Игричка

Напишете мнението си за прочетеното

Модератор: Ka-tet of 19

Потребителски аватар
staromoden
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 2220
Регистриран: ср окт 28, 2009 6:24 pm
Местоположение: София

Re: Игричка

Мнение от staromoden » ср юни 01, 2011 1:50 pm

Пак давам жокер.Името на автора се е превърнало в термин за хора,които обичат да понасят болка и страдания...
Ако си гледаш в краката, вървиш с наведена глава. Ако внимаваш във всичко, нищо не става както трябва. Ако нямаш нищо, нямаш какво да губиш. Ако имаш всичко , нямаш за какво да живееш. Не преживявай - живей. There is no other way.

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18511
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Игричка

Мнение от deadface » ср юни 01, 2011 4:16 pm

И аз така предположих, но си трая, понеже точно тази не съм я чел.
Авторът е Леополд фон Захер-Мазох, остава да кажеш коя е книгата.

Потребителски аватар
staromoden
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 2220
Регистриран: ср окт 28, 2009 6:24 pm
Местоположение: София

Re: Игричка

Мнение от staromoden » ср юни 01, 2011 6:26 pm

"Венера в кожи"
Ти си на ход.
Ако си гледаш в краката, вървиш с наведена глава. Ако внимаваш във всичко, нищо не става както трябва. Ако нямаш нищо, нямаш какво да губиш. Ако имаш всичко , нямаш за какво да живееш. Не преживявай - живей. There is no other way.

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18511
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Игричка

Мнение от deadface » вт юли 26, 2011 7:12 am

- Дойде от дъските на пода - каза Джордж Слейтър... - Видях го. Димът изглеждаше като магия.
Като че ли в отговор Сам проплака отново, неговите ръце натискаха все по-силно корема му. Господи, болката. Болката!
- Моите черва! - изпищя той. - То раздира моите черва!
Той се сви на кълбо и ужасен вик на смъртна агония се изтръгна от гърдите му.
С един особен звук на плът, която се руши, вътрешностите на Сам експлодираха. Гореща кръв и все още мърдащи вътрешности пръснаха върху лицата на всички присъстващи. Мъжете крещяха, докато облак кървавочервен дим се вдигаше от червата на Сам във въздуха.
Откъсът е от един симпатичен роман на ужаса с потресаващ превод. Толкова лош, че ми беше трудно да намеря откъс, в който да няма поне няколко безумно звучащи стилистично и/или смислово изречения. Така например след гореописаната сцена всички присъстващи не повръщат вечерята си, а се "нахвърлят върху нея" :huh:

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18511
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Игричка

Мнение от deadface » пон авг 08, 2011 2:09 pm

Ето още един откъс:
Кошмарното същество Шакек нямаше материална форма. Вместо това, тъмен черен дим се завихри край Джамбрис, увивайки се на спирали около гърдите и врата му. Демонът търсеше отвор в тялото. Веднъж само като влезеше вътре, той разкъсваше вътрешностите с невидими нокти. Джамбрис не дишаше, беше вече мъртъв, но отказваше достъп на Шакек до своето тяло. Той беше напълно изолиран от атаката на демона.

...Това не се отнасяше до восъчната кукла, която Джамбрис държеше до тялото си. Демонът, като че ли предусещаше новата плячка. Черният образ прегърна малката фигура. Гъста мазна течност, наподобяваща катран, обгърна статуята. Бялата восъчна фигура стана като една голяма гъба, която погълна демона.

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18511
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Игричка

Мнение от deadface » пет ное 18, 2011 6:40 am

Нещо замря играта :happy: Откъсът е от "Целувката на мъртвеца" на Робърт Уайнбърг.

