Дийн Кунц

Напишете мнението си за прочетеното

Модератор: Ka-tet of 19

Отговори
Потребителски аватар
CELL
Breaker
Breaker
Мнения: 258
Регистриран: вт юли 20, 2010 4:44 pm

Re: Дийн Кунц

Мнение от CELL » съб яну 29, 2011 6:29 pm

Някой може ли да сподели впечатления от "Полунощ" и "Сграбчи нощта" :rolleyes:

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18751
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Дийн Кунц

Мнение от deadface » съб яну 29, 2011 10:38 pm

"Полунощ" е sf хорър, има доста действие и напрежение. Агент на ФБР е изпратен в малък град, за да разследва загадъчната смърт на част от жителите му. Когато пристига, открива, че местните жители се държат странно, а някои твърдят, че нощем из градчето бродят странни същества. Една от по-добрите му книги според мен.
"Сграбчи нощта" е продължение на "Не бой се от нищо", въпреки че може да се чете и самостоятелно. Главният герой, който страда от рядко заболяване, заради което не трябва да се излага на слънчеви лъчи, разследва изчезването на няколко деца. Романът пак е sf (има пътуване във времето), но е по-скоро трилър, отколкото хорър.
Доколкото си спомням, "Полунощ" ми беше харесала повече.
Изображение

Потребителски аватар
мици
Commoner
Commoner
Мнения: 17
Регистриран: чет дек 09, 2010 7:52 pm

Re: Дийн Кунц

Мнение от мици » нед яну 30, 2011 12:32 pm

Преди седмица ги прочетох и двете. "Полунощ" е определено по-силната за мене.

Потребителски аватар
CELL
Breaker
Breaker
Мнения: 258
Регистриран: вт юли 20, 2010 4:44 pm

Re: Дийн Кунц

Мнение от CELL » нед яну 30, 2011 5:22 pm

Благодаря!
Значи решено - ще си взема " Полунощ " :smile:

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18751
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Дийн Кунц

Мнение от deadface » пет апр 15, 2011 1:35 am

Режисьорът на "Мумията" ще снима филм по "Чудакът Томас" - Odd Thomas (2012), снимките започват следващия месец.
Изображение

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18751
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Дийн Кунц

Мнение от deadface » пет апр 29, 2011 4:38 pm

Задава се още един филм по Кунц, този път по неиздаваната у нас "Twilight Eyes". Дано покрай излизането на филма родните издатели да ни зарадват с книгата.
Изображение

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18751
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Дийн Кунц

Мнение от deadface » пет май 27, 2011 3:02 am

Изображение
"Frankenstein: The Dead Town" by Dean Koontz
www.amazon.com

Dean Koontz’s enthralling Frankenstein series has redefined the classic legend of infernal ambition and harrowing retribution for a new century and a new age. Now the master of suspense delivers an unforgettable novel that is at once a thrilling adventure in itself and a mesmerizing conclusion to his saga of the modern monsters among us.

The war against humanity is raging. As the small town of Rainbow Falls, Montana, comes under siege, scattered survivors come together to weather the onslaught of the creatures set loose upon the world. As they ready for battle against overwhelming odds, they will learn the full scope of Victor Frankenstein’s nihilistic plan to remake the future—and the terrifying reach of his shadowy, powerful supporters.
Now the good will make their last, best stand. In a climax that will shatter every expectation, their destinies and the fate of humanity hang in the balance.

Пета и последна книга от поредицата "Франкенщайн". За да я свалите, щракнете върху емотикона Изображение
Изображение

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18751
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Дийн Кунц

Мнение от deadface » нед май 29, 2011 11:00 pm

Колекция от книги на Дийн Кунц на англ. език:
Spoiler
Show
Dean Koontz's Frankenstein
1. Prodigal Son (2005) (with Kevin J Anderson)
2. City of Night (2005) (with Ed Gorman)
3. Dead and Alive (2009)
4. Lost Souls (2010)
5. The Dead Town (2011)

Tucker (writing as Brian Coffey)
1. Blood Risk (1973)

Moonlight Bay
1. Fear Nothing (1997)
2. Seize the Night (1998)

Odd Thomas
1. Odd Thomas (2003)
2. Forever Odd (2005)
3. Brother Odd (2006)
4. Odd Hours (2008)
Odd Is on Our Side (2010) (with Fred Van Lente)

Anti-man (1970)

The Husband (2006)
The Good Guy (2007)
The Darkest Evening of the Year (2007)
Your Heart Belongs to Me (2008)
Relentless (2009)
Breathless (2009)
What the Night Knows (2010)
Velocity (2005)
Mr. Murder (1993)
Winter Moon (1993)
Dark Rivers of the Heart (1994)
Intensity (1995)
TickTock (1996)
Santa's Twin (1996)
Sole Survivor (1997)
False Memory (1999)
From the Corner of His Eye (2000)
One Door Away from Heaven (2001)
By the Light of the Moon (2002)
The Face (2003)
The Taking (2004)
Life Expectancy (2004)
Midnight (1989)
The Bad Place (1989)
Hideaway (1991)
Cold Fire (1991)
The Door to December (1985) (writing as Richard Paige)
Twilight Eyes (1985)
Strangers (1986)
Watchers (1987)
Shadow Fires (1987) (writing as Leigh Nichols)
Lightning (1988)
Darkness Comes (1983)
aka Darkfall
Phantoms (1983)

The Voice of the Night (1980) (writing as Brian Coffey)
The Eyes of Darkness (1981) (writing as Leigh Nichols)
The Mask (1981) (writing as Owen West)

Prisoner of Ice (1976) (writing as David Axton)
aka Icebound
Night Chills (1976)
Time Thieves (1977)
The Vision (1977)
The Face of Fear (1977) (writing as K R Dwyer)
The Key to Midnight (1979) (writing as Leigh Nichols)
The Funhouse (1980) (writing as Owen West)

Demon Seed (1973)
Shattered (1973) (writing as K R Dwyer)
The Haunted Earth (1973)
A Werewolf Among Us (1973)
A Darkness in My Soul (1972)
The Flesh in the Furnace (1972)
Starblood (1972)
Chase (1972) (writing as K R Dwyer)
Anti-man (1970)
Fear That Man (1969)
Santa's Twin(1970)
Щракнете върху емотикона Изображение
Изображение

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18751
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Дийн Кунц

Мнение от deadface » пон май 30, 2011 4:31 pm

Изображение
"Пазители" от Дийн Кунц

За четене онлайн
Изображение

Linoge
Follower of the Eld
Follower of the Eld
Мнения: 109
Регистриран: ср май 18, 2011 8:50 pm
Местоположение: Варна

Re: Дийн Кунц

Мнение от Linoge » пет юни 17, 2011 9:35 pm

Някой може ли да сподели впечатления от ''Гръмотевичният дом'', за какво става въпрос и т.н.?

