Игричка

Напишете мнението си за прочетеното

Модератор: Ka-tet of 19

Отговори
Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18786
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Игричка

Мнение от deadface » вт мар 01, 2011 9:20 pm

Ако чакате мен, да знаете, че тази книга не съм я чел. Разбрах коя е, ама не искам да чийтвам :wink:
Изображение

Потребителски аватар
Ico
Dan-Tete
Dan-Tete
Мнения: 775
Регистриран: ср юли 12, 2006 8:52 pm

Re: Игричка

Мнение от Ico » ср мар 02, 2011 10:26 am

И други хора в този форум четат фентъзи :)

Отговорът е Урсула Ле Гуин - Град на илюзиите
"Here, sir, there are always more tales."

West of Hell
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 2638
Регистриран: чет май 29, 2008 2:38 pm

Re: Игричка

Мнение от West of Hell » ср мар 02, 2011 3:47 pm

Пускай
На Download 2016 bundinhas

http://www.youtube.com/watch?v=yMlKlH7DYe8

Потребителски аватар
Ico
Dan-Tete
Dan-Tete
Мнения: 775
Регистриран: ср юли 12, 2006 8:52 pm

Re: Игричка

Мнение от Ico » пон мар 07, 2011 10:20 am

— Ти си въобразяваш, че си експерт по насилието — каза Харингтън на немски, език, който Саул никога не бе чувал от устата на момчето, — но не знаеш нищо за него.
— Какво имаш предвид? — попита го на английски. Пъхна ръце в джобовете на палтото си. Главата му постоянно се движеше — поглеждаше към мъж, излизащ от Източното крило на галерията, мръщеше се на самотна фигура на пейка в далечния парк, опитваше се да надникне през поляризираното стъкло на бавно движеща се лимузина. Къде си, Полковник? Мисълта, че нацистският офицер е някъде наоколо, стягаше мускулите на диафрагмата на Саул в болезнена конвулсия.
— Ти смяташ насилието за отклонение — продължи Харингтън на безпогрешен немски, — а истината е, че всъщност то е нормално. То е залегнало в самото естество на човешкото състояние.
Саул се постара да обръща внимание на разговора. Трябваше да изчисли къде е Полковника… да намери някакъв начин да освободи Франсис от контрола на стареца… и да намери самия него, разбира се.
— Това са глупости — възрази. — Често срещан порок е, но в този дух на нещата може да се каже, че и болестта е естествено човешко състояние. Вече унищожихме зарази като детския паралич и едрата шарка. Можем да унищожим и насилието в човешките отношения — той неволно вкара в употреба професионалния си тон. Къде си, Полковник?
Харингтън се засмя. Беше старчески смях — накъсан, пълен с храчки Саул се взря в младежа до себе си и потрепери. Имаше ужасното чувство че лицето на Франсис — късата червеникава коса, дори луничките по бузите му — изглеждат като маска от плът, навлечена върху нечий чужд череп. Тялото под дългия шлифер беше някак си странно сковано, сякаш хлапето бе натрупало тлъстина или носеше няколко пласта пуловери.
— Не можеш да унищожиш насилието, както не би могъл да премахнеш любовта, омразата или смеха — заяви гласът на Вили фон Борхерт от устата на Франсис Харингтън. — Любовта към насилието е съществен аспект на човечеството. Дори и слабият иска да е силен, най-вече за да може да размаха камшика.
"Here, sir, there are always more tales."

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18786
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Игричка

Мнение от deadface » пон мар 07, 2011 5:08 pm

"Лешояди" на Дан Симънс
Изображение

Потребителски аватар
Ico
Dan-Tete
Dan-Tete
Мнения: 775
Регистриран: ср юли 12, 2006 8:52 pm

Re: Игричка

Мнение от Ico » вт мар 08, 2011 10:42 am

Напълно вярно.
"Here, sir, there are always more tales."

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18786
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Игричка

Мнение от deadface » съб мар 12, 2011 3:37 am


Обърнах се отново към леглото. От разкъсаната кожа се бе подала една тъмна ръка, която разкъсваше и дереше. Шумът, който се чуваше, напомняше късане на пластмаса.
- Не можеш ли да направиш нещо? - прошепнах аз на Пеещата скала. - Не можеш ли да му направиш магия, преди да е излязъл целият?
- Не - отвърна Пеещата скала. Той изглеждаше много спокоен, но от напрегнатото му лице можех да разбера колко се страхуваше. Той беше приготвил костите и праховете, но все пак ръцете му трепереха.
Цепнатината на гърба на Карин вече беше дълга около метър. Мъртвешки бледото й лице бе покрито със засъхнала кръв и лепкава течност. Не можех да си представя, че има някакъв начин да бъде съживена. Тя изглеждаше толкова разкъсана, а това, което излизаше от нея, беше така силно и зло.
От цепнатината на гърба й се подаде още една ръка и отворът още повече се разшири. Плъзгайки се бавно, от дупката се надигнаха рамене и глава и аз почувствах как ме побиват тръпки при вида на същото онова лице, което се бе появило върху масата от черешово дърво.
Изображение

