Лъвкрафт

Напишете мнението си за прочетеното

Модератор: Ka-tet of 19

Отговори
Machete
Ka-mai
Ka-mai
Мнения: 192
Регистриран: пет апр 25, 2008 6:50 pm

Re: Лъвкрафт

Мнение от Machete » чет дек 25, 2008 9:47 pm

Wednesday13 написа:най-накрая Въ3кресителят е и при мен :happy:
почти мога да се 3акълна, че когато и3ле3е книгата, корицата беше релефна и яка на пипане, а сега не е - някаква обикновена гланцирана си е. а3 ли съм се 3аблудил или ?
Да, има нещо такова. Видях книгата преди няколко дни и е гланцирана, за разлика от мойто издание.

Аз чак сега я почвам. Изглежда страхотна на пук на очакванията ми.

Machete
Ka-mai
Ka-mai
Мнения: 192
Регистриран: пет апр 25, 2008 6:50 pm

Re: Лъвкрафт

Мнение от Machete » съб фев 07, 2009 6:46 pm

Сдобих се с "Дебнещият Страх" и прочетох "The Color out of Space". Страхотен е. Смисъл, не се нарежда измежду любимите ми, но е доста фрапиращ. Любопитно, че това е любимия разказ на Лъвкрафт, тъй като той е ненавиждал баналните истории за извънземни, които неговите съвременници са поднасяли /дали е чел Хърбърт Уелс? :tooth: / на масите, и решил да пресъздаде извънземните като... пълна мистерия. Това и представлява разказа - необясними изродщини, идващи от някъде. Концепцията е прекрасна, само не ми допадна, че някак твърде бързо се случи всичко. Почти никакво подгряване. Описанията се уникални.

Дано и Безименният Град е подобен чук. :smile:

Потребителски аватар
Blond
Childe
Childe
Мнения: 69
Регистриран: ср май 07, 2008 11:15 am
Местоположение: Варна

Re: Лъвкрафт

Мнение от Blond » съб фев 07, 2009 10:56 pm

И аз така едно време като излезе това сборниче се впечатлих най-силно точно на този разказ. Оттогава не съм чел нищо още на Лъвкрафт,но вярвам ще намеря не по-лоши разкази и в излезлите след това сборници.

Machete
Ka-mai
Ka-mai
Мнения: 192
Регистриран: пет апр 25, 2008 6:50 pm

Re: Лъвкрафт

Мнение от Machete » пон фев 09, 2009 2:31 pm

"Безименният Град" нещо не ми допадна особено. Биографът на Лъвкрафт го е казал точно - "вместо да внушава ужаса, Лъвкрафт го описва"... Твърде дълги описания, така и не долових атмосферата. Лъвкрафт се е вдъхновил от някакъв сън, а сънищата са абстрактно изживяване, което не може да се трансформира в изкуство просто така. Предполагам, че това е причината да не направя връзка с историята.

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18859
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Лъвкрафт

Мнение от deadface » пон фев 09, 2009 2:47 pm

На мен пък "Безименният град", както и "Цвят от космоса" са сред любимите ми произведения на Лъвкрафт. Мисля, че не ти е харесал, защото в него няма много действие. За сметка на това атмосферата е неповторима и доста зловеща, а краят е много силен - оставя храна за въображението.
Изображение

Потребителски аватар
Blond
Childe
Childe
Мнения: 69
Регистриран: ср май 07, 2008 11:15 am
Местоположение: Варна

Re: Лъвкрафт

Мнение от Blond » пон фев 09, 2009 11:04 pm

"Безименния град" и на мен не ми хареса толкова колкото "Цветът...Единствено описанието на
Spoiler
Show
маршируващите рибоподобни беше смазващо.
А и финалът ми се стори неправдоподобен и набързо изсмукан от нищото. Просто twist-ът не беше твърде убедителен.

Machete
Ka-mai
Ka-mai
Мнения: 192
Регистриран: пет апр 25, 2008 6:50 pm

Re: Лъвкрафт

Мнение от Machete » пон фев 09, 2009 11:52 pm

deadface написа:На мен пък "Безименният Град", както и "Цвят от космоса" са сред любимите ми произведения на Лъвкрафт. Мисля, че не ти е харесал, защото в него няма много действие. За сметка на това атмосферата е неповторима и доста зловеща, а краят е много силен - оставя храна за въображението.
Не бих казал, че липсата на действие ми е проблем, даже напротив. Това е сред отличителните белези на Лъвкрафт, правещи го толкова уникален. Кошмарът-реалност, в който губиш разсъдък - няма нужда от действие. Само че тук нещо не се е получило. На моменти си ми мяза на исторически доклад. Като изключим влечугоподобните същества, почти няма намеци за заплаха, зло и т.н.
Не ми хареса и уточнението, че действието се развива в Арабия. При подобно заглавие/концепия, тоталната мистичност на местонахождението е задължителна.

Разказък Дагон е перфектният пример за това, което тук не ми хареса и поне според мен, изобщо не присъства. Абсолютната лудост на мрака. Психическата провокация.