West of Hell
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 2638
Регистриран: чет май 29, 2008 2:38 pm

Re: Дийн Кунц

Мнение от West of Hell » пет юни 17, 2011 10:22 pm

Оу, братленце, това бяха някакви руски шпиони, промивки на мозъци, тайни операции и тн работи, които никак не са ми приятни. Защо точно към тази книга си се насочил :question:
На Download 2016 bundinhas

http://www.youtube.com/watch?v=yMlKlH7DYe8

Linoge
Follower of the Eld
Follower of the Eld
Мнения: 109
Регистриран: ср май 18, 2011 8:50 pm
Местоположение: Варна

Re: Дийн Кунц

Мнение от Linoge » пет юни 17, 2011 10:53 pm

Нещо в самото заглавие ме грабна, но тъй като не можах да намеря информация за какво иде реч, реших да питам тук. Ако имате по-добри предложения, споделете :blush3: .

West of Hell
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 2638
Регистриран: чет май 29, 2008 2:38 pm

Re: Дийн Кунц

Мнение от West of Hell » пет юни 17, 2011 11:14 pm

Древният враг
Вуду
Панаирът
Лошо място


тия са по-хорърски

А любимите ми трилъри са Наслада и Черен лед
На Download 2016 bundinhas

http://www.youtube.com/watch?v=yMlKlH7DYe8

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18751
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Дийн Кунц

Мнение от deadface » съб юни 18, 2011 6:48 am

Linoge, просто прочети предходните страници на темата - вече сме препоръчвали конкретни книги, като някои дори сме ги коментирали.
Изображение

scorpionsforever
Commoner
Commoner
Мнения: 7
Регистриран: вт сеп 21, 2010 7:36 pm

Re: Дийн Кунц

Мнение от scorpionsforever » вт юни 21, 2011 3:11 pm

Ето малко прекрасни новини :smile: http://www.colibri.bg/resultsb.php?book=596

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18751
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Дийн Кунц

Мнение от deadface » вт юни 21, 2011 3:32 pm

Тази нощ или утре ще пусна откъси от романа и повече информация ;)
Изображение

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18751
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

"Ускорение" от Дийн Кунц

Мнение от deadface » чет юни 23, 2011 4:48 am

Изображение
"Ускорение" от Дийн Кунц
http://www.colibri.bg/resultsb.php?book=596

Били Уайлс, трийсетгодишен необщителен барман и бивш писател, се оказва въвлечен въпреки волята си в сатанинска игра на котка и мишка с неизвестен убиец. Били е доволен от живота си сред постоянните клиенти на кръчмата, посещава редовно в болницата своята годеница, която е изпаднала в коматозно състояние, дялка в свободното си време дървени скулптури. Но простият му живот рязко изхвърча от коловозите си, когато той открива бележка със смразяващо съдържание: да избере в рамките на шест часа кой да умре – млада учителка или възрастен филантроп. Местният шериф гледа на бележката като на безвкусна шега, докато не намират удушена млада хубава учителка и нова заплашителна бележка – Били трябва да реши съдбата на други двама, и то за още по-кратък срок.

Още като студент Дийн Кунц (роден 1945 г.) печели конкурс за разказ на списание "Атлантик Мънтли" и оттогава не е спрял да пише. Автор е на толкова много романи, разпръснати из толкова много жанрове, че и самият той не се наема да си състави библиографията. Фактите говорят обаче сами за себе си: книгите му са преведени на 38 езика и до този момент са тиражирани в половин милиард екземпляра, като цифрата нараства ежегодно със 17 милиона. Единайсет от романите му са били номер едно в най-престижния списък на бестселърите в Съединените щати – този на "Ню Йорк Таймс", при това още с излизането си с твърди корици, което го поставя сред малцината (по-точно 12 на брой) автори с подобно постижение, а четиринайсет от романите му са оглавили същата класация в категория "джобно издание". Той обаче е бил начело на класациите не само в своята страна, а дори в Швеция и Япония. Същият "Ню Йорк Таймс" нарича творбите му "психологически сложни, майсторски изпипани и изцяло задоволяващи нуждата ни от пулсиращ адреналин", а не по-малко престижното списание "Ролинг Стоун" го определя като "най-великия автор на трилъри и съспенс в Америка".


Откъс от романа:

"Дотук всеки миг от този кошмар бе изглеждал абсолютно реален, толкова осезаем като да сложиш ръка в огъня. Но третата бележка като че ли тласна Били от реалния свят към света на фантазията. Обзет от призрачен страх, той отлепи бележката и я разгъна.
Вътрешното осветление, задействано при влизането му в колата, все още работеше. Съобщението под формата на въпрос се виждаше ясно и беше кратко:
Готов ли си за първата си рана?