Потребителски аватар
podlecii
Breaker
Breaker
Мнения: 309
Регистриран: чет ное 20, 2008 2:59 pm
Местоположение: Русе

Re: Игричка

Мнение от podlecii » съб мар 12, 2011 9:43 am

Прилича ми на "Маниту кошмар в Манхатън" :umnik2:
Изображение

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18786
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Игричка

Мнение от deadface » съб мар 12, 2011 5:23 pm

Правилно :d0jk25:
Изображение

Потребителски аватар
podlecii
Breaker
Breaker
Мнения: 309
Регистриран: чет ное 20, 2008 2:59 pm
Местоположение: Русе

Re: Игричка

Мнение от podlecii » нед мар 13, 2011 11:32 pm

Всички бяха стигнали или преминали средата на улицата, когато нещо изскочи от тъмнината. Брайс го усети пръв — една лунна сянка, летяща над паважа, като лека вълна по езеро. Инстинктивно се наведе. Чу крилата. Усети нещо леко да минава над главата му.
Стю Уоргъл изпищя.
Брайс стреля от позицията си и се извърна.
Пеперудата.
Беше се захванала здраво за лицето на Уоргъл, държейки се по някакъв начин, който Брайс не можеше да види. Цялата глава на Уоргъл бе скрита от нещото.
Изображение

Потребителски аватар
stihopletec
Breaker
Breaker
Мнения: 323
Регистриран: нед мар 12, 2006 3:51 am
Контакти:

Re: Игричка

Мнение от stihopletec » нед мар 13, 2011 11:51 pm

" Древният враг " Кунц ... ако не се лъжа :)
За света може да си само един човек, но за един човек може да си света !
Лесно е да умреш за човек, който си обичал, но е трудно да намериш човек, за когото си заслужава да живееш !
Почувствайте кога сте свършили и оставете четката или молива.Останалото е само живот. (Стивън Кинг)

Потребителски аватар
podlecii
Breaker
Breaker
Мнения: 309
Регистриран: чет ное 20, 2008 2:59 pm
Местоположение: Русе

Re: Игричка

Мнение от podlecii » пон мар 14, 2011 9:36 am

Абсолютно вярно :smile:
Изображение

Потребителски аватар
stihopletec
Breaker
Breaker
Мнения: 323
Регистриран: нед мар 12, 2006 3:51 am
Контакти:

Re: Игричка

Мнение от stihopletec » вт мар 15, 2011 9:50 am

Дребният човек до прозореца се отмести навътре, а ..... се промъкна край застаналите прави мъже и седна срещу приятеля си. Изражението на лицето му показваше, че мосю Бук, както би се изразил той, се намира в състояние на трескава мисловна активност. Явно се беше случило нещо необичайно.
- Какво има ? - попита ......
- Бедата никога не идва сама. Първо снегът... този престой, а сега ...
- Сега какво ?
Той спря за миг, а кондукторът въздъхна тежко.
- Сега един от пътниците лежи мъртъв в леглото си - намушкан с нож - Гласът на мосю Бук издаваше умерено отчаяние.
- Един от пътниците ли ? Кой ?
- Американец на име ... - той погледна бележника пред себе си - Рачет. Да, Рачет.
За света може да си само един човек, но за един човек може да си света !
Лесно е да умреш за човек, който си обичал, но е трудно да намериш човек, за когото си заслужава да живееш !
Почувствайте кога сте свършили и оставете четката или молива.Останалото е само живот. (Стивън Кинг)

Потребителски аватар
PostMortem
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 1371
Регистриран: нед авг 23, 2009 10:30 pm
Местоположение: The Crypt

Re: Игричка

Мнение от PostMortem » вт мар 15, 2011 10:56 am

Агати Кристи - "Убийство в Ориент Експрес" ?
Угасват в миг факли, свещи и лампади.
И ето над жалкия гърчещ се рой
със полъх на саван завесата пада
сред вопли, скимтене, вой...
И ангелски сонм отлетява далеко
и с плач възвестява небесний покой,
че тази пиеса се казва " Човекът ",
а червеят - нейни герой !