Пускам два откъса от нова книга:
Той беше практичен човек. Също и много дебелокож. Мисля, че и в пустинята Калахари камъните са по-чувствителни от господин Макмахън. Веднъж ми поиска роман на доктор Ф***. Дадох му един. Бях любопитен да разбера какво ще бъде мнението му за него.
– Благодаря, Томи – каза ми той три дни по-късно, когато ми го върна, – вече поправих крака на леглото. Клатеше се, а Библията е твърде дебела, за да я използвам като подложка.
Друг път се наложи да замине за Ирландия за някакъв документ. На една масичка беше телеграмата, която бе изпратил на съпругата си. Гласеше следното: „Следващата седмица пристигам с ферибота точка изкъпи се точка“.
Най-неприятното при господин Макмахън обаче бяха стомашните газове. Избухваха в първите часове на нощта иззад вратата му и се чуваха из целия етаж и в половината сграда. Не преувеличавам.
Съжителството с Макмахън ме доведе до заключението, че той е изобретател на четири вида газове. Едните ги кръстих газове „Биг Бен“ – те бяха на строго определени промеждутъци, все едно че отброяваха часовете. Бум, пауза, бум, пауза, и така до полунощ. Другите бяха газовете „Викерс“, не толкова звучни, но в ритъма на картечница „Викерс“. Главната им характеристика беше, че нямаха ограничение в количеството. Можеха да бъдат десет, двайсет или трийсет. Всичките звучаха с една и съща сила. Макмахън контролираше отлично разширението на сфинктера и дозата на освободения газ. Въпреки това понякога губеше контрол и газовете заприличваха на ято диви патици, квак, квак, квак. Третите бяха газовете цигулка – по-високи, по-дълги, като мяукане на котенце, изгубило майка си. Точно тях понасях най-трудно. Четвъртата категория определено бяха газове „Доктор Ф***“. Кръстих ги така заради един от романите на доктора, в който всеобщ африкански потоп, имащ за цел да изтръгне Африка от езичеството, започваше със силна гръмотевица – само една, но всемогъща.
Пръдните „Доктор Ф***“ атакуваха изневиделица и нямаше спасение от тях. Когато избухваше някой газ „Доктор Ф***“, всички наематели се събуждахме и повече не можехме да заспим. Беше една пръдня, само една, но това бяха бомби, бомби от такъв калибър, какъвто още нито един инженер не бе успял да изобрети през 1914-а. Земетръс, който ни караше да отворим очи и да ги втренчим ужасено в гредите на тавана. Измежду всичките гости само аз бях достатъчно близък с него, за да му поставя въпроса, макар и дискретно. Отговорът му? „Преди да се пръсне, по-добре да се пусне.“
Тектоните намерили нещастника завързан за дървото и се възползвали от беззащитността му. Не било необходимо да преговарят с никого. Двама тектони му изтръгвали пръстите на краката и на ръцете с клещи. Друг ги потапял в малък съд, в който врели химически вещества, и после с помощта на пинсети ги изваждал, вече оголени от кожата и месото. Когато костите изстивали, предавал ги на петия тектон, който седял на тревата и ги обработвал с инструменти на бижутер.
Тектоните били глухи за виковете на негъра, когото осакатявали. Клещите продължавали да изтръгват пръсти, а локвата кръв в краката им изобщо не ги притеснявала.
Маркъс изгубил контрол. Втурнал се в обратна на сцната посока към средата на лагера. Там се сблъскал с предишния тектон. С една ръка тектонът го хванал здраво за предницата на ризата, а с другата му предложил три камъчета, три. И най-после Маркъс разбрал от какъв материал изработвали тектонската монета.
– Пуснете ме! – умолявал Маркъс. – Пуснете ме!
Не можел обаче да отстрани тектона, който дишал в лицето му. Не знаел как да се освободи от него. Внезапно главата на тектона се пръснала като диня, която пада от високо върху циментов под. Части от черепа се разхвърчали като шрапнели. Маръкс потреперил, като видял ризата си напоена с тектонска кръв.
Уилям се бил събудил последен, но реагирал пръв. Естествено, по неговия начин. Държал револвер в ръка и стрелял по всеки тектон, който допускал грешката да се появи в полезрението му. Все едно вървял из някое стрелбище. Една крачка, две крачки, свивал лакът и стрелял. Тектоните много късно разбрали какво става. Сякаш не можели да проумеят, че някой се осмелява да ги нападне. Дори един застанал пред Уилям, вдигнал ръце и възмутен закрещял нещо. Уилям пъхнал дулото на револвера в устата му, стрелял и продължил да върви напред с опръскано с кръв лице, невъзмутим, избирайки жертвите си напосоки. Окуражен от примера на Уилям, Ричард грабнал пушката си.
И скоро над поляната полетели повече куршуми, отколкото комари.

