Нещо, което харесвате...

Напишете мнението си за прочетеното

Модератор: Ka-tet of 19

Потребителски аватар
Flesh
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 1056
Регистриран: пет мар 30, 2012 12:09 pm
Местоположение: безкрайно отегчен
Контакти:

Re: нещо,което харесвате....

Мнение от Flesh » вт юли 02, 2013 11:46 pm

Falling from my life deep to the sea
Drowning from living to the depths of me
Like the water that burns in my lungs
And the light that slowly fades above me
I'm bleeding rivers and they carried me to the sea
Crushing in this pressure, turning to stone

Roots rip my flesh and fill my skull
As worms dance around my drowning body
Feasting for the one that has gone
But I'm arriving, closing the door, ocean floor

Seven steps from my cradle
Closer to the end with every breath
What is this hell that was made for living?
I am arriving

The giant has grown too big inside me
Mountains of black stone, a volcano of dirt
When it went wrong? Why am I here now?
But not for long

Climbing up from this nest of nothingness
My faithful steps behind me
Marking my trail with circles, a path for you all
We've been ripped out from the womb
Through blood and pain into this life, and we cry
Ripped out, given, but made to be taken away

I've been hiding this giant for too long
And it's grown like a parasite inside me
Under this shadow I've been walking
Now it's taken over me, and she
The pure girl, leave me before it's too late
Or I will cut your wings

For I can't control this that burns
It flows inside, through my every vein
It fills my fingers and burns my throat
Chains my heart again
Insane pain

I throw myself into this stream
And let it take me down, underground
Here I end, from here I begin
The line is broken like my fragile body

Flesh rots before the giant's eyes
As he awakes from his silent rest
Rips open my chest, steps out from this crest
Don't take over me please, leave this lonely man,
Please leave.

От Swallow the Sun - The Giant

Потребителски аватар
Vokial
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 1132
Регистриран: вт апр 24, 2007 9:18 pm

Re: нещо,което харесвате....

Мнение от Vokial » съб юли 20, 2013 10:44 am

staromoden написа: Четейки това:
Възмущаваш се - жена си; Кимаш ухилено - мъж си. :devil:
:d0jk25:

Потребителски аватар
Метеорит
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 2258
Регистриран: ср окт 28, 2009 6:24 pm
Местоположение: София

Re: нещо,което харесвате....

Мнение от Метеорит » пон авг 05, 2013 11:03 pm

Необратимо. Защото времето разрушава всичко. Защото някои действия са непоправими. Защото човек е животно. Защото желанието за отмъщение е естествен импулс. Защото по-голяма част от престъпленията остават ненаказани. Защото загубата на любимото същество действа като шок. Защото любовта е извор на живота. Защото времето разкрива всичко. И доброто, и лошото.


Ревюто на "Необратимо"
Ако си гледаш в краката, вървиш с наведена глава. Ако внимаваш във всичко, нищо не става както трябва. Ако нямаш нищо, нямаш какво да губиш. Ако имаш всичко , нямаш за какво да живееш. Не преживявай - живей. There is no other way.

Потребителски аватар
WhiteNoise
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 3714
Регистриран: пон авг 22, 2005 11:25 pm
Местоположение: yellow submarine

Re: нещо,което харесвате....

Мнение от WhiteNoise » съб авг 31, 2013 12:48 pm

Жените са създадени да недоволстват
Гушкаш я - дишаш ми в ухото; Не я гушкаш - безчувствено говедо.

:)) :)) :))
супер са
Изображение
I woke up this morning and i got myself a beer
The future's uncertain and the end is always near

Потребителски аватар
PostMortem
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 1373
Регистриран: нед авг 23, 2009 10:30 pm
Местоположение: The Crypt

Re: нещо,което харесвате....

Мнение от PostMortem » ср ное 06, 2013 2:07 am

"...Защо да чете човек вестници, ако това е всичко, което те предлагат? Егню е прав. Журналистите са банда кръвожадни педерасти. Журналистиката не е нито професия, нито занаят. Тя е ръждясал контейнер за безделници и нещастници - врата към задния двор на живота, мръсен, опикан ъгъл, който строителният инспектор е заковал, но е достатъчен за някой алкохолик, който да се свие там и да мастурбира като шимпанзе в клетка."

Хънтър С. Томпсън - "Страх и омраза в Лас Вегас"
Угасват в миг факли, свещи и лампади.
И ето над жалкия гърчещ се рой
със полъх на саван завесата пада
сред вопли, скимтене, вой...
И ангелски сонм отлетява далеко
и с плач възвестява небесний покой,
че тази пиеса се казва " Човекът ",
а червеят - нейни герой !

Потребителски аватар
Метеорит
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 2258
Регистриран: ср окт 28, 2009 6:24 pm
Местоположение: София

Re: нещо,което харесвате....

Мнение от Метеорит » вт ное 12, 2013 12:17 am

Декларация за правата на мъжа и жената в любовта

:inlove:
Да те срещна без да те омаловажавам.

Да те желая без да те притежавам.

Да те обичам без да те завладявам.

Да ти казвам без да се предавам.

Да те пазя без да те поглъщам.

Да те развивам без да те губя.

Да те придружавам без да те водя.

И така да бъда себе си.

В най-тайното ти кътче.





От Жак Саломе
Ако си гледаш в краката, вървиш с наведена глава. Ако внимаваш във всичко, нищо не става както трябва. Ако нямаш нищо, нямаш какво да губиш. Ако имаш всичко , нямаш за какво да живееш. Не преживявай - живей. There is no other way.

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18833
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: нещо,което харесвате....