Потребителски аватар
stihopletec
Breaker
Breaker
Мнения: 323
Регистриран: нед мар 12, 2006 3:51 am
Контакти:

Re: Игричка

Мнение от stihopletec » вт мар 15, 2011 11:32 am

Мдам :)
За света може да си само един човек, но за един човек може да си света !
Лесно е да умреш за човек, който си обичал, но е трудно да намериш човек, за когото си заслужава да живееш !
Почувствайте кога сте свършили и оставете четката или молива.Останалото е само живот. (Стивън Кинг)

Потребителски аватар
PostMortem
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 1371
Регистриран: нед авг 23, 2009 10:30 pm
Местоположение: The Crypt

Re: Игричка

Мнение от PostMortem » ср мар 16, 2011 2:10 am

Нещо адски любимо и същевременно доста лесно за познаване :

"Преди години беше модно да се осмива понятието "любов от пръв поглед", но хората на разума не по - малко от силно емоционалните натури всякога са твърдели, че тя съществува. И наистина най - новите открития в областта, така да се каже, на етичния магнетизъм, или магнетоестетиката, дават възможност да се допусне, че естествените и следователно най - искрените и най - силни човешки чувства се възбуждат мигновено в сърцето от електричен плам - с една дума, най - ярките и най - трайни душевни връзки се създават от беглия поглед. Изповедта, която се готвя да направя, ще прибави още един пример към безбройните доказателства за истинността на това твърдение."
Угасват в миг факли, свещи и лампади.
И ето над жалкия гърчещ се рой
със полъх на саван завесата пада
сред вопли, скимтене, вой...
И ангелски сонм отлетява далеко
и с плач възвестява небесний покой,
че тази пиеса се казва " Човекът ",
а червеят - нейни герой !

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18786
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Игричка

Мнение от deadface » ср мар 16, 2011 2:55 pm

Това звучи като По, но не се сещам от кое произведение е; има доста разкази, в които говори за любов :smile:
Изображение

Потребителски аватар
PostMortem
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 1371
Регистриран: нед авг 23, 2009 10:30 pm
Местоположение: The Crypt

Re: Игричка

Мнение от PostMortem » ср мар 16, 2011 8:59 pm

На По е, да, а като подсказка, твърде издаваща, ще кажа, че произведението е черен хумор :wink:

Казвай името и пускай направо, тъй като не се съмнявам, че ще се сетиш.
Угасват в миг факли, свещи и лампади.
И ето над жалкия гърчещ се рой
със полъх на саван завесата пада
сред вопли, скимтене, вой...
И ангелски сонм отлетява далеко
и с плач възвестява небесний покой,
че тази пиеса се казва " Човекът ",
а червеят - нейни герой !

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18786
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Игричка

Мнение от deadface » чет мар 17, 2011 5:20 am

Да, сетих се. Ето го и на английски:

Many years ago, it was the fashion to ridicule the idea of "love at first sight;" but those who think, not less than those who feel deeply, have always advocated its existence. Modern discoveries, indeed, in what may be termed ethical magnetism or magnetoesthetics, render it probable that the most natural, and, consequently, the truest and most intense of the human affections are those which arise in the heart as if by electric sympathy - in a word, that the brightest and most enduring of the psychal fetters are those which are riveted by a glance. The confession I am about to make will add another to the already almost innumerable instances of the truth of the position.

Трябва да призная, че преводът е добър :d0jk25: Разказът е "Очилата", обаче, ако не ми беше подсказал, нямаше да се сетя. Просто в откъса няма нищо, което да подсказва автоматично (и категорично) кое е произведението - няма име на главен герой, нито характерна и незабравима сцена/случка или запомнящо се място. Ако в откъса се споменаваше Абдул ал Хазред, да речем, Аркхам или пък университета Мискатоник, веднага щях да се досетя, че произведението е на Лъвкрафт или някой от последователите му, а ако моментът беше запомнящ се, щях да разбера и от кой конкретен разказ/новела е взет. В случая предположих, че е По, защото той има подобен стил и често говори за магнетизъм. Но разбрах кое е произведението, чак след като прегледах хумористично-сатиричните му неща, които (за мой късмет) не са чак толкова много. Мисълта ми е - пускайте откъси, които подсказват категорично коя е творбата, иначе от разпознаване играта се превръща в живо налучкване.