***

Абе аз май забравих да споделя, че прочетох и "Възкресителят". Декстър Уорд е перфектен, макар да стартира малко мудно с прекалено дългата ретроспекция. А Хърбърт Уест е далеч по-качествен от филма, който незнайно защо е превърнат в комедия. Разказът е по-драматичен и тегав от почти всичко, което съм изчел на Лъвкрафт дотук.

Machete
Ka-mai
Ka-mai
Мнения: 192
Регистриран: пет апр 25, 2008 6:50 pm

Re: Лъвкрафт

Мнение от Machete » нед фев 15, 2009 6:06 pm

"Сянката Над Инсмут" - :a010: ! Абсолютен шедьовър - какво по дяволите прочетох? Мечтаният хорър разказ + най-доброто от Лъвкрафт в 90 страници Лудост! Тук наистина е полудял. Това не е възможно да го е писал нормален човек. Самият аз бях в странно състояние след прочита му. В Топ 3 влиза задължително. Сега разбирам защо повечето екранизации черпят вдъхновение именно от този разказ.

Така, след като прочетох всичко издавано у нас, искам да попитам, като изключим "Из Планините на Безумието", има ли други хубави разкази, за които не се чува особено? Помня, че deadface спомена за разказче от някаква антология - мисля, че се казваше "Чужденецът".

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18859
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Лъвкрафт

Мнение от deadface » пон фев 16, 2009 10:36 am

"Чужденецът" e много симпатичен разказ, но е много кратък (10-ина страници). Ще се опитам да го преснимам и ще го постна, за да го прочетеш. А от неиздаваните у нас неща ти препоръчам The Shadow Out of Time, From Beyond, At the Mountains of Madness, The Lurking Fear, The Music of Erich Zann, The Dreams in the Witch House, The Shunned House, The Horror at Red Hook и Cool Air.
Изображение

Потребителски аватар
Garraty47
D.E.A.D. Doll
D.E.A.D. Doll
Мнения: 1111
Регистриран: чет авг 11, 2005 7:55 am
Местоположение: Dolls City
Контакти:

Re: Лъвкрафт

Мнение от Garraty47 » нед мар 29, 2009 12:22 pm

forplay.bg написа:Variety съобщи, че Universal вече са закупили правата на The Strange Adventures of H.P. Lovecraft – все още неиздадена графична новела от Image Comics, която ще се появи на пазара на осми април. В нея легендарния хорър писател Ейч Пи Лъвкрафт е представен като герой в собствените му кошмарни истории, лансирайки идеята, че нищо от това, което е написал, не е било измислица.
Режисьор най-вероятно ще бъде Рон Хауърд (Аполо 13, Красив ум, Късметлията, Фрост/Никсън и чекийките по Дан Браун).
Изображение
http://www.lovecraftcomic.com

Machete
Ka-mai
Ka-mai
Мнения: 192
Регистриран: пет апр 25, 2008 6:50 pm

Re: Лъвкрафт

Мнение от Machete » съб апр 04, 2009 5:42 pm

Всъщност има някакви ентусиасти, които си заснемат качествени неща по Лъвкрафт. "The Call of Cthulhu" е тяхно дело.

Все още поддържам тезата, че не са повече от 1-2 режисьорите, способни да уловят атмосферата на Лъвкрафт /Линч :cry2: /.

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18859
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Лъвкрафт

Мнение от deadface » нед май 31, 2009 1:51 pm

"Зовът на Ктхулу" за четене онлайн. Забележка - това не е преводът на Лазаровски, а съвсем нов превод, който се появява за пръв път в интернет. Дали е по-добър или по-лош, преценете сами ;)
Изображение

Bruce666
Childe
Childe
Мнения: 61
Регистриран: чет ное 06, 2008 12:29 pm
Местоположение: Bulgaria
Контакти:

Re: Лъвкрафт

Мнение от Bruce666 » вт юни 02, 2009 11:34 pm

Тъкмо започ. днес да го чета, ще си кажа впечатл. като го завърша :)

Desislava
Commoner
Commoner
Мнения: 1
Регистриран: съб юни 06, 2009 1:46 pm

Мнение от Desislava » съб юни 06, 2009 2:25 pm

DiZZy написа:Ами, ако не държиш да е точно ксерокопирано, по-лесно ми е да я сканирам и да ти я пратя (кача) някъде.
Иначе сборникът съдържа следните разкази:
Поклонникът на Дявола - Франсис Прево
Сън ли беше - Ги дьо Мопасан
Човекът и змията - Амброуз Биърс
Маймунската лапа - Уилям Джейкъбс
(този разказ Кинг споменава и почти разказва в една книга, спомням си го, но не помня коя беше книгата)
Странноприемницата на двете вещици - Джоузеф Конрад
Бялото Куче - Феодор Сологуб
Кафявата ръка - Артър Конан Дойл
Наследството на Пибоди - Хауард Филипс Лъвкрафт
(идентичен с разказът 'Наследството' в сборника 'Зовът на Ктхулу')
Има и втори сборник от същата поредица на име Кармила, която съдържа:
Кармила - Джоузеф Шеридан Льо Фаню
Последната воля на Станислава Д'Асп - Ханс Еверс
Тайно Поклонничество - Алджернън Блекуд