ГОТОВ ЛИ СИ ЗА ПЪРВАТА СИ РАНА? Сякаш някакъв ключ щракна и забави потока на времето. Бележката се изплъзна от пръстите му, понесе се плавно из въздуха и лека-полека кацна в скута му. Осветлението угасна.
Обзет от ужас, Били протегна дясната си ръка към револвера на съседната седалка и бавно се извърна надясно, за да погледне през рамо към потъналата в мрак задна седалка. На пръв поглед там бе прекалено тясно, за да се скрие човек, но Били беше влязъл бързо, без да обръща внимание. Затърси пипнешком оръжието, пръстите му докоснаха грапавата дръжка и тогава прозорецът на вратата му се пръсна. Острите парчета стъкло се посипаха по гърдите и скута му, револверът се изплъзна от ръката му и се изтърколи на пода.
Още докато стъклото се сипеше по Били, преди той да успее да обърне лице към нападателя си, психопатът пъхна ръка в колата, сграбчи кичур коса на темето му и го опъна с всичка сила. Притиснат в тясното пространство зад кормилото, безмилостно теглен за косата, Били нямаше как да се прехвърли на другата седалка и да потърси оръжието. Опита се да забие нокти в ръката, която го скубеше, но напразно, онзи носеше кожени ръкавици.
Изродът беше силен, злостен и безмилостен. Косата на Били трябваше вече да е изтръгната от корен. Болката бе невъобразима. Зрението му се замъгли. Убиецът искаше да го издърпа с главата напред през счупеното стъкло. Тилът на Били се удари силно в ръба на прозореца. Друг силен удар затвори челюстите му и от гърлото му се изтръгна дрезгав стон. Той стисна кормилото с лявата си ръка, а с дясната – облегалката за глава на шофьорската седалка. Онзи щеше да му отскубне цяла шепа коса и Били щеше да се освободи.
Ала косата не се отскубна, той не се освободи и тогава се сети за клаксона. Ако го надуеше, ако удареше с юмрук по него, щяха да му се притекат на помощ и изродът щеше да избяга. Но Били веднага осъзна, че щеше да го чуе само свещеникът, а ако той дойдеше, убиецът нямаше да избяга. Не, щеше да застреля свещеника, както бе застрелял Лани.
Вероятно бяха изминали десет секунди, откакто стъклото бе разбито и онзи неумолимо теглеше през прозореца главата на Били. Болката бързо се беше усилила, така че корените на косата му сякаш стигаха до кожата на лицето му, което също започна да боли, като опърлено от огън. После болката обхвана раменете и ръцете му, защото заедно с изтръгването на упоритите корени сякаш изтичаше и силата на тези мускули. Тилът му усети хладинатана ръба на прозореца. Назъбените останки от стъклото дращеха кожата му. Убиецът започна да извива главата муназад. Колко бързо можеше да му пререже гърлото, колко лесно щеше да му счупи гръбнака.
Били пусна кормилото и затърси зад гърба си дръжката на вратата. Ако успееше да отвори вратата и да я блъсне силно, можеше да извади убиеца от равновесие и да го събори на земята. Тогава той или щеше да изпусне кичура от косата му, или най-сетне да го изскубне. За да стигне бравата, Били трябваше да извие ръката зад гърба си така силно, да прегъне китката си под такъв жесток ъгъл, че щеше да му е невъзможно да издърпа лостовия механизъм.
Сякаш усетил намерението на жертвата си, психопатът се облегна с цялата си тежест на вратата. Главата на Били беше почти изцяло вън от колата и над себе си видя надвесено лице. Лице без черти. Закачулен призрак.
Били премигна, за да избистри погледа си. Не беше качулка, а черна скиорска маска. Дори на оскъдната светлина Били успя да види трескавия поглед, който сякаш хвърляше искри през дупките за очите.
По долната половина на лицето, от носа надолу, го напръскаха с някаква течност. Студена, лютива и в същото време сладка, тя вонеше на лекарство. Шокът го накара да поеме шумно въздух. Опита се да не вдишва, но беше късно. Ноздрите му пламнаха, устата му се напълни със слюнка. Лицето с маската се наклони към него подобно на мрачна луна с кратерни очи.

ЕФЕКТЪТ ОТ ОПИАТА ПРЕМИНАВАШЕ. Подобно на въже, което се намотаваше около ролка, болката издърпа Били от безсъзнанието. В устата си усещаше вкус, сякаш бе пил сироп и я бе изплакнал с белина. Едновременно сладък и горчив. Като самия живот.
В първите мигове не можеше да се ориентира къде е. Отначало му беше все едно. Изваден от морето на вцепенение, той се чувстваше просмукан от неестествен сън и копнееше да се върне в дълбините му.
След известно време нестихващата болка го накара да й обърне внимание, да задържи очите си отворени, да анализира усещанията си и да се ориентира. Лежеше по гръб на твърда повърхност – паркинга пред църквата. Миришеше на асфалт, масло и бензин. Усещаше слабия аромат на дъба, който се извисяваше над него в мрака. Собствената му вкисната пот. Облиза устните си и усети вкуса на кръв.
Когато избърса лицето си, Били почувства, че е покрито с лепкава течност, най-вероятно смес от пот и кръв. В тъмното не се виждаше точно какво беше полепнало по ръката му.
Болеше го най-вече скалпът. Отначало си мислеше, че е защото почти му бяха изскубали косата. От главата му тръгваше бавно пулсираща болка, придружена от остри бодежи. Тя обаче не започваше от върха, където косата му бе подложена на жестоко изпитание, а от челото. Когато вдигна ръка и колебливо опипа мястото, той откри, че от челото му, на един пръст под линията на косата, стърчи нещо като твърда тел. Макар че докосването му бе съвсем леко, го прониза остра болка и той извика.
Готов ли си за първата си рана?
Той остави изследването на раната за по-късно, когато можеше да види пораженията. Явно не беше смъртоносна. Психопатът не възнамеряваше да го убие, само да го рани или може би да му остави белег. Макар и неохотно Били изпита по-голям респект към противника си и не очакваше от него да прави грешки, поне не големи.
Надигна се и седна. Болката прониза челото му, после отново, когато се изправи. Олюлявайки се, той огледа паркинга. Нападателят го нямаше.
Високо в нощното небе, от запад, изръмжаха пътуващите светлини на реактивен самолет, като група движещи се звезди. Навярно беше военен самолет на път към конфликтна зона на военни действия. Друга зона на военни действия, не тукашната.
Били отвори врата на форда. Седалката беше посипана с парчета стъкло. Измъкна кутия със салфетки от жабката и с нея изгреба бодливите парчета по тапицерията. Потърси бележката, която бе намерил върху кормилната щанга. Явно убиецът я беше взел.
Намери изпуснатия ключ под педала на спирачката и вдигна револвера от пода пред съседната седалка. Изродът му беше оставил оръжието за предстоящата игра. Явно не се страхуваше от него.
Въздействието на химикала – хлороформ или нещо друго, – не беше отминало съвсем. Когато се наведе, му се зави свят. Седеше зад волана, беше затворил врата, моторът работеше, но той се опасяваше, че може да не е в състояние да шофира. Пусна климатика и насочи двете струи към лицето си.
Докато се мъчеше да прецени колко ще трае замая ността, осветлението в колата угасна. Били го включи отново. Намести предното огледало така, че да се огледа. В лицето приличаше на изрисуван дявол – тъмночервено, но с блестящи зъби и неестествено бели очни ябълки. Нагласи по-добре огледалото и тогава видя източника на болката.
Беше му трудно да повярва на очите си. Предпочиташе да мисли, че заради замайването има халюцинации.
Затвори очи и пое дълбоко дъх няколко пъти. Опита да забрави за образа в огледалото и се надяваше, че когато погледне отново, няма да види същото. Нищо не беше се променило. На един пръст разстояние под косата, по права линия през челото му бяха забити три големи рибарски куки. Върхът и контрата на всяка кука стърчаха от кожата. Правият край също стърчеше. Закривените краища обаче лежаха под тънкия слой мека тъкан на челото му. Били потръпна и отвърна очи от огледалото.
Има моменти, най-често в самотните нощи, когато дори силно набожните не са сигурни дали са наследници на царство, по-възвишено от земното, и дали ще получат милост. Или са просто животни като всички други и тяхното наследство са единствено вятърът и мракът.
Именно такава беше тази нощ за Били. Беше преживял и други такива и всеки път съмнението бе затихвало. Каза си, че и този път ще стане така, макар че сега бе по-вледеняващо и изглеждаше, че ще остави по-дълбока следа.
Първоначално психопатът беше създал впечатлението, че за него убийството е спорт. Рибарските кукички в челото обаче не бяха просто игрови ход. Цялата работа не беше никаква игра.
За изрода тези убийства бяха нещо повече от отнемане на човешки живот, но това нещо не беше еквивалент на шах или покер. За него те имаха символично значение, което той преследваше не просто за забавление, а за да постигне някаква тайнствена цел, нещо повече от убийство. Думата игра беше неподходяща, Били трябваше да намери правилната дума. Иначе никога нямаше да разбере убиеца и да го открие."


