Отдавна не съм фен на фентъзи жанра в литературата, но
"Тъмната Кула" страни достатъчно от него и разказите за Роланд и компания винаги са ме грабвали от първата до последната страница на всяка една от 8-те книги!
"Вихър през Ключалката" не прави изключение! Този похват на история в историята в историята не ми е от най-любимите, но Стивън Кинг, както обикновенно е ненадминат! Точно когато читателят се сблъска с ужасът, криещ се в пустинното градче идва ред на кратка почивка и започва приказка за красивата зелена гора за разведряване на атмосферата. И там става страшно, но добрата бяла магия смегчава обстановката. След като човек се разнежи, пак ни пренасят в грубата "действителност" на пясъчния ад...
Книгата е страхотна! Хареса ми както приказката в разказа, така и разказа в историята

.
10/10
След тази прекеасна книга ще си дам малко почивка от четенето и ще започвам да преговарям Френския - искам да го науча най-накрая тоя смотан език!