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18511
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Игричка

Мнение от deadface » чет юли 19, 2012 8:00 am

Книгата е "Пандора в Конго" от Алберт Санчес Пиньол. Някой друг да пуска.

Потребителски аватар
staromoden
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 2220
Регистриран: ср окт 28, 2009 6:24 pm
Местоположение: София

Re: Игричка

Мнение от staromoden » чет юли 19, 2012 2:09 pm

" - Ромеи не си убивал,а?Но ромеите ще кажат,че българите са убивали техните,а не тоя или оня.
Воденчанинът чу всяка дума на княза и отговори без страх:
- Всички ние,които не сме убивали,ще кажем: не сме убивали,не сме грабили,не сме насилвали.Ние сме мирни люде и сме повече от убийците.Малцина са,които се раждат в бяс в сърцето.
Сега князът намрази още повече тоя човек и пожела да го погуби.Но продължи да говори с него сдържано,като човек,който иска да бъде справедлив:
- Ти проповядваш и заблуждаваш тия люде.Всеки се ражда в бяс в сърцето.И ти също,но твоят бяс е по-лукав. - Той се обърна към околните,посочи с ръка непокорния,повиши глас: - Не виждате ли?Тоя иска да ви предаде на ромеите,за да спаси себе си.Още ли го гледате! ...
Като рече това, той го блъсна с две ръце в събралата се тълпа.Бледият човек се люшна назад и погледна княза с учудени очи.Неколцина от войниците го пресрещнаха с протегнати ръце и го блъснаха с още по-голяма сила на срещуположната страна.
- Ууу ... Предател!
Пресрещнаха го и други с юмруци , с ритници,сипеха се удари върху клетника,струпаха се всички върху него и всеки бързаше да го докопа.Завъртя се,заплете се страшно кълбо от живи тела сред вой и викот,започнаха людете да се блъскат,да се удрят и ритат помежду си.Князът навреме се измъкна от повилнялата тълпа и бързо се отдалечи.Отдръпна се също други неколцина и войниците като че ли за един миг изтрезняха.На земята остана само тялото на мъченика,окървавено и неподвижно.Войниците се заоглеждаха и се пръснаха наоколо.Някой каза:
- Убихме човека за нищо ... "

Я,сега да ви видя!
Ако си гледаш в краката, вървиш с наведена глава. Ако внимаваш във всичко, нищо не става както трябва. Ако нямаш нищо, нямаш какво да губиш. Ако имаш всичко , нямаш за какво да живееш. Не преживявай - живей. There is no other way.

Потребителски аватар
staromoden
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 2220
Регистриран: ср окт 28, 2009 6:24 pm
Местоположение: София

Re: Игричка

Мнение от staromoden » съб авг 04, 2012 11:43 pm

Жокер.Произведението е трилогия,а авторът му е македонски българин.
Ако си гледаш в краката, вървиш с наведена глава. Ако внимаваш във всичко, нищо не става както трябва. Ако нямаш нищо, нямаш какво да губиш. Ако имаш всичко , нямаш за какво да живееш. Не преживявай - живей. There is no other way.