Мнение от deadface » вт ное 12, 2013 8:30 pm

Преди Артър да си тръгне от етажа, за да излезе в почивка, той възложи на Монк да работи на касата до моята. В онзи момент това изглеждаше най-безопасното място, където да го настани.
Първото, което Монк направи, беше да си сложи чифт хирургически ръкавици, от онези, които често си слагаше на местопрестъпленията.
– Защо правите това? – попитах.
– Защото не искам да стана наркоман.
– Не можете да станете наркоман, като се занимавате с пари – казах.
– Не съм съгласен. Според изследване от 2009 г., представено на двеста трийсет и осмата Национална среща на Американското химическо общество, в повече от деветдесет процента от книжните пари в обращение има следи от кокаин.
– Шегувате се – казах.
– Ще ми се да се шегувах, Натали. Нужно е само едно подушване на незащитените ти ръце, след като си докоснала погрешната десетдоларова банкнота, и – бум – вече си проститутка наркоманка.
– Добре, мога да разбера скока към дрогата, но защо бих станала проститутка?
– Как ще си позволяваш крек с онова, което изкарваш тук?
– Добър довод – съгласих се.
– А банкнотите, които не са покрити със слой кока, са заразени с безброй болести, включващи, но не ограничаващи се до това – свински грип, ешерихия коли и разяждаща плътта ебола.
– И това ли го имаше в изследването?
– Това е просто здрав разум. Най-мръсното нещо на света са парите. Нямаш представа къде са били или колко ръце са ги докосвали.
Монк отиде на касата си и след като щателно почисти плотовете и касата с лизол, започна да обслужва клиенти.
Сваляше ръкавиците си след всеки клиент, почистваше ръцете си с дезинфекционна кърпичка, после си слагаше нов чифт ръкавици, преди да извърши следващото отчитане.

"Г-н Монк и финансовата криза" от Лий Голдбърг
Изображение

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18833
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: нещо,което харесвате....

Мнение от deadface » пон ное 18, 2013 6:59 pm

КИТРИДЖ ОСЪЗНА, че лежи по лице в пръстта. В устата си имаше привкус на кръв. Опита се да се изправи, но разбра, че има само един крак, протезата му я нямаше. Вдигна глава и видя преобърнатото на една страна хъмви на стотина метра от него, като морско създание, изхвърлено на брега. Предното му стъкло беше разбито, от капака му и от шасито му се издигаше пара. Тълпата го беше нападнала като животинска глутница. Някои се опитваха да го обърнат отново на колелата му, но усилието беше хаотично и от всички страни. Другите стояха отгоре му, блъскаха и ритаха съперниците си, отбраняваха позициите си, сякаш само защото са там, имаха някаква защита.
Китридж пропълзя до Тим. Момчето дишаше, но беше в безсъзнание – малка милост. Тялото му беше изкривено под мъчителен ъгъл, по косата му имаше сплъстена кръв. Покрай тях тичаха войници, но нямаше къде да се избяга. Пред телената ограда имаше купища вирали, убити от куршумите на войниците, но когато се огледа, Китридж разбра, че нападението е било едно първо изпитание, авангард, изпратен да изтощи войниците. Второ, значително по-многобройно ято, вече се събираше. Докато се носеше с рев към тях, картината се разтегна, разтече се като зелена течност, хвърляща отблясъци и заобикаляща лагера. Последното нападение щеше да дойде от всички страни.
Вдигна телцето на Тим на раменете си и го притисна към гърдите си. Бяха насред хаоса, хората тичаха, носеха се крясъци, падаха бомби, но той пълзеше в прахта, сякаш обгърнат от мехур тих покой, който ги защитаваше от разрушението. Китридж погледна на изток. За миг си представи, че може да види как автобусът на Дани лети в мрака, макар да знаеше, че това е илюзия. Те отдавна не се виждаха, бяха далеч отвъд погледа му. Бог да те пази, Дани Чейс. Обгърна го дълбоко спокойствие и усещане за миналото, усещане за дежавю: беше и не беше там, беше момче, което си играеше, и мъж, който воюваше, и третото, в което се превърна. Образите проблясваха през съзнанието му, виралът в сватбената си рокля, вкопчен в капака на ферарито; проблясваща слънчева светлина върху реката, където преди години ловеше риба; Април, вечерта, в която седяха заедно на прозореца в училището и гледаха звездите, и спокойствието, което се изписа на лицето й, когато двамата правиха любов; момчето в колата, очите му, пълни с ужасено знание, и ръката му – ръчичката му на малко момче, която отчаяно се протягаше към него, а после изчезна. Всичко това и още много други. Припомни си майка си как му пее. Топлината на дъха й върху лицето му, усещането, че е малък, ново създание в света. Светът не ми е дом, пееше тя с нежния си глас, само минавам оттук. Чакат ме съкровища някъде там, високо зад синевата. Ангели ме викат от отворената врата на рая, вече не мога да се почувствам у дома в този свят.
Тим се разкашля, очите му потрепнаха, помъчи се да ги отвори, после отново се отпусна. Виралите вече бяха обкръжили лагера и напредваха към телената ограда. Китридж осъзна, че стрелбата е спряла. Битката беше приключила, самолетите бяха отлетели. След това в тишината дочу високо отгоре бученето на тежък самолет. Китридж изви глава към небето. От юг приближаваше самолет С-130. Прелетя отгоре им и от търбуха му падна предмет, падането му рязко спря след отварянето на парашут. Самолетът се издигна и се отдалечи.
Китридж затвори очи. Това беше краят. Щеше да настъпи мигновено, безболезнено преминаване отвъд, по-бързо от мисълта. Почувства тялото си за последен път: вкусът на въздуха в дробовете си, кръвта, бушуваща във вените му, барабанният ритъм на сърцето му. Бомбата падаше към тях.
– Държа те – свирепо прегърна той Тим. Заповтаря тези думи безспирно, с надеждата, че момчето ги чува. – Държа те, държа те, държа те, държа те.

"Дванайсетте" - Джъстин Кронин
Изображение

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18833
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Нещо, което харесвате...