Поредицата се казва Малко Нощно Четиво на издателсвто Карива(варненско някво, предполагам вече и фалирало :D )Знам, че има поне още една от тея книги, която се казва Нахмема, но по разбираеми причини е невъзможно да се намери.
Прилична поредичка. Повечето разкази никак не са лоши ;)
Може ли да ми изпратиш разказа"маймунската лапа"? Благодаря предварително

Bruce666
Childe
Childe
Мнения: 61
Регистриран: чет ное 06, 2008 12:29 pm
Местоположение: Bulgaria
Контакти:

Re: Лъвкрафт

Мнение от Bruce666 » ср юни 10, 2009 11:35 pm

А по принцип Маймунската лапа на Уилям Джейкъбс значи го няма качван изобщо в нета на бг. Аз мисля че го бях търсил тоя разказ но не открих нищо.

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18859
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Лъвкрафт

Мнение от deadface » чет юни 11, 2009 1:02 am

МАЙМУНСКАТА ЛАПА
Уилям Джейкъбс
Spoiler
Show
Навън нощта бе студена и влажна, но в малкия хол на вила Лейксъм щорите бяха спуснати и огънят силно гореше. Баща и син играеха шах. Бащата имаше идеи играта да включва радикални промени и изла¬гаше царя на такива опасни и ненужни изпитания, че дори предизвикваше забележки от белокосата стара дама, която кротко плетеше до камината.
- Слушай вятъра! - каза мистър Уайт, който бе видял една фатална грешка твърде късно и имаше желание да попречи на своя син да я забележи.
- Слушам! - каза последният, решително поглеждайки шахматната дъска и протегна напред ръката си. - Шах!
- Не мисля, че той ще дойде тази вечер!'- каза бащата.
- Мат! - отговори синът му.
- Най-лошото е да се живее толкова отдалечено! - изрева мистър Уайт внезапно и неочаквано. - От всички неприятни, кални и затънтени места за живеене, това е най-лошото! Пътеката е като блато, а пътят е станал поток. Не зная какво мислят хората за това. Предполагам, че тъй като само две къщи по пътя са заети, те не обръщат внимание на това.
- Не се безпокой, скъпи! - каза успокояващо жена му. -Вероятно ще спечелиш следващата игра.
Мистър Уайт погледна свирепо, тъкмо навреме, за да забележи един знак на разбирателство между майката и сина. Думите замряха на устните му и той прикри виновна усмивка със сивата си, рядка брада.
- Ето го! - каза Хърбърт Уайт, тъй като вратата се блъсна силно и тежки стъпки се приближиха.
Старият човек се изправи с гостоприемна бързина и отваряйки вратата изказа съжаление пред новодошлия. Гостът също изказа своето съжаление, при което мисис Уайт изцъка и леко се изкашля, когато съпругът и влезе в стаята, следван от висок, силен мъж, със светли очи и румено лице.
- Старши сержант Морис - каза той, представяйки се.
Ръкуваха се и сядайки на предложеното му място до камината, погледна с доволство, когато домакинът извади уиски, чаши и постави малък меден чайник върху огъня. На третата чаша очите му станаха по-светли и той започна да говори. Малкият семеен кръг гледаше с жив интерес този посетител от далечни страни, който изпъна широките си рамене на стола и говори за диви сцени и безстрашни постъпки, за войни, чуми и чужди народи.
- Цели двадесет и една години! - каза мистър Уайт, поглеждайки своята жена и син. - Когато замина, той бе едно малко момченце в склада. Погледни го сега!
- Не личи, че му се е отразило много зле - каза мисис Уайт учтиво.
- Самият аз бих желал да отида в Индия - каза старият човек, - да поразгледам малко, нали знаеш...
- Тук сте си по-добре - каза старши сержантът, поклащайки главата си. Той остави празната чаша, въздъхна леко и замълча.
- Бих желал да видя онези стари храмове, факири и фокусници - каза старецът. - Какво бе онова, което бе започнал да ми разказваш миналия път за една маймунска лапа или нещо такова, Морис?
- Нищо! - каза прибързано войникът. - В крайна сметка нищо заслужаващо внимание.
- Маймунска лапа ли? - каза мисис Уайт с любопитство.
- Е, то е само малка част от това, което бихте могли да наречете магия, вероятно - каза старши сержантът небрежно.
Тримата слушатели се наведоха жадно напред. Посетителят разсеяно допря празната чаша до устните си и бавно я постави на масата. Домакинът я напълни отново.
- Като се гледа - каза старши сержантът, бъркайки в джоба си, - това е само една обикновена малка лапа, изсушена като мумия.
Той извади нещо от джоба си и го подаде. Мисис Уайт се отдръпна с гримаса, но синът го взе и го разгледа с любопитство.
- И какво специално има в това? - заинтересува се мистър Уайт като я взе от сина си, разгледа я и я постави на масата.
