Дата и час: Вто Дек 12, 2017 3:59 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 381 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1 ... 22, 23, 24, 25, 26
Автор Съобщение
 Заглавие: Re: Игричка
МнениеПубликувано на: Нед Сеп 09, 2012 9:10 am 
Offline
Insorcist
Insorcist
Аватар

Регистриран на: Вто Юни 13, 2006 10:03 pm
Мнения: 18186
Местоположение: Inside your head
Още от същата книга:
Цитат:
Името на кучето беше Цербер. Така поне го наричаше мъжът. Животното имаше огромно чело, набърчено на гънки като на застарял бик, и стъписващ набор от оголени зъби във възрозовата уста, откроена сред болезнената белота на лицето му. Хитрите му зверски очички бяха като на персийски сатрап. Тялото бе дребен роб, повлякъл се се след главата господарка.
Мъжът също носеше на раменете си забележителна глава, ала тялото му, високо и здраво, бе колона, достойна за такъв капител. Всичко у него изглеждаше преувеличено - от обноските до размерите. Лицето му беше широко, с високо чело и големи ноздри, но косата го скриваше почти изцяло; ръцете, огромни и загорели, бяха прорязани от дебели вени; гърдите и коремът му бяха също така прекомерно широки, стъпалата му бяха яки, почти квадратни, сякаш с еднакви на дължина пръсти. Беше облечен с огромна нашарена сива наметка, несъмнено негова вярна спътница в преживелиците, защото прилягаше като вкоравен калъп върху снагата му.
Човекът и кучето някак си приличаха: в погледите на двамата се четеше еднакъв необуздан блясък, движенията и на двамата стъписваха, като не бе лесно да се отгатнат намеренията им, защото сякаш и те самите не ги знаеха, а и двамата ядяха с хищен апетит, допълвайки се взаимно - кучето бясно поглъщаше всичко, каквото отказваше мъжът, а понякога и мъжът прибираше от пода някой недоглозган от кучето кокал и с няколко хапки довършваше започнатото от песа.
Освен това и двамата, мъжът и кучето, миришеха еднакво.
Мъжът, полегнал на едно от ложетата в приемната, сграбчил в огромните си смугли ръце чепка черно грозде, говореше с наситен, дълбок глас със силен чуждестранен акцент:
- Какво да ти кажа, Х.? Какво да ти говоря за чудесата, на които се натъкнах, за невероятните неща, които разумът ми на атинянин никога не би възприел, но които очите ми на атинянин видяха? Задаваш ми много въпроси, но отговори нямам - не съм книга, макар да съм пълен с необикновени истории. Обиколих Индия и Персия, Египет и южните царства отвъд Нил. Вмъкнах се в пещерите, обитавани от хора-лъвове, и усвоих необуздания език на мислещите змии. Стъпвах по дъното на морета, които се разтварят и затварят след теб като порти. Наблюдавах как черните скорпиони записват тайните си знаци в тинята. Станах свидетел на това, как магията може да причини смърт, как духовете на мъртвите проговарят чрез своите роднини и как демоните се разкриват пред магьосниците по безброй начини.

Разсмяха се. Смехът на К. бе нечистоплътен и непривлекателен - Д. си помисли, че прилича на сбор от чужди смехове, натрупан по време на пътешествията му.