Мнение от deadface » пон дек 02, 2013 2:03 pm

Един велик град не е нищо повече от свой портрет и въпреки това целият му арсенал от гледки и образи е част от затрогващ план. Като книга, в която този план е описан, Ню Йорк е ненадминат, тъй като целият свят се е изсипал в сърцето на града край Палисадите и процъфтява много повече отколкото му се полага.
Но сега градът е забулен, както често се случва, от бялата пелена, в която се е сгушил, и препуска край нас с неописуема скорост, свисти като вятър през мъглата, студен на допир, блещукащ и стелещ се, диплещ се като пушека от комин на локомотив или току-що изпредени кадели. Макар ослепително бялата паяжина от безспирни шумове да профучава безмилостно, завесата се разкъсва... и разкрива сред облаците езеро от въздух, гладко и ясно като огледало, като дълбокото кръгло око на бял ураган.
На дъното на това езеро лежи градът. От огромната височина, на която се намираме, той изглежда малък и далечен, но оживените му улици се забелязват ясно, защото дори когато го гледаш не по-голям от буболечка, той кипи от живот. Започваме да се снижаваме и бързото ни незабелязано спускане ще ни отведе при живота, разцъфващ в тишината на отминали времена. Докато се носим надолу напълно безшумно и навлизаме в застиналия кадър, който отново се пробужда, ярки зимни цветове ни посрещат с примамлив зов.

В цялата вселена съществуваше една-единствена снимка на Пърли Соумс, на която той бе обграден от петима полицаи, всеки хванал по един крак, една ръка и главата му. Държаха го проснат на стол, за който бе завързан стегнато през кръста и гърдите. Очите му бяха стиснати, а лицето сгърчено заради изригващия от гърлото му вик, който можеше да се чуе дори на черно-бялата фотография. Огромният полицай зад гърба му очевидно с мъка удържаше лицето на пленника си обърнато към обектива, стиснал косата и брадата на Пърли сякаш си имаше работа с разярена отровна змия. При проблясването на светкавицата една закачалка за дрехи вляво бе паднала жертва на борбата и бе уловена за вечни времена килната като стрелката на изящен часовник, сочеща два часа. Пърли Соумс не обичаше да го снимат.

Естествено, да си престъпник е лошо нещо. Всички знаят това и биха се заклели, че е самата истина. Престъпниците сеят хаос по света, но освен това са и пазители на равновесието със своята непредвидимост. Всъщност може дори да се каже, че Ню Йорк нямаше да блести така ярко без легионите от размирници, които подчертаваха блясъка на добротата с необяснимото си противопоставяне и съпротива. Можем дори да твърдим, че престъпниците са необходим елемент от баланса, който неумолимо и прекрасно обгръща цялото време, стоварено върху непреклонния му гръб. Те са захарта и алкохолът на един град, червеният проблясък сред мозайката, светкавицата в гореща лятна нощ. Такъв бе и Пърли.

Питър Лейк за пръв път виждаше униформи, трамваи, стъклени прозорци, влакове и тълпи от хора. Градът го блъсна като експлозия, която премина през короната от бели мидени черупки, увенчала главата му. Той се заскита зашеметен покрай огньовете и глъчката по „Бродуей“ и край парка Бауъри без да разбира какво точно вижда. Един мъж, например, въртеше ръчката на някаква кутия, от която струеше музика, докато в същото време дребно създание – наполовина животно, наполовина човек – танцуваше на улицата и събираше разни неща в шапката си. Питър Лейк се опита да го заговори. Мъжът, който въртеше ръчката, каза, че би било хубаво да даде на създанието пари.
– Какво означава „пари“? – попита Питър Лейк.
– Парите са онова, което даваш на маймуната, за да не те напикае – отвърна мъжът.
– „Парите са онова, което даваш на маймуната, за да не те напикае“ – повтори Питър Лейк в опит да проумее значението на думите. В мига, в който осъзна, че дребното същество с червения костюм всъщност е „маймуната“, осъзна и че маймуната пикаеше върху него. Той отскочи назад, твърдо решен (освен всичко друго) да се сдобие и с пари.

Марк Хелприн - "Зимна приказка в Ню Йорк"
Изображение

Потребителски аватар
Метеорит
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 2258
Регистриран: ср окт 28, 2009 6:24 pm
Местоположение: София

Re: Нещо, което харесвате...

Мнение от Метеорит » ср дек 04, 2013 12:22 pm

:attantion: Sad,but true.


Десет истини за “Империята на доброто”
Десетте аргумента срещу политиката на САЩ, които никога няма да чуете в масовите медии

sukrallah_col_030407

От десетилетия насам се наблюдава усърдното монополизиране на медиите в САЩ и в техните “протекторати”, както намиращите се под “американския ботуш” (пряко или непряко) държави. В последните десетилетия масовите медии в САЩ станаха притежание на шепа “избраници”. Ако до 2000г. корпорациите, които владееха медиите са били около 50, то днес са между 10-20. Съсредоточаването на медиите (монополизацията) е голям проблем за обществеността, тъй като алтернативните и обективни гледни точки просто изчезнаха, а масмедиите се превърнаха в инструмент за популяризиране, оправдаване и вменяване на политиката на САЩ.

Бивши служители на Си Ен Ен, например, открито признаха, че държавни служители са им казвали как може и как не може да представят определени събития и кои въобще може да бъдат представени, или не. Пропагандната машина на САЩ няма аналог в историята – тя е най-успешната и хора като Гьобелс само биха мечтали да изградят толкова мощна пропагандна система, която да манипулира цялата световна общественост толкова умело. Олигархията в САЩ /политическа, банкерска и тн./ е най-могъщата в целия свят. Лъжа е, че олигархията е “изобретение” и явление типично за пост-съветските държави. Напротив, ние виждаме кои са най-влиятелните хора в нашата държава, кои корпорации и дори чужди посланици и организации диктуват цялата ни политика (външна и вътрешна). Т.нар “демокрация” върви ръка за ръка с икономическата, медийната и политическа олигархия.
10 аргумента: САЩ е една от най-корумпираните държави във света

1. Всеки президент на САЩ е зависим от своите дарители.