- Омагьосана е от един стар факир - каза старши сержантът, - един много свят човек. Той искаше да покаже, че съдбата управлява живота на хората и че онези, които са се противопоставили, са съжалявали за това. Той я ома¬гьоса така, че трима души могат да имат по три желания поотделно.
Неговият начин на говорене бе толкова внушителен, че слушателите му осъзнаха как лекият им смях дразни.
- Добре, защо не си пожелаете три неща, сър? - каза остроумно Хърбърт Уайт.
Войникът го изгледа така, както мъжът на средна възраст гледа на самоуверен младеж.
- Пожелах! - каза спокойно той, и неговото обгоряло лице пребледня.
- И наистина ли бяха изпълнени тези три твои желания? - запита мисис Уайт.
- Да, бяха! - каза старши сержантът и чашата му изтрака в здравите зъби.
- А още някой имаше ли желания? - настоя старата дама.
- Първият човек имаше своите три желания. "Да!" бе отговорът. Аз не знам какви бяха първите две, но третото бе за смърт. Така аз получих лапата.
Тонът му бе станал толкова сериозен, че мълчанието бе обзело групата.
- Ако вече си имал твоите три желания, то тя не ти трябва повече, Морис! - каза старецът накрая. - За какво я пазиш?
Войникът поклати глава.
- Каприз, предполагам - каза той бавно. - Имах наме¬рение да я продам, но не мисля, че ще мога. Вече е причи¬нила достатъчно злини. Освен това, хората не купуват. Те мислят, че това е приказка. Някои от тях и тези, които имат нещо на ум, искат първо да я опитат и след това да ми я платят.
- Ако можеше да имаш още три желания - каза старецът, поглеждайки го живо, - щеше ли да ги поискаш?
- Не зная! - отговори другият - Не зная.
Той взе лапата и провесвайки я между палеца и показалеца си, внезапно я хвърли в огъня. Уайт с лек вик, се наведе и я извади.
- По-добре да я оставиш да изгори - каза сериозно войникът.
- Ако не я искаш, Морис - каза другият, - дай я на мен!
- Няма! - каза упорито приятелят му. - Аз я хвърлих в огъня. Ако я запазиш, не ме упреквай за това, което ще се случи. Хвърли я отново в огъня като разумен човек.
Старецът поклати глава и разгледа отблизо новата си придобивка.
- Как го правиш? - запита той.
- Стисни я в дясната си ръка и пожелавай на глас - каза старши сержантът. - Но те предупреждавам за послед¬ствията!
- Звучи като приказка от "Хиляда и една нощ" - каза мисис Уайт като стана и започна.да слага масата за вечеря.
- Не мислиш ли, че би могъл да ми пожелаеш четири чифта ръце?
Съпругът й извади талисмана от джоба си и тогава и тримата избухнаха в смях, докато старши сержантът с тревожен вид на лицето, го хвана за ръката.
- Ако трябва да пожелаваш - каза рязко той. - пожелай нещо смислено!
Мистър Уайт го пусна обратно в джоба си и под¬реждайки столовете, покани с жест приятеля си на масата. По време на вечерята талисманът бе отчасти забравен, а след това тримата седнаха да слушат с увлечение втората част от приключенията на войника в Индия.
- Ако историята за маймунската лапа е толкова вярна, колкото и останалите, които ни разказа - каза Хърбърт като затвори вратата зад гърба на госта, излязъл навреме за да хване последния влак, - ние няма да разберем много от нея.
- Даде ли му нещо ла нея, татко? - запита мисис Уайт внимателно поглеждайки съпруга си.
- Дреболия - каза той, изчервявайки се леко.
- Сигурно - каза Хърбърт с прикрит ужас. - Защо? Ние ще бъдем богати, известни и щастливи! Искам да бъда император, татко, като начало! Тогава ти няма да бъдеш под чехъл.
Мистър Уайт извади лапата от джоба си и я погледна със съмнение.
- Не знам какво да пожелая и това е факт! - бавно каза той. - Струва ми се, че имам всичко което искам.
- Ако само платеше данъците на къщата, щеше да бъдеш твърде щастлив, нали? - каза Хърбърт с ръка на рамото му.
- Е, пожелай тогава двеста лири, това ще стигне.
Бащата, усмихвайки се срамежливо на собствената си наивност, вдигна нагоре талисмана докато сина му, със сериозно изражение на лицето леко изкривено от намигване към майката, седна на пианото и изсвири няколко внуши¬телни акорда.
- Пожелавам двеста лири! - каза ясно старецът.
Лек трясък от пианото посрещна думите, прекъснати от пронизителния вик на стария човек. Жена му и синът му изтичаха до него.
- Тя мръдна! - извика той с поглед на отвращение към предмета, лежащ на пода. - Когато изричах пожеланието, тя се завъртя в ръката ми като змия.