"Ускорение" е напрегнат психологически трилър в най-добрите традиции на жанра. Роман-амфетамин, който ще ускори пулса на сърцето ви, ще ви държи будни цяла нощ, а на сутринта ще ви накара да изтичате до книжарницата за нова доза Дийн Кунц.
Изображение

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18751
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: "Ускорение" от Дийн Кунц

Мнение от deadface » пет сеп 02, 2011 1:50 am

Днес видях едно градинско джудже и се почувствах длъжен да пусна този откъс от "Ускорение" :)

С усмивка на уста и с наливна бира в ръка Нед Пиърсол вдигна тост за покойния си съсед Хенри Фридъл, чиято смърт му доставяше огромно удоволствие.
Хенри беше убит от градинско джудже. Беше паднал от покрива на двуетажната си къща върху веселата фигура. Джуджето беше направено от бетон, ала Хенри – не. Счупен врат, пукнат череп – Хенри загина на място.
Това беше преди четири години. Нед Пиърсол продължаваше да вдига тост за кончината на Хенри поне веднъж седмично.
Близо до извивката на полирания махагонов бар седеше единственият друг клиент в заведението, някакъв посетител, не от града. Той полюбопитства на какво се дължи неукротимата враждебност на Нед.
– Колко ли лош трябва да е бил този съсед, че още ти държи влага?
При нормални обстоятелства Нед сигурно щеше да се престори, че не го е чул. За него туристите бяха по-ненужни и от солените бисквити.
Барът предлагаше безплатни солети за мезе, защото бяха евтини. Нед обаче предпочиташе да поддържа жаждата си с добре осолени фъстъци. От време на време, за да получи бакшиш, барманът Били Уайлс го черпеше с по някое пакетче, но в повечето случаи Нед трябваше да си плаща за тях. Това го дразнеше или защото не можеше да схване икономическата реалност на това да държиш бар, или защото обичаше да се дразни – последното май беше по-вярно.
Макар че главата му приличаше на топка за скуош, а раменете му бяха едри и закръглени като на сумист, Нед беше атлет само в кръчмарските диалози и в сръднята, доколкото те можеха да се нарекат „спорт“. В тези дисциплини той беше на олимпийско ниво.
Когато темата беше покойният Хенри Фридъл, Нед ставаше толкова словоохотлив с пришълците, колкото и с кореняците от Винярд Хилс. А щом единственият друг посетител беше странник, за Нед мълчанието беше по-неуместно дори от разговор с „чуждоземния дявол“.
Били не беше от разговорливите, не принадлежеше към категорията бармани, за които барът е сцена за изява. Той предпочиташе да слуша.
Нед се обърна към пришълеца:
– Хенри Фридъл беше свиня.
Странникът имаше черна като въглен коса, леко прошарена по слепоочията, насмешливо блестящи сиви очи и плътен глас.
– Доста обидна дума.
– Знаеш ли какво направи това извратено животно? Опита се да се изпикае от покрива на къщата си върху прозорците на трапезарията ми.
Били Уайлс продължи да бърше бара, без да вдигне очи към туриста. Беше чувал историята многократно и познаваше всички възможни реакции на слушателите.
– Свинята Фридъл решил, че височината ще помогне на струята да стигне по-далеч – обясни Нед.
– Той инженер по аеронавтика ли беше? – попита странникът.
– Университетски преподавател по съвременна литература.
– Май тези четива са го докарали до самоубийство – отбеляза туристът и Били реши, че е по-интересен, отколкото му се беше видял отначало.
– Не, не – възрази Нед нетърпеливо. – Той падна без да иска.
– Пиян ли беше?
– Защо да е бил пиян? – учуди се Нед.
Странникът сви рамене.
– Иначе защо ще се качи на покрива да уринира върху прозорците ти?
– Защото не беше с всичкия си – отвърна Нед и чукна с пръст по празната си чаша, за да даде да се разбере, че иска още.
Били му наточи „Будвайзер“ и каза:
– Хенри Фридъл искаше да си отмъсти.
Туристът се отдаде на мълчалив диалог с питието си, след което се обърна към Нед Пиърсол:
– Да си отмъсти? Значи ти пръв си уринирал по прозорците на Фридъл?
– Въобще не беше същото – тросна се Нед. Това беше предупреждение към странника да не го съди.
– Нед не го направи от покрива си – обади се Били.
– Точно така. Аз отидох до къщата му открито, като мъж, застанах на поляната и се прицелих в прозорците на трапезарията му.
– Хенри и жена му вечеряли по това време – поясни Били.
Преди туристът да успее да изрази отвращението си от това, че натрапникът е избрал точно този момент да се изпикае, Нед вметна:
– Ядяха яребица, по дяволите!
– Полял си им прозорците, защото са ядели яребица?
Нед се запени от гняв.
– Разбира се, че не. Да не съм луд! – Той завъртя очи към Били.
Били вдигна вежди, сякаш искаше да каже „Какво може да се очаква от един турист?“
– Просто се опитвам да обясня колко бяха претенциозни – уточни Нед. – Вечно ядяха яребица, охлюви или салата от цвекло.
– Скапани позьори – каза туристът с такъв лек оттенък на присмех, че Нед Пиърсол не го долови, за разлика от Били.
– Точно така – потвърди Нед. – Хенри Фридъл караше ягуар, а колата на жена му, колкото и невероятно да звучи, беше правена в Швеция.
– Детройт не е достатъчно изискан за тях – заключи туристът.
– Точно така. Трябва да те гони як снобизъм, за да домъкнеш кола чак от Швеция.
– Басирам се, че са били познавачи на вината – подхвърли туристът.
– И питаш! Да не са ти познати?
– Познавам този тип хора. Имаха много книги, нали?
– Уцели – заяви Нед. – Седяха на предната тераса, миришеха си виното и четяха книги.
– Пред очите на всички, представи си. Но щом не си им опикал прозорците, защото са сноби, тогава защо?
– По хиляди причини – увери го Нед. – Случаят с вонящия скункс. С тора за трева. С умрелите петунии.
– И с градинското джудже – добави Били, докато плакнеше чашите.
– Градинското джудже беше последната капка, която преля чашата – потвърди Нед.
– Разбирам, че човек може да бъде докаран до агресивно уриниране при вида на розови пластмасови фламингота – заяви туристът, – пък от джудже…
При спомена за оскърблението Нед се намръщи.
– Ариадна направи лицето на джуджето като моето.
– Коя е тази Ариадна?
– Жената на Хенри Фридъл. Чувал ли си по-претенциозно име?
– Фамилията Фридъл го прави по-земно.
– Тя беше преподавател по изобразително изкуство в същия университет. Направи скулптура на джуджето, после калъп, накрая го изля от бетон и го боядиса.