В САЩ се наблюдават дълги предизборни кампании. Вместо кратки, обществено-финансирани кампании, типични за Западна Европа, например, в САЩ кампаниите са дълги, финансирани са от частни лица и корпорации. Кандидатите получават огромни парични средства за реклама от частните лица и корпорации, което автоматично ги превръща в зависими в политиката, която ще водят в последствие. Предварително се договарят лобистки закони, които ако кандидатът бъде избран трябва да прокара, или се договарят политики, обслужващи интересите на неговите спонсори. Така, например, е невъзможно да се забрани свободното купуване и притежание на огнестрелно оръжие, тъй като оръжейното лоби е едно от най-могъщите в Съединените щати. Заканите на Обама са просто блъф пред обществеността. Той не може да нанесе огромни финансови щети с ограничения за оръжията на оръжейното лоби, част от което е финансирало неговите кампании.

Начина по който се финансират предизборните кампании в САЩ автоматично принуждават кандидатите да “просят подкупи” от корпорациите, за да финансират кампанията си. Когато Джордж Буш получи милиони от производителите на оръжие в САЩ и им осигури войната в Ирак не последва нищо. Съответно, заключението е, че американския президент не представлява американците, а 1% от тях – най-богатите хора, които са го финансирали и практически издигнали на власт.

2. Финансовата олигархия като “правителство в сянка”

Така, например, виновниците за световната икономическа криза (2008г.) наскоро бяха освободени от съдебен процес, въпреки, че самите власти в САЩ признаха, че те са извършили редици финансови измами, които доведоха до краха на Уолстрийт и последвалата икономическа криза в цял свят. Те платиха 15млрд. на американското правителство и то се отказа да ги изправи на съд. Банкерската олигархия е недосегаема.

Дори Федералния Резерв на САЩ е в частни ръце.

3. Военния бюджет

е разплут и несаръзмерен. Лошото е, че идва предимно от джоба на всеки американски данъкоплатец. Той е по-голям от този на следващите 12 най-големи държави и най-често дори не бива изразходван за нуждите на военните, а за външни услуги. Трилиони американски долари бяха изхарчени, за “освобождението на Ирак” и премахването на химическите оръжия на Саддам Хюсеин. 12г. по-късно американските политици просто казаха “сгрешихме, такива оръжия просто няма”. Същевременно положението в “освободените” от САЩ държави като Ирак и Афганистан се влоши още повече. Афганистан затвърждава позицията си на износител номер едно на световния хероин (98% от продукцията) под шапката на САЩ и НАТО. Военния бюджет на САЩ не е нищо повече от корпоративно космическо състояние. Ние виждаме много примери как офицери от армията напускат и (не знайно от къде) с натрупани огромни капитали основават мащабни компании, които понякога дори обслужват самата армия.

4. Американските концлагери

САЩ държат хиляди затворници без съд и присъда във военни затвори като Гуантанамо. Този затвор отдавна трябваше да бъде закрит, защото е в нарушение на всички международни закони. Президента Обама обаче не изпълни и това свое обещание. Тези концетрационни лагери са под специална юрисдикция, където не важат дори законите на Съединените щати. Затворниците може никога да не бъдат освободени, тъй като те фактически нямат присъда. В тях те биват подлагани на всякакъв вид мъчения и специални режими – сексуалните мъчения са обичаен метод на администрацията.

usa-war-crimes

Дори се наблюдава тревожната тенденция американски затвори да бъдат приватизирани от частни лица. И колкото повече хора биват тикнати зад решетките, толкова повече печели администрацията /държавна или частна/. Американските затвори са препълнени, но въпреки това се наблюдават несъразмерно високи присъди за дребни провинения, редовен отказ на замяна на наказанието от лишаване от свобода на парична гаранция. Затворите умишлено биват претъпкани, това е бизнес. Затворниците в САЩ са малко по-малко от етническите българи в България…

5. Редовно се намалят данъците на свръх-богатите

С прокарването на лобистки закони, предварително уговорени и заплатени, постоянно се редуцират данъците на най-богатите американци и се дават куп облекчения за тях. Докато половината от американците (54%) имат един или повече заеми към банкови институции, само 400 американци са концентрирали внушителните $2 трлн., същевременно 1% от цялото население на Земята е спечелило толкова много трилиони долари за 2012г., достатъчни да решат проблема с глобалната бедност цели 4 пъти. Този 1% притежава 40% от ресурсите на цялата земя. Повечето са от САЩ.

6. Масовото шпиониране ала “Биг Брадър”

САЩ подслушват телефонни разговори и следят кореспонденции в интернет не само на американците, но и на милиони граждани на света. Само за миналата година американската Агенция за Национална Сигурност е подслушвала 50 млн. телефонни разговора на френски граждани. Същевременно избухна международен скандал, след като беше разкрито, че САЩ са подслушвали дори държавните лидери на съюзниците си. Такъв пример е френския президент и германския канцлер, които с обща позиция поискаха обяснение от САЩ. Подслушвана е дори и централната на ООН в Ню Йорк, държавния глава на Бразилия Дилма Русев и бившия и настоящ премиер на Русия – Медведев. И всичко това се осъществява с парите на данъкоплатците, които де факто плащат на правителството си да ги подслушва и следи и финансират едно международно престъпление.

7. Безпилотните въздушни удари

ООН разследва въздушни удари на САЩ, които са довели до смъртта на над 2,000 пакистанци. Въздушните удари, осъществени с безпилотни апарати (Дрони/Drones) и тяхното използване все още не е правно регулирано от международното законодателство.

8. “Войната срещу наркотиците”

е държавна машина за конфискуване на имущество безконтролно и източване на парите на данъкоплатците. Както “войната с тероризма” и тази война е пълен фарс и провал. Наркотрафика дори се увеличава, а както споменахме, в държава окупирана от САЩ се произвежда 98% от световния хероин. През 1940-1950-те години американската власт открито беше свързана с най-големите наркобосове и дори си сътрудничеше с тях. Така властите използваха връзките си с италянската мафия, за да осъществят инвазията в Сицилия. А какво получиха помощниците?

