http://www.pe-bg.com/?cid=3&pid=33444
"Гибелен замисъл" от Дебора Ле Бланк
"Майкъл Савой и съпругата му Джанет са собственици на погребален дом и успешно ръководят своя бизнес. Но когато Майкъл се съгласява да организира едно по-необикновено погребение, едва ли има представа в какво му предстои да се забърка.
По време на погребалната церемония на любимата дъщеря на водач на цигански клан се извършват странни и необясними ритуали. Девойката е погребана със специално изработена златна монета, за която циганите вярват, че ще й помогне да отвори вратите на другия свят. Но монетата e открадната от ковчега, а злокобно проклятие гласи, че всеки който е дръзнал да я присвои, ще бъде сполетян от жестока смърт. Семейство Савой става обект на страшното циганско проклятие и животът им е в опасност. Всеки един от тях е заплашен от свръхестествени поредици от събития и обстоятелства, които преобръщат спокойното им съществуване. От тук започва епичната борба на родителите с времето и със злите и отмъстителни духове, решени на всяка цена да накажат посегателството върху свещената монета.
"Гибелен замисъл" е шокиращо четиво, истински страховит кошмар, изпълнен с ужасяващи сцени като циганско проклятие, духове, тайнствени превъплащения, срещи с отвъдното, демонични образи. Дебора Ле Бланк в своята книга ни среща със свръхествените сили и циганската фолклорна традиция. Авторката умело държи читателите в напрежение още от първата страница, а действието е пропито от всички ужаси, които е могла да роди фантазията на Ле Бланк, повлияна очевидно от романите на Стивън Кинг."
За тези, които не знаят, Дебора Ле Бланк е настоящ президент на HWA (Асоциацията на писателите на ужаси). Можете да посетите личния й сайт, да изгледате 30-секунден трейлър на книгата или да прочетете ревюта за нея в Амазон (все положителни, впрочем). Не знам за вас, но аз непременно ще си я купя
През първите 2/3 не се случва кажи-речи нищо (описанието на едно погребение се разпростира на цели 130 страници, което е повече от 1/3 от обема на книгата), а същинското действие започва едва през последните 100 страници. Героите са повърхностни и през повечето време се държат глупаво и неадекватно като актьори в треторазреден американски слашър. Стилът на Дебора Ле Бланк е доста посредствен, а това впечатление се засилва още повече от слабия превод, в който се срещат изречения като: "Тъмните му очи сякаш просвредляваха дупки в тях." и "Майкъл пасира мислите си, докато не се превърнаха в супа." В цялата книга има 2 убийства и 1 самоубийство, като и трите са описани с по няколко изречения. Атмосферата би трябвало да е злокобна, но сюжетът е съшит с такива големи бели конци и всичко е толкова посредствено, че на човек му иде да се разплаче... от смях. Едно от най-важните неща в хоръра (особено в свръхестествения хорър) е реализмът - реализмът в описанията, реализмът в събитията, реализмът в постъпките на героите. Тук този реализъм го няма и всичко звучи крайно неубедително, изкуствено и... Мисля, че схванахте мисълта ми. Не си губете времето с тази книга.
.