– За някои е чест да заимстват образа им за статуя.
Бирената пяна по горната устна на Нед му придаваше вид на обзет от бяс.
– Статуята беше на джудже бе, човек! Джудже-пияница. Носът му беше червен като ябълка, държеше в ръце шишета от бира.
– А дюкянът му беше разкопчан – добави Били.
– Много ти благодаря, че ми напомни – измърмори Нед. – На всичкото отгоре от дюкяна му висяха главата и шията на умряла гъска.
– Какво богато въображение – отбеляза туристът.
– Отначало въобще не схванах смисъла...
– Символизъм. Метафора.
– Да, да, накрая загрях. Всеки, който видеше джуджето, се пукаше от смях за моя сметка.
– За това не им трябва да видят джуджето – рече туристът.
Нед изтълкува репликата, както му изнасяше.
– Правилно. Стигаше им само да чуят за него, за да се скъсат от смях. Тогава взех един чук и натроших джуджето на парчета.
– И те те дадоха под съд?
– По-лошо. Сложиха нов. Ариадна очакваше, че ще строша първия, и изля и боядиса още един.
– А аз си мислех, че във винарския край животът тече кротко.
– После ми казаха – продължи Нед, – че ако строша и втория, ще сложат трети, а освен това ще направят още много и ще ги продават за жълти стотинки на всеки, който поиска да си има джудже с образа на Нед Пиърсол.
– Звучи като блъф – каза туристът. – Кой би купил такова нещо?
– Десетки – увери го Били.
– Трудно се живее в тоя град, откакто от Сан Франциско взе да приижда тая сган, дето си пада по пастет и сирене бри – рече нацупено Нед.
– Та понеже не посмя да потрошиш второто джудже, взе, че им опика прозорците.
– Точно така. Но не действах прибързано. Мислих цяла седмица и чак тогава ги полях.
– След което Хенри Фридъл се качи на покрива си с пълен мехур да търси справедливост.
– Да, само че изчака да дойде рожденият ден на майка ми.
– Непростимо – отсъди Били.
– Мафията напада ли невинни членове на семейството? – попита гневно Нед.
Въпросът беше реторичен, но Били отговори, за да изкара бакшиш:
– Не, мафията си има достойнство.
– А в речниците на разните му професори тази дума въобще не съществува– рече Нед. – Мама беше на седемдесет и шест тогава. Можеше да получи разрив на сърцето.
– Значи, докато се опитвал да опикае прозорците ти, Фридъл паднал от покрива върху джуджето с образа на Нед Пиърсол и си счупил врата. Каква ирония! – възкликна туристът.
– Не знам за иронията, но определено беше кеф – поправи го Нед.
– Кажи му какво казала майка ти – подкани го Били.
Нед отпи глътка бира и рече:
– Мама каза: „Хвала на Бога, сине, ето че има Господ.“
Туристът помисли малко и заключи:
– Майка ти трябва да е била много религиозна жена.
– Отначало не беше, но на седемдесет и две хвана пневмония.
– Много е удобно да имаш бог в такъв момент.
– Тя реши, че ако Бог съществува, сигурно ще я спаси. Ако не съществува, значи, няма какво да губи освен малко пропиляно време за молитва.
– Времето е най-ценното ни притежание – отбеляза туристът.
– Вярно е – съгласи се Нед, – но мама не изхаби много време, защото се молеше главно докато гледаше телевизия.
– Каква вдъхновяваща история – каза туристът и си поръча бира.
Били отвори една претенциозна бутилка „Хайнекен“, извади чиста, охладена чаша и прошепна:
– Тази е за сметка на заведението.
– О, много мило, благодаря. Мислех си, че си много мълчалив и тих за барман, но сега май разбирам защо.
От отдалеченото си укрепление в другия край на бара Нед Пиърсол вдигна тост.
– За Ариадна. Мир на праха й.
Вероятно противно на волята си, туристът се включи отново в разговора.
– Нима трагедията с джуджето се повтори?
– Рак. Две години след като Хенри падна от покрива. Много жалко, че си отиде.
Наливайки новата бира по стената на наклонената чаша, странникът каза:
– Смъртта ни помага да се издигнем над дребните дрязги.
– Ужасно ми липсва. Имаше страхотни цици и не винаги носеше сутиен.
Туристът потрепна нервно.
– Работеше в градината – унесе се Нед в спомени, – или разхождаше кучето, а ония ми ти бомби подскачаха и се люшкаха така апетитно, че дъхът ти спираше.
Туристът хвърли поглед към огледалото зад бара, навярно за да провери дали отвращението беше изписано на лицето му.
– Били – подвикна Нед, – кажи, че тя имаше най-фантастичните цици на света.
– Така беше – съгласи се Били.
Нед се смъкна от стола и на път към тоалетната спря за момент при туриста.
– Дори когато ракът я стопи, ония ми ти цицки не се смалиха. Колкото повече измършавяваше, толкова по-големи изглеждаха те. Беше секси почти да самия си край. Непрежалима загуба, нали, Били?
– Непрежалима загуба – повтори Били след Нед, който продължи по пътя към тоалетната.
Последва мълчание, което бе нарушено от туриста.
– Интересен човек си ти, Били Барман.
– Аз ли? Никога не съм поливал ничии прозорци.
– Приличаш на гъба – попиваш всичко.
Били взе една кърпа и започна да лъска измитите и изсушени бирени чаши.
– Но в същото време си твърд като камък; стиснат ли те, не пускаш нищо – продължи туристът.
Били продължи да лъска чашите.
Сивите очи засвяткаха още по-развеселено.
– Ти си човек с философия, което е рядкост в наши дни. Повечето хора днес не знаят кои са, в какво вярват и защо.
Били познаваше този тип кръчмарски брътвежи, макар да не ги чуваше често. В сравнение с високопарното дрънкане на Нед Пиърсол тези пиянски наблюдения можеха да звучат ерудирано, но си бяха чисто и просто психоанализа, продиктувана от алкохола.
Били се почувства разочарован. За момент странникът му се беше сторил по-различен от обичайните задници, които загряваха тапицерията на столовете край бара.
Той се усмихна и поклати глава.
– Философия. Много ме надценяваш.
Туристът отпива мълчаливо от бирата.
Въпреки намерението си да не говори повече Били продължи:
– Сниши се и не се обаждай, не усложнявай нещата и не очаквай много, радвай се на това, което имаш.
Странникът се усмихна.
– Не се оставяй да зависиш от никого и нищо, стой настрана и остави светът да върви по дяволите, ако иска.
– Може би – отстъпи Били.
– Не е баш Платон – рече туристът, – но си е философия.
– Ти имаш ли си своя? – попита Били.
– В този момент вярвам, че животът ми би бил по-хубав и по-смислен, ако ми се размине по-нататъшният разговор с Нед.
– Това не е философия – възрази Били. – Това е факт.
Изображение