9. Корпорациите тровят природата безнаказано

САЩ са зависими от големите корпорации и ако забранят някоя корпорация, която доказано трови околната среда са обвързани да платят огромни “обезщетения” на корпорацията, по-високи дори от предвидената глоба за престъпните им действия. Това позволява на редица корпорации да тровят водите и земята без да бъдат санкционирани. Просто властите са безсилни.

10. Войните на САЩ и военните престъпления

Са не просто военна агресия в редица държави като Виетнам, Ирак, Афганистан и много други. САЩ показаха истинското си лице още в края на Втората Световна война, когато хвърлиха две атомни бомби в Япония, само за да покажат, че са новите господари на света. Япония отдавна беше загубила войната и тези бомби не “наказаха” властите, а милиони цивилни японци. Последваха много военни интервенции и откровенни вмешателства във вътрешние работи на куп държави – чрез организиране и спонсориране на преврати до опити за покушение над държавни лидери. Понякога съвсем открито биват избивани хора, които би трябвало поне да бъдат изправени пред правосъдието. Терорист номер едно Осама бен Ладен също беше екзекутиран на място в специална операция на морските тюлени, повечето от които вече (?!) не са живи. Саддам Хюсеин беше обесен и това беше излъчено по всички телевизии във света. САЩ неведнъж са използвали химически оръжия, включително и в Ирак. Опитите с химически оръжия започват у дома, през 1970-те години. Тогава чернокожите в Америка въобще не биват считани за човешки същества, още бяха бесени по дърветата и разстрелвани и притежавани като “собственост”. Тогава американските власти убеждават гражданите на няколко чернокожи квартала, че ще тестват камуфлажен газ, който да ги “защити от евентуална руска атака” (добрите стари – зли руснаци). Всъщност те изпомпват във въздуха огромно количество химикали, за да видят резултата над населението на тези квартали.

Цели квартали и градове като Детройт, населени предимно с чернокожи, и днес биват умишлено докарани до ръба или директно до фалит. Цели щати се подтискат икономически, за да обслужват корпоративните и военно-промишлени (или чисто военни) нужди на САЩ. Правата на чернокожите и начина по който бяха третирани, в т.ч. и избиването на стотици хиляди коренни американци изначало поставя под въпрос може ли една такава държава да има претенциите да е световната “империя на доброто” и “най-демократичната държава във света”.



Гласът срещу световния тероризъм на САЩ не е глас срещу обикновенните американци, както гласовете срещу ционистките престъпници не са равностойни на антисемитизъм.

Alter Information

2dec. 2013



Кажете,съгласни ли сте? :question:
Ако си гледаш в краката, вървиш с наведена глава. Ако внимаваш във всичко, нищо не става както трябва. Ако нямаш нищо, нямаш какво да губиш. Ако имаш всичко , нямаш за какво да живееш. Не преживявай - живей. There is no other way.

Потребителски аватар
PostMortem
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 1373
Регистриран: нед авг 23, 2009 10:30 pm
Местоположение: The Crypt

Re: Нещо, което харесвате...

Мнение от PostMortem » нед дек 22, 2013 6:29 pm

“Mates are a waste of fucking time. They are always ready to drag you down tae their level of social, sexual and intellectual mediocrity.”

Irvine Welsh - "Trainspotting"

Не съм сигурен дали съм я споделял тая мисъл, но една от мислите в книгата, които останаха в съзнанието ми.
Угасват в миг факли, свещи и лампади.
И ето над жалкия гърчещ се рой
със полъх на саван завесата пада
сред вопли, скимтене, вой...
И ангелски сонм отлетява далеко
и с плач възвестява небесний покой,
че тази пиеса се казва " Човекът ",
а червеят - нейни герой !

Потребителски аватар
Метеорит
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 2258
Регистриран: ср окт 28, 2009 6:24 pm
Местоположение: София

Re: Нещо, което харесвате...

Мнение от Метеорит » пон дек 30, 2013 1:54 am

За четмо и писмо

От всичко написано най обичам написаното със собствената кръв. Пиши с кръв: и ще проумееш, че кръвта е дух.

Не е така лесно да разбереш чуждата кръв: аз мразя хората, които си губят времето с четене.

Който познава четеца, той не прави вече нищо за четеца. Само още едно столетие четци — и самият дух ще почне да вонее.

Това, че всекиму е позволено да се учи на четмо, разваля с време не само писането, а и мисленето.




Фридрих Ницше "Тъй рече Заратустра"
Ако си гледаш в краката, вървиш с наведена глава. Ако внимаваш във всичко, нищо не става както трябва. Ако нямаш нищо, нямаш какво да губиш. Ако имаш всичко , нямаш за какво да живееш. Не преживявай - живей. There is no other way.

Потребителски аватар
stanislav_vd
Dinh
Dinh
Мнения: 351
Регистриран: чет ное 03, 2011 10:29 pm
Местоположение: vidin
Контакти:

Re: Нещо, което харесвате...

Мнение от stanislav_vd » чет яну 02, 2014 9:00 pm

''Но ще ти кажа най-красивата метафора за изкуството, която съм чувал. Повтарям я цял живот. Големият български скулптор Ангел Спасов ми разказваше как като дете гледал да отливат камбаните в плевенската черква ''Свети Николай'' . За огньовете, за искрите от разголеният метал. И за това как най-красивите жени на Плевен идвали и хвърляли в този метал скъпоценностите си: гривните и пръстените от ръцете си, огърлиците от шията. Направо като в някакъв филм или дори като в сън . Защото се смятало, че ако се добавят в сплавта злато и сребро, камбаната ще звъни по-красиво. Това е истината: ако имаш нещо скъпо в душата си, трябва да го хвърлиш в огъня, за да добиеш звън за своето изкуство. Друго няма.''
Калин Донков
''Първо са усмивки, после са лъжи. Накрая пистолетен гръм ечи.''

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18833
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Нещо, което харесвате...

