Игричка

Напишете мнението си за прочетеното

Модератор: Ka-tet of 19

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18511
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Игричка

Мнение от deadface » пон авг 06, 2012 2:01 am

- Съблечи се, момиче! Как не те е срам да стоиш с дрехи в Божия дом?
- Прощавайте, отче - отвърна покорно Д. - Ей сегичка ще поправя грешката си.
Тя свали якето и блузата си, при което разкошните й гърди се белнаха в църковния полумрак. После се наведе, събу кожените си панталони и гащичките и се облегна по корем на олтара, вирвайки предизвикателно дупето си.

...

Чисто голият Арлидж беше коленичил на пода пред олтара заедно с още петима други мъже, също съвсем голи. Лилит размахваше камшика си над главите им и от време на време го стоварваше върху гърба или задника на някой от тях.
- Завърти козела с муцуната към олтара - нареди му У., след което се обърна към коленичилите мъже. - Сега, братя, вие трябва да докажете своята преданост към нашия култ и да целунете задника на животното.
- Първо ти! - извика Лилит и побутна Арлидж с крак. - Целуни го!
Мъжът се поколеба и започна да се озърта, сякаш очакваше някой да му се притече на помощ. Членът му се бе свил от смущение, сякаш се опитваше да се скрие обратно в тялото му.
- Хайде! - просъска чернокосата девойка. - Целуни го!
Тя сграбчи Арлидж за косата и завря лицето му между задните крака на козела.

Потребителски аватар
staromoden
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 2220
Регистриран: ср окт 28, 2009 6:24 pm
Местоположение: София

Re: Игричка

Мнение от staromoden » нед авг 12, 2012 11:19 pm

Не знам от кого е,ама е доволно извратено.Освен да ни дадеш някакъв жокер,че да тръгне играта?
Ако си гледаш в краката, вървиш с наведена глава. Ако внимаваш във всичко, нищо не става както трябва. Ако нямаш нищо, нямаш какво да губиш. Ако имаш всичко , нямаш за какво да живееш. Не преживявай - живей. There is no other way.

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18511
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Игричка

Мнение от deadface » нед авг 12, 2012 11:32 pm

Книжката е порнографска, от 2004 г., джобен формат, превод на Адриан Лазаровски.

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18511
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Игричка

Мнение от deadface » вт авг 21, 2012 8:24 pm

Откъсът е от "Блудница на Сатаната" на Ейшлинг Морган. Хайде някой да пуска.

Потребителски аватар
JustAFaceInTheCrowd
Dinh
Dinh
Мнения: 600
Регистриран: чет яну 14, 2010 2:34 am
Местоположение: The Abyss

Re: Игричка

Мнение от JustAFaceInTheCrowd » вт авг 21, 2012 9:13 pm

- Сополив скапаняк, какво мислиш, че правиш, бе?!
Изтръгнат по такъв неочакван начин от магическия унес и останал без дъх в обкръжението на рояк не съвсем вълшебни звезди, бавно осъзнах, че нещото е моят Наставник. Никога не го бях виждал толкова сърдит! Признавам, дълго се търкалях в тревата, притиснал корема си и зейнал като риба на сухо, без да ме осени каквото и да било прозрение за случилото се.
- Аз... аз четях, Учителю! - успях да изцедя от ръждясалото си гърло.
- Четем, значи?! Просто така си четем, а? Малък негодник! - с една ръка Наставникът ме вдигна във въздуха, а с другата ме плесна доста якичко.
Лоша работа - дланта му тежеше като цял том със заклинания. Не, че не бях опитвал вече тежестта й в часовете, посветени на бойните изкуства, но никога досега не ме беше удрял истински и то - по такъв начин! Леле, този път трябва много да съм оплел конците. Ама защо, бе?