- Ето моето предупреждение към всички, заели се на всяка цена да търсят скрити кодове: бъдете внимателни, защото, уповавайки се на бързината на крилете си, може да не забележите, че летите слепешката... - Леко, почти нежно, К. доближи заострения закривен нокът на палеца си към дребната главица, надзъртаща измежду пръстите му.
Агонията на птичето бе крехка и ужасна, като виковете на дете, изтезавано под земята.
Х. с наслада отпи глътка вино.
Когато свърши, К. захвърли животинката върху масата, сякаш играеше на дама и мяташе поредния пул.
- Ето го моето предупреждение - заяви той.
Птичката бе още жива, но се тресеше и пищеше неистово. Подскочи тромаво два пъти на двете се крачета и разтърси главица, ръсейки на ляво и дясно обилни аленочервени пръски.
Х. лакомо сграбчи още една смокиня от подноса.
К. наблюдаваше с притворени очи треперещата кървава птича глава, сякаш мислеше за нещо незначително.
- Какъв красив залез - рече Х. леко отегчено, оглеждайки хоризонта. К. се съгласи.
Внезапно птичката се понесе в полет - жесток като запратен камък - и се блъсна с цяло тяло в стъблото на едно от близките дървета. Остави пурпурна следа и нададе писък. Тогава се издигна и се удари в най-долните клони. Падна на земята и пак полетя, но падна отново, а от празните й очни кухини се точеше кървава гирлянда. След няколко безполезни скока тя се замята сред тревата, докато най-сетне замря неподвижно в очакване на смъртта, копнеейки за нея.
Внезапно К. стана от ложето, сякаш смяташе разговора за приключен, и каза:
- Сфинксът поглъщал онези, които не отговаряли правилно на въпросите му. Но знаеш ли кое е най-страшното, Х.? Най-страшното е, че Сфинксът имал криле и един ден полетял и изчезнал. Оттогава ние, хората, изживяваме нещо безкрайно по-лошо от това да бъдем изядени от него: ние не знаем дали отговорите ни са правилни.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Игричка
МнениеПубликувано на: Нед Сеп 30, 2012 3:20 am 
Offline
Insorcist
Insorcist
Аватар

Регистриран на: Вто Юни 13, 2006 10:03 pm
Мнения: 18186
Местоположение: Inside your head
Откъсите са от "Пещерата на идеите" на Хосе Карлос Сомоса. Някой да пуска


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Игричка
МнениеПубликувано на: Нед Сеп 30, 2012 8:22 am 
Offline
Dan-Tete
Dan-Tete
Аватар

Регистриран на: Съб Авг 20, 2005 10:08 pm
Мнения: 898
Местоположение: Велико Търново
— Кеймбридж! Гара… Кеймбридж! — От високоговорителите се разнесе бодър грак.

Тълпи от шумни купонджии се заизсипваха на перона, като си подлайваха и вряскаха един на друг.

— Къде изчезна Родни? — обади се един, току-що изтърколил се с мъка от вагона, в който се намираше барът.

Той и спътникът му се огледаха, залитайки, нагоре-надолу по перона. Едрата фигура на Майкъл Уентън-Уийкс изникна мълком зад тях и се отправи към изхода.

Те се помъкнаха, блъскайки се един в друг, покрай влака, като надзъртаха през мръсните прозорци. Изведнъж съзряха липсващото си другарче — още седеше като изпаднал в транс на седалката си във вече празното купе. Взеха да блъскат по стъклото и да дюдюкат. Секунда-две той изобщо не реагира, а после изведнъж се стресна и взе да се озърта озадачено, като че ли не знаеше къде се намира.

— Къркан е! — изврещяха радостно неговите спътници, натовариха се обратно на влака и смъкнаха Родни от него.

_________________
"Stay scared!"


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Игричка
МнениеПубликувано на: Пон Ное 18, 2013 8:59 pm 
Offline
Insorcist
Insorcist
Аватар

Регистриран на: Вто Юни 13, 2006 10:03 pm
Мнения: 18186
Местоположение: Inside your head
edenbeast, кажи най-сетне коя е книгата, явно никой няма да познае :)


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Игричка
МнениеПубликувано на: Сря Ное 20, 2013 12:16 pm 
Offline
Commoner
Commoner
Аватар

Регистриран на: Вто Окт 22, 2013 2:56 pm
Мнения: 34
http://chitanka.info/text/2688/27 :sorry2:

_________________
Мечтаят ли роботите за електроовце?


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Игричка
МнениеПубликувано на: Сря Ное 20, 2013 12:46 pm 
Offline
Insorcist
Insorcist
Аватар

Регистриран на: Вто Юни 13, 2006 10:03 pm
Мнения: 18186
Местоположение: Inside your head
Replicant, пускай тогава нов откъс - за предпочитане от книга, която я няма в Читанката, че много хора се изкушават да отгатват с помощта на гугъл :)


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 381 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1 ... 22, 23, 24, 25, 26

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group