Мнение от deadface » чет фев 06, 2014 2:54 pm

Водите на езерото Кохийрис бяха наситено сини като водата в кръгло, кристално езеро на някой ледник. Гъмжаха от армии сребристи риби (които изскачаха над повърхността като размахани мечове) и се стрелкаха сред призрачен вир от неизменни интензивни звукови вълни. По време на буря езерото се гневеше и бушуваше, а да пиеш от водите му носеше пробуждане и благодат. Всяка година, някъде в началото на зимата, езерото Кохийрис изненадваше всички, като замръзваше буквално за една нощ. Най-късно през втората седмица на декември жителите на градчето Езерото Кохийрис сядаха пред камините след вечеря и се взираха в мрака около гредите на таваните, докато ветровете от Канада нахлуваха на орди и нападаха селището им от север. Тези ветрове се бяха родили и израснали в арктическия кръг и се бяха научили на обноски по пътя си на юг, в Монреал – или поне така се говореше, тъй като хората от Езерото Кохийрис не хранеха особено уважение към обноските и маниерите в Монреал. Ветровете събаряха керемиди, чупеха клони и катурваха неукрепени комини. Щом задухаха, всички знаеха, че зимата е започнала и че ще мине дълго време, докато пролетта отново позлати езерото с топящите се потоци, разливащи се по отново дишащите полета.
Но една зима ветровете бяха много по-силни и студени, откогато и да било преди. Вечерта, в която задухаха, птиците се блъскаха в скалите и дърветата, децата плачеха, а свещите мъждукаха. Госпожа Геймли, дъщеря й Вирджиния и бебето на Вирджиния, Мартин, седяха в къщурката си и си представяха какъв ад вилнее над езерото. Чуваха как огромните вълни се разбиват в меките туфи, където полетата се срещаха с водата. Госпожа Геймли разправяше, че по средата на езерото вятърът завихря вълните в гигантски пенливи замъци и разорава дълбините, откъдето всички огромни чудовища, сред които и Донамула, излизат на повърхността като след ранна оран.
– Слушай – рече тя. – Писъците им се чуват, докато се въртят презглава. Горките създания! Макар да са кръстоска между родени в морето паяци, гърчещи се змии и най-острите ножове; въпреки че очите им са огромни и облещени, без мигли, и се взират в теб като кривогледи просяци; и макар зъбите им да са като гора от костеливи бръсначи, жалко е да ги слушаш как плачат.
Вирджиния се взираше в мрака и се ослушваше за писъците на водните създания, мятани напред-назад като в центрофуга по средата на езерото. Чуваше обаче единствено вятъра.
Госпожа Геймли обърна малките си очички с досада и вдигна пръст.
– Шшт! – прошепна тя и се ослуша. – Ето! Не ги ли чуваш?
– Не! – отвърна Вирджиния. – Чувам единствено вятъра.
– Нима наистина не чуваш чудовищата, Вирджиния?
– Не, майко, чувам само вятъра.
– Обзалагам се, че малкото пашкулче ги чува – рече госпожа Геймли, като имаше предвид бебето, спящо, загърнато в дебели одеяла. – Тези създания наистина съществуват. Виждала съм ги. Когато бях малка и живеех в северния край на езерото (много преди да се омъжа за Тиодор), ги виждахме непрекъснато. Разбира се, това бе отдавна. Плуваха на стада и идваха до брега край къщата като опитомени кучета. Понякога прескачаха кея, а друг път потапяха някоя лодка. Със сестра ми стояхме на пристана и ги хранехме с пай. Обожаваха пайове. Донамула, създание дълго шейсет метра и широко петнайсет, обичаше черешов пай. Хвърляхме пая във въздуха, а то го улавяше с дългия си десет метра език. Един ден баща ми реши, че е твърде опасно и ни забрани да храним чудовището. Донамула повече никога не се върна – Госпожа Геймли сбърчи вежди: – Чудя се дали още ме помни.

"Зимна приказка в Ню Йорк" от Марк Хелприн
Изображение

Потребителски аватар
Метеорит
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 2258
Регистриран: ср окт 28, 2009 6:24 pm
Местоположение: София

Re: Нещо, което харесвате...

Мнение от Метеорит » пон фев 10, 2014 3:49 pm

"С вчерашния свят е свършено.Свършено е веднъж и завинаги...Ние загубихме всички или почти всички свои материални блага.Но ние не сме загубили нищо,ако сме сполучили да съхраним своя разум...
Имам ли аз,историкът,право да се заловя отново с история?Да и посветя и времето,и остатъка от силите си в тези дни,когато моите съграждани властно зоват към други задачи?
Имам ли право аз,професорът,да възпламенявам другите със своя пример,да увличам младите хора по пътя,който е избран от мен самия?...
Искам да отговоря направо,без колебание.Да,да се занимаваме с история е необходимо.В тази мяра,в която тя - и само тя - ни помага да живеем в сегашния свят,загубил и последните остатъци от устойчивост...
Историята не обединява хората.Историята никого с нищо не задължава.Но без нея всичко се лишава от основи.Историята - това е отговор на въпроси,които неизбежно си задава съвременният човек..."


Люсиен Февр
Ако си гледаш в краката, вървиш с наведена глава. Ако внимаваш във всичко, нищо не става както трябва. Ако нямаш нищо, нямаш какво да губиш. Ако имаш всичко , нямаш за какво да живееш. Не преживявай - живей. There is no other way.

Потребителски аватар
WhiteNoise
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 3714
Регистриран: пон авг 22, 2005 11:25 pm
Местоположение: yellow submarine

Re: Нещо, което харесвате...

Мнение от WhiteNoise » нед май 11, 2014 1:05 pm

Рецепта за Пролетно Почистване

На всичките тревоги – извинявам се.
Не съм била родена да съм с тях.
И грижи, и неволи днес – прощавайте.
Не съм съгласна да живея в страх.
Не сме един за друг, това е ясно.
И точно затова ще се сбогуваме.
Проблемите почистих. Беше тясно.
И май разбрах какво е съществуване...
За спомени от вчера – ще размисля.
На днешният ми ден му трябва място.
Виж, просто се усмихнах – да е чисто.
На себе си простих. Да съм си щастие.
И ето, че така ми стана леко.
Дори и Пролетта се спря във мене.
Рецептата е лесна. И за всеки:
От обич и за обич сме родени.