- Да, но не виждам парите! - каза синът му като вдигна и постави на масата маймунската лапа. - И се обзалагам, че никога няма да ги видя.
- Сигурно е било въображение, татко! - каза жена му, поглеждайки го разтревожено.
Той поклати глава.
- Няма значение, наистина! Никой не е пострадал, но все пак тя ме уплаши.
Отново седнаха заедно до камината. Двамата мъже пушеха лулите си. Навън вятърът бе по-силен от всякога. Старецът нервно трепваше при звука от блъскащата се горе врата. Едно необичайно и подтискащо мълчание обхвана тримата и продължи докато старата двойка стана и се оттегли за сън.
- Очаквам, че ще намериш парите сложени в един голям чувал по средата на леглото си! - каза усмихнат Хърбърт като им пожела "лека нощ". - И нещо ужасно, качило се на гардероба да те гледа като прибираш придобитата по нечестен начин печалба.
Синът седна сам в тъмнината и загледа загасващия огън. Виждаше различни лица в него. Последното бе невероятно ужасно и маймунско, че младият мъж се изуми. То стана в един момент толкова ярко, че Хърбърт с лек неловък смях посегна към масата за чаша с вода, за да я хвърли върху огъня. Ръката му обаче, хвана маймунската лапа и с леко потреперване той се дръпна. Избърса ръката си в сакото и отиде да спи.
На светлината на зимното слънце, огряващо масата за закуска, следващата сутрин синът се смя на страховете си. В стаята беше атмосфера на прозаично здравомислие, което липсваше предната вечер. Мръсната, набръчкана малка лапа бе захвърлена на бюфета с небрежност, която показва¬ше не голяма вяра в нейните магически възможности.
- Аз предполагам, че всички стари войници са еднакви -каза мисис Уайт. - Как можахме да слушаме такава глупост! Как могат желания да се сбъдват в днешно време? И ако те можеха, как двеста лири биха могли да ти навредят, татко?
- Могат да му паднат на главата от небето - изрече лекомислено Хърбърт.
- Морис каза, че нещата са се случили толкова естествено - намеси се баща му, - че ти ако желаеш, можеш да ги припишеш на случайността.
- Добре, не пипай парите докато не се върна! - каза Хърбърт и стана от масата. - Съжалявам, че те ще те превърнат в един лош, стиснат човек и ние ще трябва да се откажем от теб.
Майка му се засмя, следвайки го до вратата, проследи го с поглед и надолу по пътя. Като се връщаше на масата за закуска, тя бе много щастлива за сметка на доверчи¬востта на съпруга си. Всичко това не й попречи да притича до вратата при почукването на раздавача, както не й пречеше да се отнася малко резервирано със старши сержанти в оставка и пиянските им навици. На пътната врата тя откри, че по пощата се е получила сметка от шивач.
- Очаквам, че когато Хърбърт се прибере, ще направи пак някои от неговите смешни забележки - каза тя, когато седнаха да вечерят.
- Смея да кажа - подхвърли мистър Уайт, наливайки си малко бира, - че независимо от всичко, лапата мръдна в ръката ми. Кълна се в това!
- Сторило ти се е! - заключи старата дама успокояващо.
- Казах, че мръдна! - отговори мъжът й. - Не мислех за него, а просто... Какво става?
Жена му не отговори.. Тя наблюдаваше загадъчните движения на един човек отвън, който се взираше нереши¬телно в къщата, сякаш не можеше да се реши да влезе. Правейки връзка с двестата лири, тя забеляза, че непозна¬тият бе добре облечен и носи нова копринена шапка. Той се спря три пъти до вратата и отново продължи да върви. На четвъртия път я хвана, с внезапна решителност я отвори и тръгна по пътеката. В същия момент мисис Уайт постави ръце зад себе си и бързо развързвайки връзките на домашна¬та престилка я постави под възглавницата на стола си.
Жената посрещна и въведе странника, който се чувстваше неудобно вътре в стаята. Той я гледаше нерешително, слушаше внимателно как старата дама се извинява за вида на стаята и сакото на нейния съпруг, което той обикновено обличаше за градината. След това тя изчака търпеливо, колкото можеше да й позволи нейният пол, той да обясни за какво става, въпрос, но той бе странно мълчалив.
- Аз, бях помолен да се обадя... - каза накрая той, наведе се и махна парченце памук от панталоните си. - Идвам от "Моу и Мегинс".
Старата дама потрепера.
- Какво е станало? - запита тя без дъх. - Нещо случило ли се е на Хърбърт? Какво е то? Какво?
Съпругът й се намеси.
- Хайде, хайде, майко - каза прибързано той. - Седни и не бързай да си правиш заключения. Вие не сте донесъл лоши новини, сигурен съм, сър, нали? - и той изгледа смуте¬но пристигналия джентълмен..