Потребителски аватар
Flesh
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 1056
Регистриран: пет мар 30, 2012 12:09 pm
Местоположение: безкрайно отегчен
Контакти:

Re: Игричка

Мнение от Flesh » нед авг 05, 2012 12:02 am

Трилогията Самуил на Талев? Не съм я чел, но няма кое друго да е :)

Потребителски аватар
staromoden
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 2220
Регистриран: ср окт 28, 2009 6:24 pm
Местоположение: София

Re: Игричка

Мнение от staromoden » нед авг 05, 2012 1:19 am

:d0jk25:
Ако си гледаш в краката, вървиш с наведена глава. Ако внимаваш във всичко, нищо не става както трябва. Ако нямаш нищо, нямаш какво да губиш. Ако имаш всичко , нямаш за какво да живееш. Не преживявай - живей. There is no other way.

Потребителски аватар
staromoden
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 2220
Регистриран: ср окт 28, 2009 6:24 pm
Местоположение: София

Re: Игричка

Мнение от staromoden » нед авг 05, 2012 7:35 pm

Плът,твой ред е да пускаш.
Ако си гледаш в краката, вървиш с наведена глава. Ако внимаваш във всичко, нищо не става както трябва. Ако нямаш нищо, нямаш какво да губиш. Ако имаш всичко , нямаш за какво да живееш. Не преживявай - живей. There is no other way.

Потребителски аватар
Flesh
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 1056
Регистриран: пет мар 30, 2012 12:09 pm
Местоположение: безкрайно отегчен
Контакти:

Re: Игричка

Мнение от Flesh » пон авг 06, 2012 12:21 am

Сори за забавянето, ама цял ден се правех на много трудолюбив :)
Това е истината и причината да повярваме, че когато слънцето залязвало, старите духове се надигали и топлият град изстивал, като заприличвал все повече на мраморните гробищни алеи зад портите му. В полунощ, по време на странното примирие, предизвикано от температурата, вятъра и гласа на някой стар църковен часовник, двата града най-накрая се обединявали в един. Само нощният пазач обикалял из Индия, Франция, канзаската прерия, кафявия Ню Йорк, Пикадили и Испанските Стълби, изминавайки двайсет хиляди мили за не повече от двайсет минути. По това време колегата му зад стената бъхтел часовниците, пръснати сред надгробните паметници, разглеждал на светлината от фенерчето си замръзналите ангели, четял имената по плочите и сядал на чаша чай с малкото останало от някой си Кийстоун Коп. В четири часа сутринта пазачите спели, двата града се прибирали в кошарите си и зачаквали слънцето да изгрее над повехналите цветя и изкривените гробници, а Индия да загъмжи от народ, ако Бог Режисьор нареди и Централното разпределение на роли осигури доставките.

Това се случило в навечерието на празника на Вси Светии през 1954 г.

Празникът Всях светих.

Любимата ми нощ от годината.

Ако не се бе случило, нямаше да се втурна да пиша тази нова Приказка за два града.

Можех ли да издържа, след като не намирах мира?

Как бе възможно да не коленича, да не поема дълбоко дъх и да не разпръсна мраморния прах?

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18511
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Игричка

Мнение от deadface » пон авг 06, 2012 12:37 am

"Гробище за лунатици" на Бредбъри. Дай нещо по-трудно (:

Потребителски аватар
Flesh
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 1056
Регистриран: пет мар 30, 2012 12:09 pm
Местоположение: безкрайно отегчен
Контакти:

Re: Игричка

Мнение от Flesh » пон авг 06, 2012 12:38 am

Хехе, знаех си аз, че е прекалено лесно, ама пък е толкоз красиво... Първо за Бредбъри се сетих. Правилата са си правила, пускай ти :)

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18511
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Игричка

Мнение от deadface » пон авг 06, 2012 2:01 am

- Съблечи се, момиче! Как не те е срам да стоиш с дрехи в Божия дом?
- Прощавайте, отче - отвърна покорно Д. - Ей сегичка ще поправя грешката си.
Тя свали якето и блузата си, при което разкошните й гърди се белнаха в църковния полумрак. После се наведе, събу кожените си панталони и гащичките и се облегна по корем на олтара, вирвайки предизвикателно дупето си.

...

