Чета хиляда неща едновременно.
Одисей - Джеймс Джойс
Вече съм към края и от една страна се радвам, че свършва, а от друга ми е мъчно. Странни са ни взаимоотношенията с тази книга. В началото се влюбих, после я изоставих и накрая се върнах да я довърша. Динамиката и стиловете на автора са доста... циклофренични. И това ми харесва.
Кукла - Болеслав Прус.
Много съм раздвоен. Има моменти, в които я чета с удоволствие и дори се усмихвам на остроумието, но преобладава едно общо раздразнение от стила, който ми е прекалено сух и "техничен". Липсва ми емоционалност и психологически заряд. Единствено в пасажите, в които се описва главната героиня Изабела ("куклата") се усеща някакъв ентусиазъм и страст да се разкаже история. Още съм в началото - първите 200 страници. Тя е 1000.
Паралелно с това си препрочитам две любими и ми се струва, че ги чета за първи път.
Майстора и Маргарита - по една глава всяка вечер, преди сън. (това звучи много съмнително)

Обаче вместо да ме приспива, в повечето случаи започвам да се смея и ми идва желание за още.
Братя Карамазови - харесва ми и я чета, в моментите, в които искам да се почувствам по-нормален и "чист" - духовно, физически, всякак. На фона на всички тези нещастия и грозни картини, се чувствам уютно и сигурно в топлото си легло.