- Съжалявам - започна посетителят.
- Ранен ли е? - попита майката изплашено. Посетителят кимна в потвърждение.
- Лошо ранен - спокойно каза той, - но няма никаква болка.
- О, благодаря на бога! - каза старата жена, пляскайки с ръце. - Благодаря на бога за това!
Тя внезапно млъкна, защото я осени мрачното значение на казаното и видя ужасното потвърждение за своите опасения в извърнатото лице на господина. Майката притаи дъх и обръщайки се към своя обезсърчен съпруг, постави треперещата си стара ръка върху неговата. Последва дълго мълчание.
- Беше заклещен в машината - каза накрая посетителят с нисък глас.
- Заклещен в машината!? - повтори мистър Уайт изумено. - Да?
Той седна, гледайки безучастно прозореца и стисна ръката на жена си в своята. После я допря до устните си, както бе правил по време на тяхното ухажване почти преди четиридесет години.
- Беше ни останал само той! - каза бащата обръщайки се към посетителя. - Ужасно е.
Другият се изкашля, стана и тръгна бавно към про¬зореца.
- От фирмата пожелаха да ви предам техните искрени съболезнования за тази голяма загуба! - каза той без да се обръща. Моля ви да разберете, че аз съм само техен служител и само изпълнявам заповеди.
Нямаше отговор. Лицето на старата жена бе бледо, очите широко отворени и дишането й не се чуваше.
- Трябваше да кажа, че "Моу и Мегинс" се отричат от всякаква отговорност - продължи другият. - Те не поемат никаква съдебна отговорност, но като уважение към работата на вашия син те ви удостояват с известна сума като компенсация.
Мистър Уайт пусна ръката на жена си, скочи на крака и погледна ужасено своя посетител. Неговите сухи устни промълвиха само:
- Колко?
- Двеста лири! - бе отговорът.
Без да обръща внимание на писъка на жена си, старецът леко се усмихна, протегна напред ръце като слепец и падна на пода безчувствен.
В огромното ново гробище, на около две мили раз¬стояние, старците погребаха своя мъртвец и се върнаха в потъналата в мрак и мълчание къща. Всичко се свърши толкова бързо, че в началото те трудно го разбираха и останаха в състояниена очакване, сякаш още нещо щеше да се случи. Още нещо, което трябваше да облекчи този товар, твърде тежък, за да бъде носен в старите им сърца.
Но дните минаваха и очакването отстъпи място на отчаянието - безнадеждното отчаяние на старите понякога погрешно наричано апатия. Те едва разменяха по някоя дума, защото сега нямаха нищо, за което да говорят, а дните им бяха една дълга скука.
Бе след около седмица, когато старецът събуждайки се внезапно през нощта, протегна ръка и разбра, че е сам. Стаята бе в тъмнина и звукът от подтискан плач дойде от прозореца. Той се изправи в леглото и заслуша.
- Върни се! - нежно каза той. - Ще ти стане студено.
- На синът ми е по-студено! - отговори старата жена и отново заплака.
Звуците от нейните ридания замряха в ушите му. Леглото беше топло и очите му тежаха от сън. Той задряма леко и след това заспа, докато един внезапен безумен вик на жена му го събуди и изплаши.
- Лапата! - безумно извика тя. - Маймунската лапа! Той разтревожено се надигна.
- Къде? Къде е тя? Какво става?
Тя дойде към него като пресече стаята залитайки.
- Искам я! - каза тя спокойно. - Да не си я унищожил?
- В хола е, върху лавицата - отговори той учуден. - Защо ти е?
Тя плачеше и се смееше едновременно. Наведе се над него и го целуна по бузата.
- Едва сега се сетих за това! - истерично каза тя. - Защо не помислих за него по-рано? Защо ти не помисли за него?
- Да помисля за какво? - запита той.
- За другите две желания! - бързо отговори тя. - Имахме само едно.
- Това не беше ли достатъчно? - запита свирепо той.
- Не! - извика победоносно тя. - Ще имаме още едно! Слез долу и я донеси бързо! Пожелай нашето момче да бъде живо отново.
Мъжът се изправи е леглото и отхвърли завивките от своите треперещи крайници.
- Велики Боже, ти си луда! - извика той обхванат от ужас.
- Донеси я! - простена жената. - Донеси я бързо и пожелай! О, момчето ми, момчето ми!
Съпругът драсна клечка и запали свещта.
- Върни се в леглото! - каза той несигурно. - Ти не знаеш какво говориш!
- Първото желание бе изпълнено - каза трескаво старицата, - защо не и второто?
- Съвпадение - заекна старецът.
- Иди, донеси я и пожелай! - извика жена му, треперейки от вълнение.
Старецът се обърна и я погледна. Гласът му потрепера.,
