Днес приключих с "Дума Ки",като цяло много ми хареса.В последните години все по рядко се случва да има хорър в книгите на Кинг,в тази може да се намери,макар и малко.На моменти книгата беше много интересна,чак трудно я оставях,но пък имаше и моменти в които ми доскучаваше и леко ме отегчаваше.Аз бих се съгласил с някой мнения че романа е можело да е по кратък.Книгата наподобява "Торба с кости",но е по добра.
Това което не ми хареса е нереалистичното държане на Едгар след смъртта на Илзе.На практика часове след смъртта на дъщеря си Едгар непоколебим и непоклатим е готов да тръгне на поход с бандата си авантюристи.Аз си мисля че след такава вест,всеки нормален човек най вероятно ще е смазан до такава степен че да не може да си каже името,камо ли да тръгне да организира "Кръстоносен поход"(няколко часа след такава вест,човек няма да има сили да диша!!!).А нещото което максимално ме подразни са майтапите които Едгар и компания си пускат от време на време,след тази трагедия която е сполетяла главният герой,намира сили да се майтапи със сцепените гащи на Джак,тук Стивън малко се е престарал,поне аз мисля така.Ето това ми се вижда нереалистично.
В тази си книга Кинг показва типичният за него финал,пропит с не цветни краски,съмнения и не светло бъдеще.Но както и написах,творбата е много добра и интересна,определено си заслужава четенето.И свършвам с един цитат от книгата.
"Смятах,че ще имаме време да бъдем заедно,но хората са непоправими оптимисти,нали?Самозаблуждаваме се толкова умело,че бихме могли с това да си изкарваме прехраната."