Чисто голият Арлидж беше коленичил на пода пред олтара заедно с още петима други мъже, също съвсем голи. Лилит размахваше камшика си над главите им и от време на време го стоварваше върху гърба или задника на някой от тях.
- Завърти козела с муцуната към олтара - нареди му У., след което се обърна към коленичилите мъже. - Сега, братя, вие трябва да докажете своята преданост към нашия култ и да целунете задника на животното.
- Първо ти! - извика Лилит и побутна Арлидж с крак. - Целуни го!
Мъжът се поколеба и започна да се озърта, сякаш очакваше някой да му се притече на помощ. Членът му се бе свил от смущение, сякаш се опитваше да се скрие обратно в тялото му.
- Хайде! - просъска чернокосата девойка. - Целуни го!
Тя сграбчи Арлидж за косата и завря лицето му между задните крака на козела.

Потребителски аватар
staromoden
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 2220
Регистриран: ср окт 28, 2009 6:24 pm
Местоположение: София

Re: Игричка

Мнение от staromoden » нед авг 12, 2012 11:19 pm

Не знам от кого е,ама е доволно извратено.Освен да ни дадеш някакъв жокер,че да тръгне играта?
Ако си гледаш в краката, вървиш с наведена глава. Ако внимаваш във всичко, нищо не става както трябва. Ако нямаш нищо, нямаш какво да губиш. Ако имаш всичко , нямаш за какво да живееш. Не преживявай - живей. There is no other way.

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18511
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Игричка

Мнение от deadface » нед авг 12, 2012 11:32 pm

Книжката е порнографска, от 2004 г., джобен формат, превод на Адриан Лазаровски.

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18511
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Игричка

Мнение от deadface » вт авг 21, 2012 8:24 pm

Откъсът е от "Блудница на Сатаната" на Ейшлинг Морган. Хайде някой да пуска.

Потребителски аватар
JustAFaceInTheCrowd
Dinh
Dinh
Мнения: 600
Регистриран: чет яну 14, 2010 2:34 am
Местоположение: The Abyss

Re: Игричка

Мнение от JustAFaceInTheCrowd » вт авг 21, 2012 9:13 pm

- Сополив скапаняк, какво мислиш, че правиш, бе?!
Изтръгнат по такъв неочакван начин от магическия унес и останал без дъх в обкръжението на рояк не съвсем вълшебни звезди, бавно осъзнах, че нещото е моят Наставник. Никога не го бях виждал толкова сърдит! Признавам, дълго се търкалях в тревата, притиснал корема си и зейнал като риба на сухо, без да ме осени каквото и да било прозрение за случилото се.
- Аз... аз четях, Учителю! - успях да изцедя от ръждясалото си гърло.
- Четем, значи?! Просто така си четем, а? Малък негодник! - с една ръка Наставникът ме вдигна във въздуха, а с другата ме плесна доста якичко.
Лоша работа - дланта му тежеше като цял том със заклинания. Не, че не бях опитвал вече тежестта й в часовете, посветени на бойните изкуства, но никога досега не ме беше удрял истински и то - по такъв начин! Леле, този път трябва много да съм оплел конците. Ама защо, бе?

_____________

Впрочем, никога повече не надничах на самотек в магическите книги. Дори не беше нужно да ми го забраняват. Моят Наставник понякога ми даваше да чета - разбира се, в негово присъствие - но твъде неохотно. Само колкото да не страдам от разпалено любопитство. Той още дълго продължаваше да ме счита за безотговорен сополанко, но не мога да го виня затова. Който и каквото ще да казва, за съжаление му се бях представил в точно такава светлина.
Наставникът ми се нарича Г и е - без преувеличение - най-добрият войн-маг от тук чак до столицата, а може би дори в самата нея... нещо, за което едва ли можеш да отсъдиш по външния му вид. Нисичък, възпълничък, яде за двама, пие за трима и псува като първосвещеник в публичен дом.
Облича се - неизвестно в какво. Само той си знае. Все старо, все раздърпано, все изтрито до скъсване. Един път не го видях да носи нещо ново. Още от времената, когато подбра озъбения гладник, който бях, там, в калните, странични улици на Т.
Изображение

Отговори