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18751
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: "Ускорение" от Дийн Кунц

Мнение от deadface » чет сеп 08, 2011 2:58 am

Никой освен мен ли не я прочете? Знам, че новите романи на Кунц са по-слаби от онези, които пишеше през 80-те, но този си заслужава ;) Ето още няколко откъса:


– Това си е вашият свят, не моят.
– Светът е един.
– Не, господине. Има милиарди светове. Моят е различен от вашия и така ще си остане.
– Двамата седим заедно на една веранда.
– Не, господине. Тя изглежда като една веранда, но всъщност са две. Знаете, че е така. Виждам го.
– Какво виждаш?
– Че сте малко като мен.
Смразен, Били възрази:
– Нищо не виждаш. Дори не ме поглеждаш.
Ралф Котъл отново погледна Били в очите.
– Видяхте ли буркана с лицето на жената, дето прилича на медуза?
Разговорът изведнъж пое в някаква странна посока.
– Каква жена?
Котъл пак дръпна яко от бутилката.
– Той каза, че я държи в буркана от три години.
– В буркан? Престани да се наливаш с тая отрова, Ралф. Говориш безсмислици.
Котъл затвори очи и лицето му се сви в гримаса, сякаш виждаше това, което описваше.
– Двулитров буркан, може и по-голям да е, с широко гърло. Той сменя формалдехида редовно, за да не се размъти.
Небето над верандата беше кристално чисто. Високо горе кръжеше самотен ястреб, който се открояваше ясно като сянка.
– Лицето често се свива – продължи Котъл, – така че в началото не прилича на лице. Прилича на нещо морско – хем свито, хем издуто. После той разклаща леко буркана, така че да разбърка съдържанието, и лицето... се отваря като цвете.
Тревата на поляната е нежна и зелена, а по-нататък, където само природата се грижи за нея, става по-висока и златиста. Двата вида трева излъчват свой собствен аромат, всеки по своему свеж и приятен.
– Първо разпознаваш ухо – продължи Ралф Котъл. – Ушите са закачени за лицето и хрущялът им придава форма. В носа също има хрущял, но не си е запазил съвсем формата. Носът стои като буца.
От блестящите висоти ястребът се спусна надолу и започна да кръжи все по-ниско, кръгът на летенето му се стесняваше, описваните от него спирали бяха тихи и хармонични.
– Устните са пълни, но устата е само дупка, очите – също. Няма коса, защото е изрязал лицето от ухо до ухо и от върха на челото до дъното на брадичката. Не си личи, че е женско, а не мъжко лице. Той твърди, че била хубава, но в буркана не виждаш хубост.
– Това е номер, маска от латекс – рече Били.
– О, не, истинско е. Истинско е като смъртоносен рак.
Той каза, че било второто действие на едно от най-добрите му представления.
– Представления ли?
– Той има четири нейни снимки. На първата е жива. После мъртва. На третата лицето й е отчасти забелено. На четвъртата главата и косата й са там, но меките тъкани на лицето ги няма, има само кокали, ухилен череп.
Както кръжеше плавно, ястребът изведнъж се стрелна към високата трева.
Бутилката напомни на Ралф Котъл, че има нужда да се подкрепи, и той отново отпи, за да даде опора на рухващия си кураж.
След изпълнена с алкохолни пари въздишка той продължи:
– На първия портрет, като жива, може да е била хубава, както твърди той. Не може да се каже, защото... тя е в ужас. Погрозняла е от ужас.
Високата трева, замряла досега под спойващата жега, се размърда за кратко в една точка, където перата удариха стъблата.
– Лицето на този първи портрет – рече Котъл – изглежда по-зле от онова в буркана. Много по-зле.
Ястребът изхвръкна от тревата и се издигна към небесата. Ноктите му стискаха нещо дребно, навярно полска мишка, която се бореше ужасено, или пък не. От такова разстояние не можеше да се каже със сигурност.
Гласът на Котъл беше като пила, стържеща по старинно дърво.
– Ако не направя точно каквото иска, той обеща да сложи и моето лице в буркан. И докато го изтръгва, ще ме държи жив и в съзнание.