Мира Дойчинова



много женско и приятно :happy:
Изображение
I woke up this morning and i got myself a beer
The future's uncertain and the end is always near

Потребителски аватар
PostMortem
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 1373
Регистриран: нед авг 23, 2009 10:30 pm
Местоположение: The Crypt

Re: Нещо, което харесвате...

Мнение от PostMortem » пет май 16, 2014 5:27 pm

Беше през зимата на 53-а година, когато пак бе обявено положение на „усилена бдителност“, не помня по какъв повод. Киро отново разстави постовете. Но в двойката, която трябваше да пази варела с вазелин, се бяха паднали двама души, които имаха най-малко общо с Кировата лудост. Те бяха моят колега инженер Боби Захариев и управителят на стола Антон Каравълов. И двамата добряци, веселяци, хора на пийването, хапването и приятния живот, тяхната смяна била от полунощ до 4 часа сутринта. А беше ужасен студ, сняг и виелица. Двамата решили, че е обидно интелигентни и нормални хора да изпълняват дивотии и да пазят във виелицата един варел с вазелин, който никой на света няма намерение нито да открадне, нито да бомбардира, и зарязали поста. Отишли в стола, който по това време като стол-ресторант имаше и алкохол, взели една каса „Гъмза“ и половин тарга свински пържоли и туршия, оставили пари и влезли в съседната на поста им баня. В банята било топло и приятно, те оставили пушките на стената и се заели сладко с виното и свинското. Една по една бутилките се изпразвали и двамата намерили, че не е чак толкова лошо да бъдеш подсилена охрана. Но някъде към четири часа внезапно вратата на банята се отворила и се показал Киро. Той бил почти неузнаваем, цялото му лице било окървавено и раздрано, дрехите му разпокъсани и заснежени, ръцете — премръзнали. Като ги видял, той изпищял с колкото глас имал:

„Що тражите тука, бре?“

И докато двамата му отговорят, той, обзет от безумен гняв, извикал:

„Вие знаете ли, дека я минах под тело!“

Горкият Киро! За да провери бдителността на този пост, в който поначало се съмнявал, някъде след полунощ той започнал да се промъква отвън навътре всред собствените си телени мрежи и виелицата. Той така се заплел в тях и снега, че с големи усилия успял накрая разранен и измръзнал да ги премине. Но какво било горчивото му разочарование, когато не само никой не го забелязал, но въобще нямало хора при варела.

„Па като си щур да се провираш под телта, когато има врата за минаване, кой ти е крив!“ — отвърнал му Антон с пълна уста.

Киро не могъл да понесе това безочие. Той изревал от безсилие и побягнал. На другия ден той докладва с почти бесен, истеричен тон:

„Три часа я се борих със студо и тело. А като стигнах — нема никой! А можеше да не съм я, можеше да е враго! Това е безотговорност! Я се трепам, а они да ядат и пият у банята! Другарьо директор, я сакам да ги накажем, та да запомнат! Или я — или они!“

Едва ли нещо по-оскърбително можеше да се случи в живота на Киро. Той не беше на себе си от гняв и огорчение и за негов хатър двамата получиха някакво наказание. Но по-голямо наказание за тях беше, че те си спечелиха един враг до живот.
Искрено се смях, докато го четях снощи
Угасват в миг факли, свещи и лампади.
И ето над жалкия гърчещ се рой
със полъх на саван завесата пада
сред вопли, скимтене, вой...
И ангелски сонм отлетява далеко
и с плач възвестява небесний покой,
че тази пиеса се казва " Човекът ",
а червеят - нейни герой !

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18833
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Нещо, което харесвате...

Мнение от deadface » пет май 30, 2014 3:05 am

Представете си, че трябва да счупите ръката на някого.
Лявата или дясната – няма значение. Въпросът е, че трябва да я счупите, защото ако не го направите... ами това също няма значение. Нека просто да кажем, че ако не го направите, ще се случат лоши неща.
Сега въпросът ми е следният: дали ще счупите ръката бързо – щрак, опа, съжалявам, дайте да ви помогна с тази импровизирана шина – или ще протакате цялата работа в продължение на цели осем минути, като от време на време увеличавате съвсем лекичко натиска, докато болката стане пробождаща и силна, ту изгаряща, ту смразяваща и като цяло толкова нетърпима, че жертвата да започне да вие?
Ами да, точно. Разбира се. Това, което е правилно да направите, единственото, което трябва да направите, е да приключите с всичко възможно най-бързо. Счупвате ръката, наливате брендито и се държите като примерен гражданин. Не може да има друг отговор.
Освен ако...
Освен ако, освен ако, освен ако...
Ами ако мразите човека от другата страна на ръката? Искам да кажа, ако наистина, ама наистина го мразите.
Това беше нещо, което сега трябваше да взема под внимание.
Казвам “сега”, имайки предвид тогавашния момент – а с това пък имам предвид момента, който описвам: онзи кратък, о, толкова кратък и толкова кървав момент, преди китката ми да стигне до тила ми и лявата ми раменна кост да се счупи поне на две – а твърде вероятно на повече – хлабаво съединени парчета.

Виждате ли, ръката, която обсъждахме, е моята. Това не е някаква си там абстрактна, принадлежаща на някакъв философ ръка. Костта, кожата, космите, малкият бял белег на върха на лакътя, с който се сдобих, когато се треснах в ръба на печката в един склад в началното училище “Гейтсхил” – всички те са моя собственост. И точно сега е моментът, в който трябва да взема предвид възможността човекът, който е застанал зад гърба ми, сграбчил е китката ми и я тласка нагоре по гръбнака ми с почти сексуална наслада, да ме мрази. Имам предвид наистина, ама наистина да ме мрази.
Това, което върши, му отнема цяла вечност.