*
Тръгнахме по коридора към всекидневната. Аз вървях отпред и се усмихвах. Старецът на Били беше край телевизора, бърникаше копчетата отзад и проклинаше вълнистия образ на екрана.
- Мамка му стара! - изруга той и после още веднъж.
Аз вдигнах пистолета и го насочих с две ръце, както правят по телевизията. Знам, че се усмихвах. Продължих напред с пистолета, докато той не вдигна глава, за да вземе кутията с бира, когато ме видя.
- Какво, по дяволите... - заговори той, но аз насочих патлака към главата му и натиснах спусъка.
Желязото подскочи в ръцете ми, но проби дупка в чулото му, точно както исках. Беше малка кръгла дупка и след секунда от нея шурна кръв, като червен водопад. Старецът на Били падна зад телевизора, вдигнал ръка нагоре, сякаш искаше да улови куршума, който вече беше в главата му. Смешното беше, че когато падна, удари апарата и образът се оправи.
- Мамка му! - изругах аз и пуснах един куршум в екрана, за да видя как ще експлодира, а после излязохме.
Беше облачен ден и ниските облаци имаха цвят на алуминий. Едновременно бе и топло, и студено. Наоколо нямаше жива душа. После се появи - по улицата се зададе пощальонът. Били ме погледна, но аз се усмихнах и казах:
- Ти му виж сметката. - И му подадох патлака.
- Ама...
Отворих буркана и го тикнах в ръцете му.
- Пий!
Той го надигна и отпи.
- Още - настоях аз.
Били отпи още една глътка и затвори очи.
- Добре, стига толкова.
Вдигна клепачи и ми върна буркана.
- Хайде - подканих го.
Пощальонът идваше към нас. Спря пред къщата на госпожа Уелш, прегледа снопа писма в ръката си, измъкна две и се запъти към вратата.
Тогава кучето се разлая и му се нахвърли, но той го очакваше и мина в далечния край на алеята, така че веригата на животното се изпъна и то не можа да го достигне.
Аз гледах Били, светнал като електрическа крушка. Пак се вторачи в земята и най-накрая каза:
- Добре.
- Така.
Натиках буркана в предния джоб на панталона си, а в това време пощальонът, който се казваше господин Мастърс, тръгна назад по пътеката. На дългия му врат имаше огромна адамова ябълка, която непрекъснато подскачаше нагоре-надолу. Били го пресрещна.
- З-з-драсти - запелтечи той и вдигна пистолета нагоре.
Мастърс го видя и някак си замръзна на място, а после патлака взе да трепери в ръката на Били. Най-накрая пощальонът се засмя и каза:
- Здравей, Били. Получил си нова играчка за единайсетия си рожден ден, а?
- Аха - обадих се аз, измъкнах пистолета от ръката на Били, насочих го и натиснах спусъка.
Улучих стария господин Мастърс право в адамовата ябълка. Чу се хрущене, като чупене на кокал и потече много кръв.
- Боже мой! - изпъшка господин Мастърс и се хвана за шията, а аз му пуснах един право в окото.
Били се втренчи в мен, но аз тръгнах към къщата на госпожа Уелш.
Кучето скочи към мен, но на мен не ми пукаше. Вървях по средата на пътеката и бях готов, така че песът дойде съвсем близо и аз го оставих да захапе цевта, а после дадох два бързи изстрела.
Главата му някак си почервеня и се спука на две. Горната половина, с очите, отлетя нагоре и падна на пътеката.
Махнах на Били да дойде с мен.
Видях госпожа Уелш да наднича зад пердето, замръзнала като статуя. В ръката си държеше черна телефонна слушалка. Чух я да пищи, изпусна слушалката и закуцука нанякъде, точно когато се изкачих по скърцащите стъпала.
- Плачат за поправка - забелязах аз и ми стана смешно, защото госпожа Уелш вече беше край входната врата, зад избелелите перденца на стъклото и нещо човъркаше ключалката.
Спуснах се напред и рязко я отворих, преди да успе да заключи.
Изображение

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18786
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Игричка

Мнение от deadface » пет мар 25, 2011 4:12 pm

Май ви затрудних. Подсказвам - откъсът е от разказ, поместен в издадена през 1996 г. антология. На корицата на антологията е сложено името само на един от включените вътре автори, така че човек остава с впечатлението, че чете сборник с разкази на същия този автор, а на антология. За да стане объркването още по-голямо, нашите издатели никъде не са посочили имената на другите автори :huh: Въпросната антология е издадена в два тома и на корицата на другата част отново се мъдри името само на един от включените вътре автори... В крайна сметка българският читател изобщо не разбира, че става дума за една и съща антология, разцепена на две (заглавието и авторът на всяка от кориците са различни), нито какво точно чете :tooth:
Изображение

Отговори