_____________

Впрочем, никога повече не надничах на самотек в магическите книги. Дори не беше нужно да ми го забраняват. Моят Наставник понякога ми даваше да чета - разбира се, в негово присъствие - но твъде неохотно. Само колкото да не страдам от разпалено любопитство. Той още дълго продължаваше да ме счита за безотговорен сополанко, но не мога да го виня затова. Който и каквото ще да казва, за съжаление му се бях представил в точно такава светлина.
Наставникът ми се нарича Г и е - без преувеличение - най-добрият войн-маг от тук чак до столицата, а може би дори в самата нея... нещо, за което едва ли можеш да отсъдиш по външния му вид. Нисичък, възпълничък, яде за двама, пие за трима и псува като първосвещеник в публичен дом.
Облича се - неизвестно в какво. Само той си знае. Все старо, все раздърпано, все изтрито до скъсване. Един път не го видях да носи нещо ново. Още от времената, когато подбра озъбения гладник, който бях, там, в калните, странични улици на Т.
Изображение

Потребителски аватар
staromoden
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 2220
Регистриран: ср окт 28, 2009 6:24 pm
Местоположение: София

Re: Игричка

Мнение от staromoden » пон авг 27, 2012 12:19 am

Това да не е нещо на Тери Гудкайнд?
Ако си гледаш в краката, вървиш с наведена глава. Ако внимаваш във всичко, нищо не става както трябва. Ако нямаш нищо, нямаш какво да губиш. Ако имаш всичко , нямаш за какво да живееш. Не преживявай - живей. There is no other way.

Потребителски аватар
JustAFaceInTheCrowd
Dinh
Dinh
Мнения: 600
Регистриран: чет яну 14, 2010 2:34 am
Местоположение: The Abyss

Re: Игричка

Мнение от JustAFaceInTheCrowd » пон авг 27, 2012 9:41 pm

mladomoden написа:Това да не е нещо на Тери Гудкайнд?
Не, пък и той никога не би писал тъй цветисто :wink: . Но този също е Хамериканец - автор на доста фентъзи, sci-fi и даже някакъв хорър се води, че има. Бая продуктивен, ама май в БГ хич не е известен.
Изображение

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18511
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Игричка

Мнение от deadface » вт авг 28, 2012 5:07 am

Лоурънс Уот-Евънс?

Потребителски аватар
JustAFaceInTheCrowd
Dinh
Dinh
Мнения: 600
Регистриран: чет яну 14, 2010 2:34 am
Местоположение: The Abyss

Re: Игричка

Мнение от JustAFaceInTheCrowd » вт авг 28, 2012 5:37 pm

deadface написа:Лоурънс Уот-Евънс?
Има си хас ти да не познаеш, Холмс :) . Той е, да. Сега остава да ми кажеш и коя е книгата :devil: .
Изображение

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18511
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Игричка

Мнение от deadface » вт авг 28, 2012 5:49 pm

"Наемникът на мъртвите богове"?

Потребителски аватар
JustAFaceInTheCrowd
Dinh
Dinh
Мнения: 600
Регистриран: чет яну 14, 2010 2:34 am
Местоположение: The Abyss

Re: Игричка

Мнение от JustAFaceInTheCrowd » вт авг 28, 2012 8:44 pm

deadface написа:"Наемникът на мъртвите богове"?
Тъй вярно - много приятна книжка. Ти си наред :smile: .
Изображение

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18511
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Игричка

Мнение от deadface » вт авг 28, 2012 9:14 pm

А как ще реагираш, ако ти кажа, че въпросната книга не е на Лоурънс Уот-Евънс? Или поне не съвсем :smile:
Ако отгърнеш на втора страница, ще видиш, че оригиналното й заглавие е "The Champion of Dead Gods", а Уот-Евънс няма такъв роман... Питай гугъл, ако не ми вярваш.
Странно, нали? Или по-скоро щеше да бъде. Ето едно изказване на преводача на "Наемникът на мъртвите богове" за друга книга на същото издателство, което, струва ми се, хвърля известна светлина по въпроса:

