Кой какво чете

[shewolf]

Прочетох "Взривената въздушна кула", успя да постигне динамичността на първите две части. Имайки предвид, че главната героиня прекарва голяма част от времето в болница / не го считам за спойлер, резюмето на задната корица на книгата издава повече инфо. Съжалявам, че го четох чак / е нормално. Много добра поредица. Интересно ми е дали ще изникнат продължения.
Днес успях да прочета и "Нос страх" от Джон Макдоналд. Малко скептично подходих като видях, че е писана преди повече от 50 години, но книгата е много хубава, по нищо не личи кога е писана. Динамична и държи в напрежение до последно. Препоръчвам.


Едит: Излъгах, личи си, че е писана преди 50 и кусур години: главният герой си поръчва бира - дава долар и му връщат 55 цента

[PostMortem]

Прочетох "Страшни разкази" и от днес почнах "Дракула - Немъртвият". Започва доста добре, харесва ми посоката на продължението. В книгата са включени освен Дракула и злодеи като Батори и Джак Изкормвача, а също така и героят на автора на оригиналния "Дракула" - Брам Стокър.

[shewolf]

Почивните дни успях да прочета двете излезли до момента у нас части на "Игрите на глада" от Сюзан Колинс. Наистина, както е цитиран Стивън Кинг на гърба на корицата "Не можах да я оставя" / Абстрахирах се от позитивния коментар на Стефани Майер /. Идеята не е нова - след явно някакъв катаклизъм / не става ясно какъв / светът не е вече това, което ние познаваме. На мястото на Северна Америка се намира държавата Пандем, със столица Капитол / не е много оригинално, ама... /, в която живее "елита" на нацията и като цяло благоденства. Останалата част от континента е разделена на Окръзи - дванадесет на брой, всеки от които отговаря за определена индустрия, където хората се подчиняват на правилата на Капитола и живеят в бедност и с ограничена свобода. Всяка година за забавление се организира нещо като Реалити шоу, в което участниците са по едно момче и момиче на възраст от 12 до 18 години от всеки Окръг, които се избират чрез жребий. Целата на т.нар. Игри е, че накрая от участниците оцелява само един. Въпросните Игри се провеждат, за да напомнят на Окръзите, че са напълно във властта на столицата и са на датата на потушаване на бунт срещу властта, потуешен преди 75 години. Та главната героиня Катнис, се оказва "печеливша" е един такъв жребий, замествайки доброволно по-малката си сестра.
Книгата е написана много майсторски и наистина е трудно да я оставиш. Героите успяваш да усетиш близки / поне при мен беше така /. Чувствах се така сякаш гледам хубав филм, така образно беше описано всичко, че читателят сякаш вижда картини пред себе си. Убийствата не са представени брутално, но въпреки това са доста въздействащи / и доста разнообразни при това .
Ако не е станало ясно досега, ПРЕПОРЪЧВАМ Я.
Последната част излиза след по-малко от 10 дни в Щатите, дано по-скоро се появи и при нас

Започнах "Черната мълния" на Джон Сол

[CELL]

Вчера си купих Скарпета на Патриша Корнуел и се надявам да ми хареса така,както ме харесваха по-старите ...

[bruja]

Сега чета Tyrannosaur Canyon на Дъглас Престън.
За първи път чета негова книга, харесва ми засега.

[JustAFaceInTheCrowd]

Почнах "Драконови сълзи" на Дийн Кунц. Ама много мразя да чета за полицаи . Особено пък за партньори, които Откриват Любовта, докато Побеждават Злото . Но като се абстрахираме от това, книгата засега не е лоша.

[West of Hell]

Особено пък за партньори, които Откриват Любовта, докато Побеждават Злото

Който иска да чете Кунц, трябва да му свикне на тия работи И на мен ми е досаждал, ама си е готин автор

[deadface]

Прочетох антологията "Stories: All-New Tales". Разказите на Джо Р. Лансдейл, Питър Строб и Ал Сарантонио рулират, тези на Нийл Геймън и Джо Хил също не са лоши, останалите не ми харесаха особено.

В момента - "Провидението Басенджи" на Саймън Кливланд.

[West of Hell]

Dying Inside на Силвърбърг излезна забележително четиво. Thumbs up, дет се вика

Започвам Fiona McIntosh-Odalisque
това е първа част на трилогията Percheron
надявам се да е смотана, щото ако ми хареса, трябва да си купувам втора и трета

[PostMortem]

Прочетох "Дракула - Немъртвият" от Дейкър Стокър и Йън Холт.

