път към отмъщението

[Ylith]

Хм,стана интересно.Дано да имаш идея за продължение
И дано бившото ми гаже не прочете разказа ти

[Nothingness]

Хм,стана интересно.Дано да имаш идея за продължение
И дано бившото ми гаже не прочете разказа ти

хаха...ако го прочете докрая ще си вземе поука и няма да направи нищо :p ...миналата седмица измислих края,но преди него има още две кратки случки...ето я първата:

Лесен живот.Всичко беше толкова лесно за постигане.Най-трудно беше да си постави цел,което е лесно за повечето хора,но не и за него.А сега целта му беше несигурна-искаше ли той все още да унищожи напълно психиката на бившата-не беше сигурен.Разбирасе разказа на жена си,че някакво старо гадже го е потърсило,защото е имала проблеми.След това седнаха пред компютъра и той се направи,че за пръв път търси новини относно нея.И двамата с жена му бяха отвратени от прочетеното,и двамата изпитаха съжаление,а красивата съпруга изпита облекчение,че със сигурност няма да й бъде изневерено.

Бившата,разбирасе,се беше обадила по телефона онази петък вечер,за която се бяха разбрали.След приятен тридесетминутен разговор той започна да я убеждава да се видят.Тя искаше да каже не,но не можа да откаже на човека да го заведе до гроба на жена,която той уважаваше,на гроба на една от неговите жертви,на гроба на майка й.Срещата беше уговорена,бизнеспътуването беше споменато пред съпругата му и черния Мерцедес потегли по магистралата към почернения от брутални убийства град.

Гробището вече беше наблизо.Спря близо до една продавачка на цветя,купи три черни рози без да слиза от колата и се запъти към входа на 17 гробищна зона.Там имаше такси,а наблизо беше седнала една тъмнооблечена фигура,до която се подпираше една патерица.Това беше бившата,а бързият ритъм се чуваше от сърцето му.Той спря колата,налапа една дъвка,слезе и се запъти към вход 17.Тя го погледна.Беше облечена в черно,като единия й крачол беше одрязан до половина и зашит там.Усмихна му се и сълзи потекоха по бледата й кожа.Беше се състарила малко.Пушеше цигара.

-Здравей-каза тя.
-Здравей-отвърна той.
-Само между другото на гробище се идва с четен брой цветя...
-Надявах се на гробищата да може да се подарява поне по едно цвете на живите.
-Разбирасе-тя се усмихна и заплака-ела да те прегърна!
-Мисля,че е достатъчно-я сепна той след първата минута,в която тя го бе стиснала с лявата си ръка и дясната протеза-защо си само с една патерица?
-Защото десния ми крак е за предпочитане пред това да се уча да държа патерица с протезата си.А сега ми се иска ти да си опората ми от тази страна.

Той веднага се подчини на желанието й,и така двамата прекрачиха входа на гробището,потънали в мълчание,но не неловко,а помагащо на него да преосмисли целите си...и старите чувства,които нахлуха наново у него...

[The God of Blood]

Страхотно :smt023

[Nothingness]

Всичко беше страхотно,почти перфектно.Виждаха се веднъж месечно,пишеха си по няколко пъти седмично,тя се беше успокоила.Удивително е колко малко му трябва на човек,за да се върне към настоящето с поносима болка в душата,особено след като е загубил толкова много близки.Разбирасе депресията не я беше напуснала,но не властваше над душата й с пълна сила.И ето,че 4 месеца след срещата им на гробището те седяха в един ресторант и си говореха.Това бе момента,в който той щеше да предприеме офанзива и да й признае,че макар да и липсва крак и ръка,да изглежда състарена и напълняла,той иска да я чука повече от всичко на света...разбирасе щеше да пропусне недостатъците й.