Изображение
http://www.helikon.bg/books/61/67488_pr ... -mech.html
Тук първата ми официална изява е художественият превод-преразказ на сагата за Скефлок и Тирфинг “Прокълнатият меч”, изпъстрен с мои авторски стихове и разширения на фабулата. Издателство Елф ме удостои със званието “преводач на годината”.
http://sf-sofia.com/index.php?option=co ... 00&lang=bg
:devil:

С други думи - книгата най-вероятно е написана от български автор, който е използвал идеи, герои и пр. на Лоурънс Уот-Евънс или пък е пренаписал/дописал някой от романите му (известното име гарантира високи продажби, като същевременно не се плащат авторски права).
Така беше с романите за Конан. И не само.

Потребителски аватар
JustAFaceInTheCrowd
Dinh
Dinh
Мнения: 600
Регистриран: чет яну 14, 2010 2:34 am
Местоположение: The Abyss

Re: Игричка

Мнение от JustAFaceInTheCrowd » вт авг 28, 2012 10:14 pm

deadface написа:А как ще реагираш, ако ти кажа, че въпросната книга не е на Лоурънс Уот-Евънс? Или поне не съвсем :smile:
Е%аси, навсякъде само измами и манипулиране на системата :tooth: .

Да ти кажа, рових се наскоро в библиографията на Уот-Евънс и се позачудих, че никъде не ги видях тия мъртви богове. Но го отдадох на пропуск в инфото, пък и ме мързеше да търся. Мъка, мъка... Очаквах какво ли не, но не да се окаже, че единствената книга, която съм чела на тоя тип, всъщност дори не е на истинския Уот-Евънс :tooth: ?! Рискувам да се повторя, но ... е%аси...
Изображение

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18511
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Игричка

Мнение от deadface » вт авг 28, 2012 11:09 pm

Тогава го прочети в оригинал, мога да ти дам цялото му творчество.

Новата загадка:
В този момент през завесите на входа нахълта група от неописуеми фигури.
Най-напред биеше на очи пълната им голота. След това окръглените силуети навеждаха на мисълта за жени. Движеха се на четири крака, а главите им бяха прикрити от чудновати маски. При едни гърдите се люлееха по-свободно, отколкото при други. Телата на едни съответстваха по-добре от други на канона на ефебите. Някои бяха ловки в пълзенето, живи и гъвкави като тръстики, а други - затлъстели и възтромави. Гърбовете и задниците - най-очевидните части - издаваха различни степени на хубост, младост и здраве. Но всички бяха голи, на четири крака и грухтяха настървено като разгонени вещици. Зрителите ги насърчаваха с остри викове.

Първите се устремиха към сцената и се нахвърлиха с шеметна бързина върху рапсода. Тъй като откъм входа прииждаха нови и нови тела, наложи се последните да спрат на място. Докато чакаха, жените се съблазняваха една друга, търкайки маските си по задниците и бедрата на застаналите пред тях. Когато достигаха до целта, те се спускаха напред в пълен безпорядък, хъркайки като болни от бяс, трупайки се в мека купчина от неспокойни тела, опропастена съзряваща плът.

Проходът отново започваше да се опразва, но сцената скърцаше под тежестта на телата. Какво ставаше там? Какво правеха? Шумната жива грамада от голи тела не позволяваше да се разбере.
Тогава от сцената изхвръкна някакъв предмет и падна край блюдото. Бе дясната ръка на рапсода, лесно разпознаваема по все още прилепналото към рамото парче черен плат от туниката. Появата й предизвика радостни приветствени възгласи. Същото се случи и с лявата ръка - тя отскочи от пода с пращене като сух клон и се изтърколи до нозете на Д., с отворена длан като цвете с пет бели венчелистчета. Той нададе вик, но за щастие никой не го чу. Сякаш разчленяването бе уговореният знак, публиката хукна към блюдото в средата, вдигайки весела глъчка...
Откъснатият крак удари един от зрителите и след това тупна на пода, докато другият крайник, запратен твърде силно, се блъсна в насрещната стена. Сега жените се боричката да отскубнат главата на обезобразения труп на чучелото: едни теглеха от едната страна, други - от другата, едни с уста, други с ръце. Победителката застана в центъра на сцената и с вой вдигна трофея си, като разтвори безсрамно бедра...