Казваше се Рейнър. Първо име – неизвестно. Поне на мен, във всеки случай, а поради тази причина вероятно и на вас.
Предполагам, че някой някъде трябва да е знаел първото му име – трябва да го е кръстил с него, да си е служил с него, за да го повика да слезе на закуска, да го е учил как се пише, – а някой друг сигурно го е използвал, провиквайки се през някой бар, за да му предложи питие, или го е промърморвал по време на секс, или го е вписвал в графата на формуляр за застраховка “Живот”. Знам, че трябва да са правили всички тези неща. Просто е трудно да си го представя, това е всичко.
По моя преценка Рейнър беше десет години по-възрастен от мен. Което беше окей. Нищо лошо нямаше в това. Имам добри, топли, невключващи чупене на ръце отношения с много хора, които са с десет години по-големи от мен. Хората, по-възрастни от мен с десет години, общо взето са прекрасни. Но Рейнър освен това беше с три инча по-висок от мен, с около двайсет и пет килограма по-тежък и поне осем пъти по-жесток – в каквито и мерни единици да се измерва жестокостта. Беше грозен като смъртта, с голям, лишен от коса череп, който се накланяше и издуваше като балон, пълен с винтове и ключове, а сплесканият му като на борец нос, който сякаш някой беше нарисувал на лицето му, служейки си с лявата ръка или може би дори с левия крак, се разпростираше в лъкатушеща, изкривена делта под грубото му плоско чело.
А, всемогъщи Боже, само какво чело беше това! Павета, ножове, бутилки и убедително изложени аргументи – всеки по времето си – бяха отскачали, без да причинят вреда, от тази масивна лицева плоскост, оставяйки едва забележими вдлъбнатини между дълбоките й, раздалечени пори. По мое мнение това бяха най-дълбоките и най-раздалечени пори, каквито съм виждал в човешка кожа, така че се улових да се сещам за общинското игрище за голф в Далбийти в края на дългото, сухо лято на седемдесет и шеста.
Продължавайки сега към страничното възвишение, откриваме, че много отдавна ушите на Рейнър са били отхапани и след това обратно изплюти отстрани на главата му, защото лявото определено беше обърнато отгоре надолу или отвън навътре, или по някакъв друг начин, който ви кара да се взирате продължително в него, преди да ви осени мисълта: “о, това е ухо”.
И като капак на всичко това, в случай че още не сте схванали посланието, Рейнър носеше черно кожено яке върху черно поло.
Но разбира се, вие щяхте да схванете посланието. Рейнър можеше да се увие целият в лъскава коприна и да си затъкне по една орхидея зад всяко ухо и нервните минувачи пак щяха първо да му платят пари, а чак след това да се зачудят дали са му дължали нещо.

~ "Търговецът на оръжие" от Хю Лори
Изображение

Потребителски аватар
Метеорит
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 2258
Регистриран: ср окт 28, 2009 6:24 pm
Местоположение: София

Re: нещо,което харесвате....

Мнение от Метеорит » ср юни 18, 2014 11:52 pm

staromoden написа:Най-хубавият ден — днешният.
Най-голямата спънка — страхът.
Най-лесното нещо — да се заблудиш.
Най-голямата заблуда — че друг е виновен за неуспеха ти.
Най-трудното нещо — да постигнеш мечтите си.
Най-непостижимото — да угодиш на всеки.
Най-глупавото нещо — оправданието.
Най-голямата грешка — да паднеш духом.
Най-голямото поражение — да се предадеш без бой.
Коренът на всички злини — егоизмът.
Най-хубавото развлечение — работата.
Най-полезното нещо — опитът.
Най-безполезното нещо — мързелът.
Най-лошото поражение — отчаянието.
Най-необходимото — домашното огнище.
Най-верните приятели — родителите.
Най-големите дарители — учителите.
Най-добрите учители — децата.
Най-големият ти враг — ти самият.
Най-опасният човек — лицемерът.
Най-лошият съветник — гневът.
Най-коварните чувства — омразата и завистта.
Най-голямото щастие — да си полезен на другите.
Най-големият успех — да изкорениш недостатъците си.
Най-неприятният недостатък — лошото настроение.
От какво не можеш да избягаш — от проблемите.
Най-първата необходимост — общуването.
Най-краткият път — правилният.
Най-дългият път — да се водиш по чужд акъл.
Най-красивият подарък — прошката.
Най-добрата защита — усмивката.
Най-приятното усещане — вътрешният мир.
Най-голямото удоволствие — изпълненият дълг.
Най-голямото разочарование — предателството.
Никой не може да ти отнеме: образованието, опита и спомените.
Най-важното нещо, което носиш със себе си — умът.
Единствената реалност — любовта.
Най-мощната сила на света — вярата.
Най-стимулиращият дар — надеждата.


Майка Тереза
:d0jk25:
Ако си гледаш в краката, вървиш с наведена глава. Ако внимаваш във всичко, нищо не става както трябва. Ако нямаш нищо, нямаш какво да губиш. Ако имаш всичко , нямаш за какво да живееш. Не преживявай - живей. There is no other way.

Потребителски аватар
JustAFaceInTheCrowd
Dinh
Dinh
Мнения: 600
Регистриран: чет яну 14, 2010 2:34 am
Местоположение: The Abyss

Re: Нещо, което харесвате...

Мнение от JustAFaceInTheCrowd » пон юли 07, 2014 10:31 pm

Един ден Диоген ядял леща, седнал пред някаква къща.
В цяла Атина нямало по-евтино ядене от тази манджа.
С други думи ,щом ядеш леща, значи съвсем си закъсал.
Минал един от министрите на императора и му рекъл:
-А ,Диоген!Ако се беше научил да си по-покорен и да ласкаеш малко повече императора ,нямаше да ядеш толкова леща.
Диоген спрял да яде ,вдигнал поглед ,взрял се в богаташа и му отвърнал:
-Бедни ми братко, ако се беше научил да ядеш малко леща ,нямаше да имаш нужда да си покорен и да ласкаеш толкова императора.


Хорхе Букай "Нека ти разкажа"
Изображение

Отговори