*

Тя вдигна поглед от шам-фъстъците и невероятните й очи с цвят на бренди срещнаха неговите.
– Тогава не говори за настоящето. Само за миналото.
След като бе свършил с две от черешите, гарванът спря да яде и протегна криле. Те се отвориха и затвориха безшумно.
Когато отново погледна Айви, тя се беше съсредоточила в беленето.
– Защо занесе тази снимка при нея? – попита той.
– Навсякъде, където ходя, нося последните снимки на мъртви същества.
– Защо?
– Заради гадаенето – напомни му тя. – Аз ги тълкувам, те предсказват.
Той отпи от чая си. Гарванът го наблюдаваше с отворена човка, сякаш пищеше. Не се чу никакъв звук.
– Какво предсказаха за Барбара? – попита Били.
Ведрото изражение и пророческият вид на Айви не издаваха дали тя премисля какво да отговори, или се колебае само защото мислите й бяха раздвоени между тукашния и някакъв друг свят.
– Нищо.
– Абсолютно нищо?
Тя беше дала отговора си. Нямаше друг. Богомолката от снимката на масата не каза нищо на Били.
– Как ти хрумна да гадаеш по мъртви същества? – попита той. – Баба ти ли ти даде тази идея?
– Не, тя не одобряваше. Беше старомодна, много набожна католичка. За нея вярата в свръхестественото беше грях, който застрашава безсмъртието на душата.
– Но ти не си съгласна с това.
– И да, и не – отвърна Айви по-тихо от обикновено.
Гарванът свърши с третата череша. Голите костилки бяха наредени една до друга на перваза, като знак, че спазва правилата за ред и чистота в къщата.
– Никога не съм чувала гласа на майка си – заяви Айви.
Отначало Били не разбра какво искаше да каже тя, но после се сети, че майка й бе умряла при раждането.
– От съвсем малка знам, че майка иска да ми каже нещо ужасно важно.
Едва сега Били забеляза часовника на стената. Той нямаше стрелки нито за секундите, нито за минутите, нито за часовете.
– В тази къща винаги е било толкова тихо – заяви Айви. – Тук човек се научава да слуша.
Били се заслуша.
– Мъртвите искат да ни разкажат разни неща – продължи Айви.
Гарванът гледаше господарката си с антрацитните си очи.
– Стената е по-тънка тук – рече тя. – Стената между световете. Ако някой дух много го иска, той може да се свърже с нас през нея.
Айви бутна настрани празните черупки и сложи ядките в купата – това беше симфония от възможно най-тихите звуци, по-тихи дори от топенето на леда в чашите.
– Понякога през нощта – продължи Айви, – или в много тих момент от следобеда, или при падането на здрача, когато хоризонтът поглъща слънцето и то замлъква, знам, че тя ме вика. Почти долавям тембъра на гласа й... но не чувам думите. Все още не.
Били помисли за Барбара, която говореше от бездната на неестествения си сън. Думите й бяха безсмислени за всички други, но изпълнени със загадъчно значение за него.
Айви Елджин едновременно го плашеше и привличаше. Макар че понякога невинността й сякаш граничеше с непорочност, Били си напомни, че в сърцето й, както в сърцето на всеки мъж и всяка жена, вероятно имаше кътче, до което светлината не достига, където покоят на тишината нямаше власт.
Въпреки това, независимо от възгледите си за живота и смъртта, независимо какви не дотам чисти мотиви имаше Айви, ако наистина имаше такива, Били не се съмняваше в искреността на вярата й, че майка й се опитва да се свърже с нея, че ще продължава да се опитва и някой ден ще успее.
И което бе още по-важно, той бе силно впечатлен от нея – не можеше да изтъкне някаква логична причина, така му подсказваше подсъзнанието, – затова не можеше просто да я отпише като някаква ексцентричка. В тази къща стените между световете може наистина да бяха изтънели под влиянието на толкова години тишина.
Нейните предсказания рядко се сбъдваха до най-малките подробности. Тя го отдаваше на своята некомпетентност да разчита поличбите и не се поддаваше на мнението на другите, че римското пророкуване е лишено от смисъл.
Сега Били разбираше защо тя е толкова упорита. Ако човек не можеше да предскаже бъдещето по обстоятелствата около смъртта на някое същество, то тогава излизаше, че мъртвите нямат какво да ни кажат, че едно дете, което чака да чуе гласа на мъртвата си майка, може никога да не го чуе, независимо колко се вслушва или колко е тихо и внимателно.
Затова тя се занимаваше да изучава снимки на опосуми, загинали на пътя, на мъртви богомолки, на птици, паднали от небето.
Айви ходеше из къщата тихо, безшумно белеше шам-фъстъците, говореше приглушено на гарвана или въобще не говореше и понякога спокойствието се превръщаше в пълно затишие.
Такова беше затишието и сега, но Били го наруши. Интересуваше го не толкова анализът, колкото реакцията й, затова, докато я наблюдаваше по-внимателно, отколкото птицата някога я беше наблюдавала, Били рече:
– Понякога убийци психопати пазят сувенири от жертвите си.
Все едно бе казал нещо за тривиално за времето – Айви отпи глътка чай, после продължи да бели шам-фъстъците.
Били подозираше, че каквото й да каже човек, не би изненадал Айви. Тя сякаш винаги знаеше какво ще бъде изречено, преди това да стане.
– Чух, че един сериен убиец – продължи той – изрязал лицето на жертвата си и си го запазил в буркан с формалдехид.
Айви загреба черупките от шам-фъстъците от масата и ги сложи в тенекиената кофа до стола си. Тя не ги пусна, а ги постави така, че да не изтракат.
Докато я гледаше, Били не можеше да разбере дали е чувала за крадеца на лица преди, или това е нова информация за нея.
– Ако намериш труп без лице, какво би си помислила? Не за бъдещето, а за убиеца.
– Театър – каза тя без колебание.
– Не разбирам какво имаш предвид.
– Той е почитател на театъра.
– Защо мислиш така?
– Заради драматичността на това да изрежеш нечие лице.
– Не виждам връзката.
Тя взе една череша от чинията.
– Театърът е измамен – обясни тя. – Никой актьор не играе себе си.
Били можа само да каже „Добре“ и зачака.
– При всяка роля актьорът приема фалшива самоличност.
Тя лапна черешата, изплю костилката в ръката си и глътна плода. Независимо дали с този жест искаше да каже, че реалността на черешата е в костилката й, в крайна сметка именно такъв бе изводът на Били.
Айви отново го погледна в очите.
– Не му е трябвало лицето, защото е лице, а защото е маска.
Макар че очите й бяха красиви, но непроницаеми, Били бе сигурен, че тълкуванието не й действа така смразяващо, както на него. Може би когато човек цял живот се опитва да чуе гласовете на мъртвите, не се шокира лесно.
– Искаш да кажеш, че понякога, когато е сам и в подходящо настроение, той вади лицето и си го слага? – удиви се той.
– Може би. А може би му е нужно, защото му напомня за драматично събитие от живота му, за любимо представление.
Представление. Ралф Котъл бе запечатал тази дума в съзнанието му. Айви я беше повторила умишлено или съвсем случайно. Не можеше да се разбере.
Тя продължаваше да го гледа в очите.
– Мислиш ли, че всяко лице е маска, Били?
– А ти?
– Глухата ми баба беше кротка и блага като светица, но дори и тя си имаше тайни. Вярно, че бяха невинни, дори очарователни тайни. Маската й беше прозрачна почти като стъкло, и все пак дори тя носеше маска.