-...и тогава си помислих,че нямаме проблеми-говореше му тя за причините,поради,които бяха скъсали преди повече от 10 години-но когато се опитвахме да го направим и по-късно реших,че проблема е в теб.Просто не можеше да се справиш,а наистина трябваше да поговорим по този въпрос...не знаех,че си се притеснявал до толкова.
-Хейй,не забравяй,че все пак успях да пробия отбраната ти и да ти пусна малко кръвчица...не мисля,че лошия секс е толкова голяма причина,че да ме разлюбиш!?
-И си прав...ти замина за повече от 3 месеца!Три месеца!!!За толкова много време се запознах с много хора,а и така да се каже...беше отворил любопитството ми дали това с теб е секс...и както и двамата знаем...определенно не беше.
-Но никак не беше честно да ме лъжеш по телефона,че ме обичаш.И аз можеше да се отбележа с някоя мадама там...да се върна с опит и да опитаме отново...мисля,че щеше да бъде интересно,а ти?
-Като поставяш въпроса по този начин...да...мисля,че щеше да бъде интересно да го направим при тези условия,но за съжаление миналото си е минало и не може да се промени...

И точно сега беше момента да я вкара в разговор,в който да я попита по възможно най-учтивия начин дали не иска да й го начука,така както никога преди не го е правил.Тя вече беше спокойна и не мислеше,че убиеца й е по петите...не подозираше,че седи с него точно сега.

-Знаеш ли...искам да ти кажа нещо-каза несигурно тя,но все пак продължи-Знаеш за физиотерапията,на която ходя от време навреме...та там се запознах с един атлет,който е загубил ръката си.Първоначално ме беше страх да го допусна по-близо до себе си,но след като се виждам често с теб...и нищо ти няма...мисля да започна да се виждам и с него...струва ми се голям ездач,а аз съм леко позагоряла...та като приятел...какво мислиш по въпроса?

Как се чувстваше ли...питаше се дали точно в този момент няма някой шибан терорист да е заложил бомба в този скапан ресторант и да ги взриви точно сега.Къде бяха гадните терористи,когато ти трябват!?Как беше решил изобщо да не я съсипва докрай...да и е приятел и да я чука...та тя дори изглеждаше отвратително...но явно не само той,а и колегите й по сакатлък я заглеждаха.Не,това нямаше да стане...

-Разкажи ми подробности-каза той с усмивка на уста.

И тя започна да разказва,докато той стартира престъпните мисли някъде навътре в мозъка си...


Пп:айдеее...свършва се най-накрая...още само едно остана...писанията ми се поизтъркаха,но мисля повече за това да го завърша,отколкото как да опиша изродията :|

[Nothingness]

Петък вечер,моментът,в който работата приключва.За секретарката му,работния ден бе свършил преди около 15 минути и сега той превръщаше офиса си в стая за мъчения.Беше разглобил и домъкнал онази част от косачката на трева,която кълца и смелва...според него достатъчно силно,че да мачка кокали и да разхвърля парчета месо на различни посоки.

-Ще види тя...мисли си,че може да си харесва някой друг!?Е няма да стане...толкова бързо забрави психичните си проблеми,физическата си болка...благодарение на кой...на мен,разбирасе - мърмореше мъжа с лайняния поглед - сега тя ще разбере,че не може да има никой до себе си....никой и никога...ще и разкажа играта...да си хареса някакъв сакат нещастник,който ходи на терапии,ще му се ебе пичката лелина...

Наистина тази вечер беше истерясал много повече от всякога.Обикновенно преди убоийство беше спокоен,но не и сега.Той изглеждаше толкова озлобен,сякаш е готов да изяде стола,който сложи пред косачката,толкова яростен,сякаш се готвеше да изнасили някой до смърт,а не да отнеме живота му по друг мъчителен начин.Но от очите му бликаха сълзи...не от злобата,която се беше загнездила в главата му,а от болката,която изпитваше една много малка част от сърцето му.Той все още обичаше бившата...след толкова много години изпитваше към нея топли чувства и желание да бъде негова.Тази малка част на сърцето му подсказваше на мислите му,че той всъщност е добър човек,че не е трябвало да избива всички онези хора,но че не е късно да се поправи.Тези мисли провокираха сълзиците,които се стичаха по сухите му слаби бузи,падаха като кристалчета,възпроизведени от от вътрешността на фекалните му ириси.И все пак той нямаше да се спре...