- Той е мъртъв от десет дни и освен това, той... Няма да ти казвам повече, но аз можах да го разпозная само по облеклото му. Още тогава той бе за теб една ужасяваща гледка, а сега?
- Върни го! - извика старата жена и го повлече към вратата. - Мислиш ли, че се страхувам от детето, което съм кърмила?
Той слезе долу в тъмното, пипнешком стигна до хола и след това до камината. Талисманът беше на мястото си. Един ужасяващ страх, че неизреченото. пожелание може да върне обезобразения му син пред него, преди да може да избяга от стаята, го обхвана и дъха му секна като разбра, че е объркал посоката към вратата. Челото му бе покрито със студена пот, той премина покрай масата и опипвайки стената най-накрая се озова в малкия коридор с омразното нещо в ръката си.
Дори лицето на жена му изглеждаше променено, когато влезе в стаята. То бе бледо и очакващо. Поради страховете му и то сякаш имаше неестествено изражение. Уайт се уплаши от жена си.
- Пожелай! - изкрещя тя.
- Това е глупаво и порочно - нерешително отговори той.
- Пожелай! - повтори жена му. Той вдигна ръка.
- Искам синът ни да живее отново.
Талисманът падна на пода и той го погледна със страх. След това, треперейки, се отпусна в един стол, докато старицата с горящи очи отиде до прозореца и вдигна щората.
Той седя така докато премръзна от студа, поглеждайки от време на време към фигурата на старата жена, взираща се през прозореца. Фитилът на свещта, който беше паднал ниско под горния край на порцелановия свещник, хвърляше пулсиращи сенки по тавана и стените, докато накрая загасна с пламък, по-висок от останалите. Старецът, с неизразимо чувство на облекчение от неуспеха на талис¬мана, се дотътри до леглото си, а минута или две след това старата жена мълчаливо и равнодушно дойде до него.
Двамата не говореха, а лежаха мълчаливо слушайки тракането на часовника. Изскърца стол и една цвъркаща мишка бързо прибяга към стената. Тъмнината беше под¬тискаща. Като лежа известно време възвръщайки си куража, бащата взе кутията с кибрита и драсна една клечка. Слезе долу за свещ.
В подножието на стълбището клечката изгасна и той спря, за да запали друга. В същото време едно почукване, толкова тихо и потайно колкото едва да бъде чуто, прозвуча на външната врата. Кибритените клечки паднаха от ръката -му и се разпиляха в коридора. Старецът стоеше неподви¬жен, дишането му бе спряло. Почукването бе повторено. Тогава той се обърна и бързо избяга обратно в стаята като затвори вратата след себе си. Трето по-силно почукване огласи къщата.
- Какво е това? - извика старата жена, подскачайки.
- Плъх! - продума старецът с треперещ глас. - Плъх. Премина покрай мен по стълбите.
Жена му се изправи в леглото, вслушвайки се. Едно силно почукване отекна отново в къщата. . - Това е Хърбърт! - изпищя майката. - Това е Хърбърт! Тя изтича до вратата, но съпругът й бе пред нея и хващайки я за ръката, я притисна силно.
- Какво ще правиш? - дрезгаво прошепна той.
- Това е момчето ми! Това е Хърбърт! - извика тя, борейки се машинално. - Забравих, че е на две мили от тук. За какво ме държиш? Пусни ме! Аз трябва да отворя вратата!
- За Бога, не го пускай вътре! - извика старецът треперейки.
- Страхуваш се от собствения си син?! - извика майката. - Пусни ме! Идвам Хърбърт, идвам!
Последва друго почукване, и след това още. Старицата с внезапно завъртане се освободи и избяга от стаята. Съпругът й я последва по коридора и извика след нея заплашително докато тя изтича надолу по стълбите. Той чу веригата да изтраква и как долното резе бавно и упорито се издърпва от улея. Последва гласът на старицата, напрегнат и запъхтян.
- Резето! - извика високо тя. - Слез долу! Не мога да го стигна.
Но съпругът й бе на ръце и колене. Пълзеше трескаво по пода в търсене на лапата. Само да можеше да я намери преди онова нещо отвън да влезе вътре. Истинска градушка от почуквания проехтя и той чу тътрене на стол, който жена му постави в коридора пред вратата. Той чу скърцането на резето, което бавно излизаше и в същия момент намери маймунската лапа. Безумно изрече бързо своето трето и последно желание.
Чукането внезапно престана, въпреки че неговото ехо бе все още в къщата. Той чу как столът бе издърпай и вратата отворена. Студен вятър премина по стълбището. Един продължителен и висок вопъл на отчаяние и нещастие от неговата жена, му даде кураж да изтича долу при нея и отворената, зееща врата. Мъждукащата улична лампа отсреща осветяваше тихия и пуст път.
Изображение

