Кунц издаде, че ще има още 3 романа за Чудакът Томас (т.е. книгите от поредицата ще нараснат от 4 на 7) и че в някой от тях Томас ще се срещне с Кристофър Сноу.

Същевременно Кунц работи усилено върху 3 нови книги за Франкенщайн, първата от които - "Frankenstein: Dead Town" - ще излезе в Щатите през май 2011.

Няколко месеца по-късно (вероятно през декември) ще бъде издаден и самостоятелен роман, който все още няма заглавие, но има следния сюжет:

"Police officer Kirby Wayland is on his way home late one day when he sees a stray dog along the highway – a Belgian sheepdog with no collar – so he brings it home for the night. From that moment on, Kirby experiences a continuing strangeness about this canine. Man and dog quickly develop a bond, though there is always something very unsettling about it. Kirby, against the advice of colleagues and friends, takes a six-month leave from the police force and decides, entirely on intuition, to take a road trip. Where? Why? Kirby says, “I don’t know. I think…I think that’s up to the dog.” On the road, Kirby and the dog – who by now has acquired the Ahab – have a series of rapidly escalating adventures and enter on a hair-raising quest that will ultimately have enormous emotional effect as the truth of the situation brings breathtaking revelations."
Изображение

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18784
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Дийн Кунц

Мнение от deadface » чет яну 06, 2011 8:32 pm

Изображение
"What the Night Knows" by Dean Koontz
www.amazon.com

"What the Night Knows" е свръхестествен хорър/трилър в най-добрите традиции на жанра. Има страховит сериен убиец, който с помощта на окултните си познания успява да се завърне от гроба като отмъстителен дух, различни свръхестествени явления, напрежение, страховити сцени, преследване, насилие, кръв, схватки и параноя.
Централната идея на романа – злонамерен дух, който си отмъщава – не е нова, нито оригинална, но Кунц й придава свежест, като позволява на духа да напусне мястото, на което телесната му обвивка е умряла и да се движи свободно из целия град. Нещо повече – отмъстителният дух може да се прехвърля с лекота от тяло в тяло и до края на книгата сменя 7-8 гостоприемника. Това прави историята далеч по-интересна и динамична от стандартните свръхестествени романи за духове, освен това засилва напрежението – Блекуд може да обладае всеки, който има пороци и грехове, дори непорочните хора, стига да изпитат някаква силна отрицателна емоция (гняв, омраза и т.н.), затова главните герои трябва през цялото време да са нащрек и да не се доверяват на никого.
Ако си падате по филми като "Шокър" и "Падналият ангел" (с Дензъл Уошингтън), не пропускайте да прочетете новия роман на Кунц.

