Мнение
от Nothingness » пон юни 23, 2008 10:52 pm
Петък вечер,моментът,в който работата приключва.За секретарката му,работния ден бе свършил преди около 15 минути и сега той превръщаше офиса си в стая за мъчения.Беше разглобил и домъкнал онази част от косачката на трева,която кълца и смелва...според него достатъчно силно,че да мачка кокали и да разхвърля парчета месо на различни посоки.
-Ще види тя...мисли си,че може да си харесва някой друг!?Е няма да стане...толкова бързо забрави психичните си проблеми,физическата си болка...благодарение на кой...на мен,разбирасе - мърмореше мъжа с лайняния поглед - сега тя ще разбере,че не може да има никой до себе си....никой и никога...ще и разкажа играта...да си хареса някакъв сакат нещастник,който ходи на терапии,ще му се ебе пичката лелина...
Наистина тази вечер беше истерясал много повече от всякога.Обикновенно преди убоийство беше спокоен,но не и сега.Той изглеждаше толкова озлобен,сякаш е готов да изяде стола,който сложи пред косачката,толкова яростен,сякаш се готвеше да изнасили някой до смърт,а не да отнеме живота му по друг мъчителен начин.Но от очите му бликаха сълзи...не от злобата,която се беше загнездила в главата му,а от болката,която изпитваше една много малка част от сърцето му.Той все още обичаше бившата...след толкова много години изпитваше към нея топли чувства и желание да бъде негова.Тази малка част на сърцето му подсказваше на мислите му,че той всъщност е добър човек,че не е трябвало да избива всички онези хора,но че не е късно да се поправи.Тези мисли провокираха сълзиците,които се стичаха по сухите му слаби бузи,падаха като кристалчета,възпроизведени от от вътрешността на фекалните му ириси.И все пак той нямаше да се спре...
Този път всичко стана наистина бързо.Той пусна резачката,качи се на стола,закачи бесилката на врата си,самозавърза със скоч устата, краката и ръцете си,както го беше тренирал през седмицата,изрита стола,залюля се малко,а мощните резачи разфасоваха краката му до колене.А той пририта в кратка агония и застина на едно място...мъртав!
епилог 1
Полицията го намери в съботния ден.Имаше достатъчно улики,за да се докаже,че това е още едно брутално убийство на жестокия убиец,но сега бе сменил града.И все пак това беше последното убийство.
епилог 2
Семейството на убиеца получи всичките му пари + много помощи от държавата.Той се бе погрижил за тях още от свадбата,а последната си седмица,знаейки,че ще умре бе излъгал жена си,че й е изневерил с бившата.Тя разбирасе беше наистина бясна.Той беше сигурен,че това ще и помогне да надживее смъртта му по-бързо и беше прав.Само след година тя си намери нов мъж и заживя щастливо с наследството,държавната подкрепа и радостта от отглеждането на децата,които също го забравиха бързо...
епилог 3
Със самоубийственото убийство той успя най-накрая да съсипе докрай бившата.Психиката й се срина и дори зараждащите се чувства към новия й сакат приятел не успяха да я спасят.Когато окончателно се побърка и направи опит за самоубийство я вкараха в лудницата,заедно с дузина хапчета,които да й правят компания.Можеше и да се оправи след година,но една нова и млада сестра свали усмирителната й риза,когато не беше под влияние на хаповете и тя веднага се възползва...бившата му си прегриза вените със собствените си зъби,а това се оказа фатално...
Цел аз имах,цел една,
нейния живот да наредя.
Съдбата нейна,аз да изкова,
копнежите й,да ги загася!
...това си струваше даже и смъртта...
........................................................................КРАЙ........................................................
When I was younger, so much younger than today
I never needed anybody's help in any way
But now these days are gone, I'm not so self assured
Now I find I've changed my mind and opened up the doors…