Адски добра книга ! В началото подходих с доста съмнение към нея, но определено Брам може да е щастлив от това какво са направили наследниците му с продължението ! Много драма, емоции и прилично количество бруталност. В историята главно действащо лице, освен Дракула, е Елизабет Батори, също така е включен и героят на Брам Стокър.

Много интересна концепция, която променя из основи представа и внушението на оригинала.

Spoiler

Show

Оказва се, че Дракула е бил добрият през цялото време

Препоръчвам горещо на всички, които се колебаят дали да я взимат, както и на тези, които са чели оригиналният Дракула.


Следва да започна "Проклятието" на Кинг.

[bruja]

препрочетох "Цар Плъх" на Клавел, сега започвам "Ключът към бездната" на Хосе Карлос Сомоса, по препоръките, прочетени тук.

[PostMortem]

Преди няколко дни прочетох :

Стивън Кинг - Проклятието

Една доста добра книга, както се и очакваше, в която имаше доста комични елементи за мен(имаше едно сравнение, което беше "като сляп епилептик със сърдечен удар", което направо ме разби).

Заслужава си за четене определено, а образът на Ричърд Джинели супер ме изкефи,

Spoiler

Show

даже ми стана гадно, когато накрая умря.

[deadface]

Прочетох "The Ruins" by Scott Smith. Авторът, който е чудесен разказвач, успява да създаде една изключително зловеща атмосфера, а мрачната история се разгръща плавно като река (романът няма глави, които да накъсват действието). Като цяло книгата ми хареса повече от филма, въпреки че между двете няма големи разлики.

Прочетох и "Провидението Басенджи" на Саймън Кливланд. Понеже авторът е българин, който издава книги в Щатите под псевдоним, предполагах, че е написал романа на български и след това го е превел на английски. Оказа се, че не е така. Това, което прочетох, беше един ужасно нескопосан български превод, пълен с всевъзможни грешки. За съжаление недостатъците на книгата далеч не се изчерпват с превода. Авторът има доста посредствен стил и нито един елемент от прозата му не звучи убедително (особено нереалистични са действията на главните герои и диалозите). Самият роман (по-точно новела) е нещо средно между свръхестествен трилър и хорър, но не успява да уплаши по никакъв начин читателя, нито да го накара да отгръща нетърпеливо страниците. А сюжетът е толкова неправдоподобен и изсмукан от пръстите, че не става и за B-Movie.

В момента - "Истории оттук-оттам" на Джоан Харис. До момента съм прочел 5 разказа от сборника. Нито един не успя да ме впечатли като история, но авторката има изненадващо приятен стил.

[charlie]

"Японски детектив" Изключително приятна книжка, съставена от две криминални истории - повестта "Чудовище в мрака" на Едогава Рампо и романа "Плюшеното мече" на Сейичи Моримура. Прочетох първата и съм на половината на втората и определено много ми харесват. Стила на авторите и проблемите, които засягат силно се различват, но и двамата пишат увлекателно, интригуващо и поддържайки напрежението, успяват да задържат вниманието на читателя.

[JustAFaceInTheCrowd]

"Ключът към дверите" на Джан Сийгъл. Това е първата част от трилогията "Децата на Просперо". Леко и приятно фентъзи, щедро подправено с вещици, върколаци, сирени и наследници на Атлантида . Въпреки, че не е нищо особено, увлича доста. Ако евентуално стане нещо особено по-нататък, ще доложа .

[Buhlio]

Наследството - Том Савидж
По пътя - Керуак
Кристин - Стивън Кинг

Наблегнах на Кристин от вчера.

[Machete]

По пътя - Керуак

Тъкмо щях да попитам кои книги на Керуак са издавани у нас, баси съвпадението. Е, мерси де. Дано си я намеря.

А по темата:

"От утрото до здрача" на Сидни Шелдън и "Прокълната Кръв" от Хамет.

[deadface]

"Handling the Undead" на Йон Линдквист. Вече прочетох първите 30-ина страници и трябва да отбележа, че романът не отстъпва по нищо на "Покани ме да вляза"

[BLADE]

Процесът - Кафка. Нещо много ме мъчи този разказ. Личи си, че е писан преди многооо време. Интересна история, но някак си стила на писане ме отекчава на моменти, но ще се преборя

[J.S.]

Richard Laymon - Dreadful Tales

Засега съм прочел само преговора и първия разказ, който ми хареса. Жалко, че едва ли ще издадат нещо ново на Ричард Леймън на български (скоро).