Ето един много силен откъс, в който главният герой - детективът от отдел "Убийства" Джон Калвино - се среща с 14-годишния Били Лукас, който е убил по особено жесток начин собственото си семейство. Срещата е в психиатричното отделение, в което е настанено момчето, а между Джон и Били има стъклена преграда.
Spoiler
Show
On the left, a door opened, and Billy Lucas entered the patient’s side of the room. He wore slippers, gray cotton pants with an elastic waistband, and a long-sleeved gray T-shirt.
His face, as smooth as cream in a saucer, seemed to be as open and guileless as it was handsome. With pale skin and thick black hair, dressed all in gray, he resembled an Edward Steichen glamour portrait from the 1920s or ’30s.
The only color he offered, the only color on his side of the glass, was the brilliant, limpid, burning blue of his eyes.
Neither agitated nor lethargic from drugs, Billy crossed the room unhurriedly, with straight-shouldered confidence and an almost eerie grace. He looked at John, only at John, from the moment he entered the room until he stood before him, on the farther side of the glass partition.
“You’re not a psychiatrist,” Billy said. His voice was clear, measured, and mellifluous. He had sung in his church choir. “You’re a detective, aren’t you?”
“Calvino. Homicide.”
“I confessed days ago.”
“Yes, I know.”
“The evidence proves I did it.”
“Yes, it does.”
“Then what do you want?”
“To understand.”
Less than a full smile, a suggestion of amusement shaped the boy’s expression. He was fourteen, the unrepentant murderer of his family, capable of unspeakable cruelty, yet the half-smile made him look neither smug nor evil, but instead wistful and appealing, as though he were recalling a trip to an amusement park or a fine day at the shore.
“Understand?” Billy said. “You mean—what was my motive?”
“You haven’t said why.”
“The why is easy.”
“Then why?”
The boy said, “Ruin.”
The windless day abruptly became turbulent and rattled raindrops like volleys of buckshot against the armored glass of the barred windows.
That cold sound seemed to warm the boy’s blue gaze, and his eyes shone now as bright as pilot lights.
“ ‘Ruin,’ ” John said. “What does that mean?”
For a moment, Billy Lucas seemed to want to explain, but then he merely shrugged.
“Will you talk to me?” John asked.
“Did you bring me something?”
“You mean a gift? No. Nothing.”
“Next time, bring me something.”
“What would you like?”
“They won’t let me have anything sharp or anything hard and heavy. Paperback books would be okay.”
The boy had been an honor student, in his junior year of high school, having skipped two grades.
“What kind of books?” John asked.
“Whatever. I read everything and rewrite it in my mind to make it what I want. In my version, every book ends with everyone dead.”
Previously silent, the storm sky found its voice. Billy looked at the ceiling and smiled, as if the thunder spoke specifically to him. Head tilted back, he closed his eyes and stood that way even after the rumble faded.
“Did you plan the murders or was it on impulse?”
Rolling his head from side to side as though he were a blind musician enraptured by music, the boy said, “Oh, Johnny, I planned to kill them long, long ago.”
“How long ago?”
“Longer than you would believe, Johnny. Long, long ago.”
“Which of them did you kill first?”
“What does it matter if they’re all dead?”
“It matters to me,” John Calvino said.
Pulses of lightning brightened the windows, and fat beads of rain quivered down the panes, leaving a tracery of arteries that throbbed on the glass with each bright palpitation.
“I killed my mother first, in her wheelchair in the kitchen. She was getting a carton of milk from the refrigerator. She dropped it when the knife went in.”
Billy stopped rolling his head, but he continued to face the ceiling, eyes still closed. His mouth hung open. He raised his hands to his chest and slid them slowly down his torso.
He appeared to be in the grip of a quiet ecstasy.
When his hands reached his loins, they lingered, and then slid upward, drawing the T-shirt with them.
“Dad was in the study, at his desk. I clubbed him from behind, twice on the head, then used the claw end of the hammer. It went through his skull and hooked so deep I couldn’t pull it loose.”
Now Billy slipped the T-shirt over his head and down his arms, and he dropped it on the floor.
His eyes remained closed, head tipped back. His hands languidly explored his bare abdomen, chest, shoulders, and arms. He seemed enravished by the texture of his skin, by the contours of his body.
“Grandma was upstairs in her room, watching TV. Her dentures flew out when I punched her in the face. That made me laugh. I waited till she regained consciousness before I strangled her with a scarf.”
He lowered his head, opened his eyes, and held his pale hands before his face to study them, as if reading the past, rather than the future, in the lines of his palms.
“I went to the kitchen then. I was thirsty. I drank a beer and took the knife out of my mother.”
John Calvino sat on the arm of a chair.
He knew everything the boy told him, except the order of the killings, which Billy had not revealed to the case detectives. The medical examiner had provided a best-guess scenario based on crime-scene evidence, but John needed to know for sure how it had happened.
Still studying his hands, Billy Lucas said, “My sister, Celine, was in her room, listening to bad music. I did her before I killed her. Did you know I did her?”
“Yes.”
Crossing his arms, slowly caressing his biceps, the boy met John’s eyes again.
“Then I stabbed her precisely nine times, though I think the fourth one killed her. I just didn’t want to stop that soon.”
Thunder rolled, torrents of rain beat upon the roof, and faint concussion waves seemed to flutter the air. John felt them shiver through the microscopic cochlear hairs deep in his ears, and he wondered if perhaps they had nothing to do with the storm.
He saw challenge and mockery in the boy’s intense blue eyes. “Why did you say ‘precisely’?”
“Because, Johnny, I didn’t stab her eight times, and I didn’t stab her ten. Precisely nine.”
Billy moved so close to the glass partition that his nose almost touched it. His eyes were pools of threat and hatred, but they seemed at the same time to be desolate wells in the lonely depths of which something had drowned.
The detective and the boy regarded each other for a long time before John said, “Didn’t you ever love them?”
“How could I love them when I hardly knew them?”
“But you’ve known them all your life.”
“I know you better than I knew them.”
A dull but persistent disquiet had compelled John to come to the state hospital. This encounter had sharpened it.
He rose from the arm of the chair.
“You’re not going already?” Billy asked.
“Do you have something more to tell me?”
The boy chewed his lower lip.
John waited until waiting seemed pointless, and then he started toward the door.
“Wait. Please,” the boy said, his quivering voice different from what it had been before.
Turning, John saw a face transformed by anguish and eyes bright with desperation.
“Help me,” the boy said. “Only you can.”
Returning to the glass partition, John said, “Even if I wanted to, I couldn’t do anything for you now. No one can.”
“But you know. You know.”
“What do you think I know?”
For a moment more, Billy Lucas appeared to be a frightened child, unsettled and uncertain. But then triumph glittered in his eyes.
His right hand slid down his flat abdomen and under the elastic waist of his gray cotton pants. He jerked down the pants with his left hand, and with his right directed his urine at the lower grille in the glass panel.
As the stinking stream spattered through the steel grid, John danced backward, out of range. Never had urine smelled so rank or looked so dark, as yellow-brown as the juice of spoiled fruit.
Aware that his target had safely retreated, Billy Lucas aimed higher, hosing the glass left to right, right to left. Seen through the foul and rippling flux, the boy’s facial features melted, and he seemed about to dematerialize, as if he had been only an apparition.
John Calvino pressed the button on the intercom panel beside the door and said to Coleman Hanes, “I’m finished here.”
To escape the sulfurous odor of the urine, he didn’t wait for the orderly but instead stepped into the hallway.
Behind John, the boy called out, “You should have brought me something. You should have made an offering.”
The detective closed the door and looked down at his shoes in the fluorescent glare of the corridor. Not one drop of foulness marred their shine.
As the door to the guard’s vestibule opened, John walked toward it, toward Coleman Hanes, whose size and presence gave him the almost mythological aura of one who battled giants and dragons.
Изображение

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18784
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Дийн Кунц

Мнение от deadface » чет яну 13, 2011 6:44 pm

Още малко информация за предстоящите книги на Дийн Кунц:

Самостоятелният роман (вижте по-горе), който трябва да излезе в Щатите в края на тази или през следващата година, вероятно ще се казва "The Blackthorn".

Петият роман за Чудакът Томас вероятно ще се казва "Odd Apocalypse" и ще излезе в Щатите през пролетта на 2012.
Изображение

Потребителски аватар
мици
Commoner
Commoner
Мнения: 17
Регистриран: чет дек 09, 2010 7:52 pm

Re: Дийн Кунц

Мнение от мици » нед яну 16, 2011 8:13 pm

Преди малко завърших "Вратата към декември". Не очаквах, но за мене се оказа една от най-силните му книги!

Отговори