Този път всичко стана наистина бързо.Той пусна резачката,качи се на стола,закачи бесилката на врата си,самозавърза със скоч устата, краката и ръцете си,както го беше тренирал през седмицата,изрита стола,залюля се малко,а мощните резачи разфасоваха краката му до колене.А той пририта в кратка агония и застина на едно място...мъртав!

епилог 1

Полицията го намери в съботния ден.Имаше достатъчно улики,за да се докаже,че това е още едно брутално убийство на жестокия убиец,но сега бе сменил града.И все пак това беше последното убийство.

епилог 2

Семейството на убиеца получи всичките му пари + много помощи от държавата.Той се бе погрижил за тях още от свадбата,а последната си седмица,знаейки,че ще умре бе излъгал жена си,че й е изневерил с бившата.Тя разбирасе беше наистина бясна.Той беше сигурен,че това ще и помогне да надживее смъртта му по-бързо и беше прав.Само след година тя си намери нов мъж и заживя щастливо с наследството,държавната подкрепа и радостта от отглеждането на децата,които също го забравиха бързо...

епилог 3

Със самоубийственото убийство той успя най-накрая да съсипе докрай бившата.Психиката й се срина и дори зараждащите се чувства към новия й сакат приятел не успяха да я спасят.Когато окончателно се побърка и направи опит за самоубийство я вкараха в лудницата,заедно с дузина хапчета,които да й правят компания.Можеше и да се оправи след година,но една нова и млада сестра свали усмирителната й риза,когато не беше под влияние на хаповете и тя веднага се възползва...бившата му си прегриза вените със собствените си зъби,а това се оказа фатално...

Цел аз имах,цел една,
нейния живот да наредя.
Съдбата нейна,аз да изкова,
копнежите й,да ги загася!

...това си струваше даже и смъртта...

........................................................................КРАЙ........................................................

[Ylith]

Доста брутално разказче се е получило Не очакавх точно такъв край. Мислех,че ще го накараш да тръгне и да убива отново наред ама не....изненадаа.Харесва ми. Само дето този негов лайняно кафяв поглед нещо не ми допада.

[Nothingness]

Защо бе,и ти ли си с кафяви очи ;)

И аз харесах края,измислих го чак след като попита за продължение :p

Иначе това е първото ми творение,което е толкова голямо и което съм завършил...наистина не вярвах,че ще успея и не мисля повече никога да пиша подобни дълги неща :?
Надявам се да ви е станало интересно на всички,които сте го прочели и съжалявам за допуснатите грешки,но ме мързи да редактирам

[J.S.]

Аз съм с кафяви очи,но не ми пречи
Иначе края ми хареса,доста е силен.Не очаквах чак такова садо-мазохистично изпълнение.А цялата работа тръгна оттам,че нашия човек го заряза прителката му,нали така?

[Nothingness]

и аз съм с кафяви
да,това беше причината 8)

[Ylith]

E добре де и моите ириси са кафяви :p
Наистина ми беше доста интересно какъв ли край ще измислиш.Разказът можеше да приключи и до там където беше стигнал, когато те попитах, но друго си е да има по-голяма яснота по въпроса. :smt023
Понеже съм малко гадничка и малко егоистка сигурно бих сложила друг край ако бях на твое място.Но това, което си измислил е супер

[Nothingness]

ее,няма той героя ми понеже е добричък и за това се самоуби

[Ylith]

Да, много добричък !Изтрепа само някакви си десетина човека . :badgrin:

[The God of Blood]

Да, много добричък !Изтрепа само някакви си десетина човека . :badgrin:

Че много ли са?

[J.S.]

Велик разказ! Няколко години по-късно преоткривам красотата му.

[WhiteNoise]

и аз тъй
доста на моменти

[Flesh]

доста величествено