*

В спалнята за гости нямаше друго освен четири манекена. Всичките бяха женски, голи, без перуки, плешиви. Три от тях бяха претърпели промени.
Един лежеше по гръб на пода, в средата на стаята и държеше в ръце два касапски ножа. Остриетата бяха забити в гърлото му, сякаш сам се бе намушкал. Между краката на манекена бе пробита дупка. В жестоко направената вагина бе забит железен прът от ограда. Вместо ходила, на краката си манекенът имаше още един чифт ръце. И двата крака бяха огънати така, че да дадат възможност на допълнителните ръце да сграбчат железния прът. От гърдите на манекена излизаше трети чифт ръце. Те бяха протегнати във въздуха с диво желание, сякаш търсеха нещо за хващане, сякаш манекенът бе ненаситен.
В не една и две къщи, стига човек да се порови на спокойствие, могат да се открият следи от перверзии, извратени тайни. Предвид вложените време и усилия за обработката на манекените обаче, тук ставаше дума за нещо повече. Това не бе просто израз на сексуално желание, а на зверска страст, на хищна нужда, която не можеше да бъде задоволена.
Втори манекен седеше облегнат на стената, с разкрачени крака. На мястото на очите му бяха изрязани дупки, в които бяха наредени зъби. Зъбите имаха вид на животински, навярно от влечуги и сигурно истински. Бяха криви и стърчащи. Всеки зъб беше внимателно залепен по ръба на очната вдлъбнатина. Явно бе, че доста е мислил как да ги подреди, за да изглеждат възможно най-страховито.
Устата също беше изрязана и изпълнена със зловещи, нечовешки зъби. Подобно на листенцата на цвета на мухоловката, ушите бяха оградени с оголени зъби. Зъби стърчаха и от зърната на гърдите, и от пъпа. В изработената вагина имаше повече зъби, отколкото в останалите отвори.
Дали тази страховита фигура изобразяваше страха от всепоглъщащата женственост, или се разкъсваше от собствените си неутолими страсти, Били не знаеше и не искаше да знае. Единственото му желание беше да се махне оттук. Беше видял достатъчно. И все пак продължи да гледа.
Третият манекен също беше облегнат на стената. Ръцете му, отпуснати в скута, държаха купа. Всъщност купата беше горната част на черепа му, която беше отрязана. Тя бе препълнена със снимки на мъжки полови органи. Били не ги докосна, но видяното беше достатъчно да заключи, че всичките снимки са на един и същи орган. Букет от подобни снимки, десетки, се подаваше от отворения череп. Друг такъв излизаше от устата на манекена. Очевидно Стийв Зилис беше прекарал много време да се снима от различни ъгли, в различни степени на възбуда.
Латексовите ръкавици му бяха полезни не само за да не оставя пръстови отпечатъци – щеше да му се догади, ако трябваше да пипа с голи ръце бравите, ключовете на лампите и всичко останало.
Четвъртият манекен още не беше осакатен. Зилис сигурно нямаше търпение да му се нахвърли. Ето какви мисли подхранваха лъчезарната му усмивка, когато в бара наливаше бира, разказваше вицове и правеше номера.
Изображение

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18751
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Дийн Кунц

Мнение от deadface » пон сеп 19, 2011 3:11 am

Изображение
"Darkness Under the Sun" by Dean Koontz (Novella)
www.amazon.com

The chilling account of a pivotal encounter between innocence and ultimate malice, Darkness Under the Sun is the perfect read for Halloween—or for any haunted night—and reveals a secret, fateful turning point in the career of Alton Turner Blackwood, the killer at the dark heart of What the Night Knows, the forthcoming novel by #1 New York Times bestselling author Dean Koontz.

There once was a killer who knew the night, its secrets and rhythms. How to hide within its shadows. When to hunt.
He roamed from town to town, city to city, choosing his prey for their beauty and innocence. His cruelties were infinite, his humanity long since forfeit. But still... he had not yet discovered how to make his special mark among monsters, how to come fully alive as Death.
This is the story of how he learned those things, and of what we might do to ensure that he does not visit us.

Щракнете върху емотикона Изображение

Новела за серийния убиец от "What the Night Knows".
Изображение

Отговори