Потребителски аватар
JustAFaceInTheCrowd
Dinh
Dinh
Мнения: 600
Регистриран: чет яну 14, 2010 2:34 am
Местоположение: The Abyss

Re: Игричка

Мнение от JustAFaceInTheCrowd » пон сеп 03, 2012 12:34 pm

deadface написа:Тогава го прочети в оригинал, мога да ти дам цялото му творчество.
Дай :poklon: ! Аз ще го складирам при купищата непрочетени книги :blush3: , НО все някога ще го прочета. Btw и Dexter още е там, завалията :) .
Изображение

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18511
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Игричка

Мнение от deadface » нед сеп 09, 2012 9:10 am

Още от същата книга:
Името на кучето беше Цербер. Така поне го наричаше мъжът. Животното имаше огромно чело, набърчено на гънки като на застарял бик, и стъписващ набор от оголени зъби във възрозовата уста, откроена сред болезнената белота на лицето му. Хитрите му зверски очички бяха като на персийски сатрап. Тялото бе дребен роб, повлякъл се се след главата господарка.
Мъжът също носеше на раменете си забележителна глава, ала тялото му, високо и здраво, бе колона, достойна за такъв капител. Всичко у него изглеждаше преувеличено - от обноските до размерите. Лицето му беше широко, с високо чело и големи ноздри, но косата го скриваше почти изцяло; ръцете, огромни и загорели, бяха прорязани от дебели вени; гърдите и коремът му бяха също така прекомерно широки, стъпалата му бяха яки, почти квадратни, сякаш с еднакви на дължина пръсти. Беше облечен с огромна нашарена сива наметка, несъмнено негова вярна спътница в преживелиците, защото прилягаше като вкоравен калъп върху снагата му.
Човекът и кучето някак си приличаха: в погледите на двамата се четеше еднакъв необуздан блясък, движенията и на двамата стъписваха, като не бе лесно да се отгатнат намеренията им, защото сякаш и те самите не ги знаеха, а и двамата ядяха с хищен апетит, допълвайки се взаимно - кучето бясно поглъщаше всичко, каквото отказваше мъжът, а понякога и мъжът прибираше от пода някой недоглозган от кучето кокал и с няколко хапки довършваше започнатото от песа.
Освен това и двамата, мъжът и кучето, миришеха еднакво.
Мъжът, полегнал на едно от ложетата в приемната, сграбчил в огромните си смугли ръце чепка черно грозде, говореше с наситен, дълбок глас със силен чуждестранен акцент:
- Какво да ти кажа, Х.? Какво да ти говоря за чудесата, на които се натъкнах, за невероятните неща, които разумът ми на атинянин никога не би възприел, но които очите ми на атинянин видяха? Задаваш ми много въпроси, но отговори нямам - не съм книга, макар да съм пълен с необикновени истории. Обиколих Индия и Персия, Египет и южните царства отвъд Нил. Вмъкнах се в пещерите, обитавани от хора-лъвове, и усвоих необуздания език на мислещите змии. Стъпвах по дъното на морета, които се разтварят и затварят след теб като порти. Наблюдавах как черните скорпиони записват тайните си знаци в тинята. Станах свидетел на това, как магията може да причини смърт, как духовете на мъртвите проговарят чрез своите роднини и как демоните се разкриват пред магьосниците по безброй начини.

Разсмяха се. Смехът на К. бе нечистоплътен и непривлекателен - Д. си помисли, че прилича на сбор от чужди смехове, натрупан по време на пътешествията му.