Потребителски аватар
Silentium
Ka-mai
Ka-mai
Мнения: 214
Регистриран: чет май 29, 2008 4:21 pm
Местоположение: Deep in the Dark, Where No Light Reaches
Контакти:

Re: Лъвкрафт

Мнение от Silentium » чет юни 11, 2009 1:05 pm

бтв, наскоро, докато се разхождах по центъра в Пловдив, и попаднах на една малка книжарничка, която продаваше стари книги (джобен формат) за левче... Та там съвсем случайно попаднах на изданието на Орфия от 1991 "Дебнещият страх", което си беше баси и якото попадение (за мене де :Д)... Много яки разкази се оказаха и трите, особено "The Colour out of Space" :)
Изображение

Machete
Ka-mai
Ka-mai
Мнения: 192
Регистриран: пет апр 25, 2008 6:50 pm

Re: Лъвкрафт

Мнение от Machete » вт авг 04, 2009 11:56 pm

Някой знае ли други книги, освен AtMoM, които не са издавани от нас, но ги има в чужбина. Става дума за произведения като The Music of Erich Zahn, Храмът, Чужденеца и т.н. В сборник ли са издадени, по отделно ли? Ще се разтърся из Amazon, но ще съм благодарен за някакво инфо, тъй като мисля да правя поръчки. :smile: Нещо изгубих надежда, че някога ще издадат споменатите произведения у нас /говоря за някаква книга, иначе знам, че някои ги има в нета/.

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18859
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Лъвкрафт

Мнение от deadface » ср авг 05, 2009 11:35 am

Machete написа:Някой знае ли други книги, освен AtMoM, които не са издавани от нас, но ги има в чужбина. Става дума за произведения като The Music of Erich Zahn, Храмът, Чужденеца и т.н. В сборник ли са издадени, по отделно ли? Ще се разтърся из Amazon, но ще съм благодарен за някакво инфо, тъй като мисля да правя поръчки. :smile: Нещо изгубих надежда, че някога ще издадат споменатите произведения у нас /говоря за някаква книга, иначе знам, че някои ги има в нета/.
The Poetical Works of Jonathan E. Hoag (poems) (1923)
The Shadow Over Innsmouth: And Other Stories of Horror (1936)
At the Mountains of Madness: And Other Novels of Terror (1936)
The Shunned House (1938)
The Outsider and Others (1939)
Beyond the Wall of Sleep (1943)
The Case of Charles Dexter Ward (1943)
The Weird Shadow Over Innsmouth: And Other Stories of the Supernatural (1944)
Marginalia (1944)
Best Supernatural Stories of H P Lovecraft (1945)
The Lurker at the Threshold (1945) (with August Derleth)
The Dunwich Horror: And Other Weird Tales (1945)
The Lurking Fear: And Other Stories (1947)
Something About Cats: And Other Pieces (1949)
The Haunter of the Dark: And Other Tales of Horror (1950)
The Survivor: And Others (1957) (with August Derleth)
Dreams and Fancies (1962)
The Colour Out of Space (1963)
Dagon: And Other Macabre Tales (1965)
Three Tales of Horror (1967)
The Shadow Out of Time: And Other Tales of Horror (1968)
The Dream-Quest of Unknown Kadath (1970)
The Doom That Came to Sarnath (1971)
The Watchers Out of Time (1974) (with August Derleth)
Best of H.P. Lovecraft: Bloodcurdling Tales of Horror and the Macabre (1982)
Bloodcurdling Tales of Horror and the Macabre (1982)
The Dream Cycle of H P Lovecraft: Dreams of Terror and Death (1987)
The Call of Cthulhu: And Other Weird Stories (1989)
Crawling Chaos (1992)
The Transition of H. P. Lovecraft: The Road to Madness (1996)
Tales of H P Lovecraft: Major Works Selected and Introduced by Joyce Carol Oates (1997)
Ancient Track: The Complete Poetical Works (poems) (2001)
Out of the Ordinary: The Commonplace Book and Other Writings (2002)
From the Pest Zone: Stories from New York (2003)
The Dreams in the Witch House: And Other Weird Stories (2004)
Horror Classics: Graphic Classics Volume Ten (2004) (with Edgar Allan Poe, Saki and Clark Ashton Smith)
The Tales of Inspector Legrasse (2005) (with C J Henderson)
The Necronomicon: The Best Weird Fiction of H.P. Lovecraft (2008)


Това е списък на художествените му книги. Има и публицистични, но те едва ли представляват интерес за теб, затова съм ги пропуснал. Всички книги са сборници с разкази и новели, освен "The Case of Charles Dexter Ward" (1943), която е роман. Имай предвид, че можеш да срещнеш едни и същи разкази и новели в различни сборници, затова не е нужно да си купуваш всичките. Първо виж списък с творбите на Лъвкрафт тук, за да прецениш кои те интересуват, после трябва да установиш в кои от горните сборници ги има. След като си харесаш някой конкретен сборник, потърси го в amazon.com
Впрочем, в интернет се намират за четене онлайн 99% от произведенията му (виж "Ужасът върху лист хартия")
Изображение

Machete
Ka-mai
Ka-mai
Мнения: 192
Регистриран: пет апр 25, 2008 6:50 pm

Re: Лъвкрафт

Мнение от Machete » ср авг 05, 2009 11:53 am

Огромни благодарности! :smile: Това ми е достатъчно, ще се справя. :smile:

btw, искам да се коригирам за предният си пост - "Храмът" е издаван в книга, само че под заглавие "Подводният храм". Не знам защо името е променено в онлайн варианта.

Отговори