- Ето моето предупреждение към всички, заели се на всяка цена да търсят скрити кодове: бъдете внимателни, защото, уповавайки се на бързината на крилете си, може да не забележите, че летите слепешката... - Леко, почти нежно, К. доближи заострения закривен нокът на палеца си към дребната главица, надзъртаща измежду пръстите му.
Агонията на птичето бе крехка и ужасна, като виковете на дете, изтезавано под земята.
Х. с наслада отпи глътка вино.
Когато свърши, К. захвърли животинката върху масата, сякаш играеше на дама и мяташе поредния пул.
- Ето го моето предупреждение - заяви той.
Птичката бе още жива, но се тресеше и пищеше неистово. Подскочи тромаво два пъти на двете се крачета и разтърси главица, ръсейки на ляво и дясно обилни аленочервени пръски.
Х. лакомо сграбчи още една смокиня от подноса.
К. наблюдаваше с притворени очи треперещата кървава птича глава, сякаш мислеше за нещо незначително.
- Какъв красив залез - рече Х. леко отегчено, оглеждайки хоризонта. К. се съгласи.
Внезапно птичката се понесе в полет - жесток като запратен камък - и се блъсна с цяло тяло в стъблото на едно от близките дървета. Остави пурпурна следа и нададе писък. Тогава се издигна и се удари в най-долните клони. Падна на земята и пак полетя, но падна отново, а от празните й очни кухини се точеше кървава гирлянда. След няколко безполезни скока тя се замята сред тревата, докато най-сетне замря неподвижно в очакване на смъртта, копнеейки за нея.
Внезапно К. стана от ложето, сякаш смяташе разговора за приключен, и каза:
- Сфинксът поглъщал онези, които не отговаряли правилно на въпросите му. Но знаеш ли кое е най-страшното, Х.? Най-страшното е, че Сфинксът имал криле и един ден полетял и изчезнал. Оттогава ние, хората, изживяваме нещо безкрайно по-лошо от това да бъдем изядени от него: ние не знаем дали отговорите ни са правилни.

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18511
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Игричка

Мнение от deadface » нед сеп 30, 2012 3:20 am

Откъсите са от "Пещерата на идеите" на Хосе Карлос Сомоса. Някой да пуска

Потребителски аватар
edenbeast
Dan-Tete
Dan-Tete
Мнения: 898
Регистриран: съб авг 20, 2005 10:08 pm
Местоположение: Велико Търново
Контакти:

Re: Игричка

Мнение от edenbeast » нед сеп 30, 2012 8:22 am

— Кеймбридж! Гара… Кеймбридж! — От високоговорителите се разнесе бодър грак.

Тълпи от шумни купонджии се заизсипваха на перона, като си подлайваха и вряскаха един на друг.

— Къде изчезна Родни? — обади се един, току-що изтърколил се с мъка от вагона, в който се намираше барът.

Той и спътникът му се огледаха, залитайки, нагоре-надолу по перона. Едрата фигура на Майкъл Уентън-Уийкс изникна мълком зад тях и се отправи към изхода.

Те се помъкнаха, блъскайки се един в друг, покрай влака, като надзъртаха през мръсните прозорци. Изведнъж съзряха липсващото си другарче — още седеше като изпаднал в транс на седалката си във вече празното купе. Взеха да блъскат по стъклото и да дюдюкат. Секунда-две той изобщо не реагира, а после изведнъж се стресна и взе да се озърта озадачено, като че ли не знаеше къде се намира.

— Къркан е! — изврещяха радостно неговите спътници, натовариха се обратно на влака и смъкнаха Родни от него.
"Stay scared!"

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18511
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Игричка

Мнение от deadface » пон ное 18, 2013 7:59 pm

edenbeast, кажи най-сетне коя е книгата, явно никой няма да познае :)

Потребителски аватар
Replicant
Commoner
Commoner
Мнения: 34
Регистриран: вт окт 22, 2013 2:56 pm

Re: Игричка

Мнение от Replicant » ср ное 20, 2013 11:16 am

Мечтаят ли роботите за електроовце?

Отговори