Дийн Кунц

Напишете мнението си за прочетеното

Модератор: Ka-tet of 19

Отговори
Потребителски аватар
Bookmark
Devar-Toi
Devar-Toi
Мнения: 144
Регистриран: ср окт 17, 2007 11:02 pm
Местоположение: Варна

Re: Дийн Кунц

Мнение от Bookmark » чет дек 26, 2013 1:51 am

На мен пък, винаги ми е било странно това сравняване на Кунц с Кинг. Аз лично не намирам много общо между двамата, нито като идеи, нито като стил.

Потребителски аватар
dancho_stavrev
Dinh
Dinh
Мнения: 365
Регистриран: съб апр 13, 2013 6:11 pm
Местоположение: Ямбол

Re: Дийн Кунц

Мнение от dancho_stavrev » чет дек 26, 2013 11:06 am

Какво толкова не му харесвате, не знам. Може би го казвам, защото съм негов върл фен, но нека погледнем малко по-неутрално на нещата сега: Кунц и Кинг са сравнявани, защото и двамата пишат ужаси. Друг е въпроса, че двамата пишат в различни поджанрове. Съгласен съм, че Кунц има не една и две слаби книги, но пък по-спокойно сега - Кинг няма ли такива? И на двамата автори им харесвам идеите и начина на писане. И единия и другия си имат недостатъци. А аз лично ако трябва да ги сравнявам, без да заставам на нечия страна ги поставям заедно на първо място. Но може би Кунц е по-малко неуспешен, заради количеството написано от него, както и преди съм казвал, той е много по-плодовит от Кинг и е нормално да има и слаби резултати. И да не забравяме обаче един техен общ недостатък - във 90% от произведенията си, имат излишно количество страници. Това поне мен ме дразни на моменти. :D

Дано не съм обидил някого, просто си изказвам накратко мнението за сравненията между Кунц и Кинг. :) Истината е, че и двамата имат с какво да ни радват и това е! :wink:

P.S.
В момента чета Лицето, но все още съм в началото, така че няма да давам мнение още. Като я прочета ще го направя. Весели празници!
Изображение

Потребителски аватар
Vokial
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 1132
Регистриран: вт апр 24, 2007 9:18 pm

Re: Дийн Кунц

Мнение от Vokial » чет дек 26, 2013 11:11 am

Да сравняваш уменията на двама писатели не е нужно да е обвързано с жанровете. Можем да почнем да сравняваме и Кунц и Коелю или Кунц и Достоевски. Това е умение, техника, оригиналност на идеите. Аз не ги сравнявам на жанрово ниво, макар че и това може да се направи. Кунц пише по "холивудски", някъде реализацията, поне на мен, не ми харесва. Винаги липсва каквато и да е философска или психологическа задълбоченост. Всеки си има различни предпочитания. Просто като умения предпочитам Кинг.

Не съм изчел всичко или много на Кунц, но в каквото съм чел не съм открил нищо специфично и уникално, докато Кинг има ярък уникален за него стил, независимо, че има двойници, които му поддръжават. Ако някой опита да копира Дийн Кунц, то това няма как да се разбере... не се сещам за специфичен похват, който да се набие на очи и да подскаже, че авторът е имитирал Кунц.

И това за прекаленото разтягъне, определено си е недостатък и според мен. Както Кинг сам го е нарекъл "творческа диариа".

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18808
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Дийн Кунц

Мнение от deadface » чет дек 26, 2013 2:42 pm

Сравняват ги, защото са най-популярните писатели, които пишат психотрилъри и свръхестествен хорър. И двамата изиграват важна роля в популяризирането на тези жанрове в края на 70-те и началото на 80-те, книгите и на двамата периодично оглавяват класациите с бестселъри, освен това са почти връстници и фамилиите им са близки по звучене. А у нас - и защото Плеяда започна да ги издава по едно и също време със сходни като художествено оформление корици. И в крайна сметка, с толкова публикувани книги, пак те двамата запалиха много българи да четат трилъри и ужаси, така че сравненията са неизбежни. Все пак произведенията им действително имат известни допирни точки. Пишат в едни и същи жанрове, понякога разглеждат сходни теми и идеи, а действието обикновено се развива в Щатите.
Разбира се, като стил са много различни (мисля, че съм обяснил добре разликите на първа страница от темата), но дори и в стила им могат да бъдат намерени известни прилики, поне в отделни произведения (не забравяйте, че стилът не се изчерпва с езика на автора). При добро желание винаги можем да намерим сходоства между двамата, въпросът е защо изобщо да го правим - те са си достатъчно различни и самобитни, нито един не копира другия. Няма спор, че Кинг е по-добрият писател, но аз харесвам много и Кунц. Че има слаби книги - има, при такава продуктивност няма как да няма, но пише и чудесни книги. Мога само да съжалявам, че не сте го оценили.

Vokial, моите уважения, но стилът на Кунц не е "холивудски" - по холивудски пише Дан Браун, защото прозата му е суха като филмов сценарий. И не е вярно, че всеки може да копира Кунц - Кунц също има специфичен стил, който изпъква ярко в повечето му произведения. Начинът, по който изгражда героите си, поднася действието и създава напрежение, диалозите, специфичният хумор (който демонстрира най-често в диалозите, когато пише в първо лице или в ролята си на вездесъщ разказвач), сатирата, цветистите описания, които често са богати на ярки сравнения и метафори, морализирането (характерно за последните две десетилетия от творчеството му), изобилието от интересни научни (и не само) факти и статистики, които обича да вкарва в произведенията си, познанията му по източна (и не само) философия, любовта му към кучетата... това са все специфични за него неща.
Винаги липсва каквато и да е философска или психологическа задълбоченост.
Сигурен ли си, че сме чели един и същи Кунц с теб? Кунц не може да се мери с Кинг в изграждането на психологически портрети и романите му действително не са толкова психологически (поне не всичките), но в тях пак има много психология, да не говорим за философия. Кунц редовно се отплесва да философства и да поучава читателя в по-новите си романи, не знам как не си го забелязал.
Изображение

Потребителски аватар
Vokial
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 1132
Регистриран: вт апр 24, 2007 9:18 pm

Re: Дийн Кунц

Мнение от Vokial » чет дек 26, 2013 7:18 pm

Не мисля, че спецификите, които излагаш са чак толкова особени, че да направят стилът му ярък като този на Кинг или Лъвкрафт или По, да речем. Не съм казал, че всеки може да го копира, но ако някой започне да имитаторства не съм сигурен, че ще може да се засече лесно, защото просто няма нещо много отличително. Някаква психология има, усещал съм я някъде, но обикновено е повърхностна. Иначе, по-нови книги от него не съм чел. Може да е израстнал до сега в тази насока.

За мен "холивудски" стил и сюжет е този, който прилича на популярен американски екшън.

Последно четох Полунощ и биваше в сравнение с другите няколко книги, които съм чел на Кунц, и там си имаше елементи тъкмо като от такъв филм. Но пък и много готини герои, които бяха добре развити. Но понякога влиза в безумия. Например да обяснява как оня злия тип:
Spoiler
Show
получава ерекция, докато раздава заповед на подчинениете си, защото чувства властта си...
Дори да има такива хора изглежда абсурдно. Често в ужасите и фантастиките и пр. абсурдното се появява, но много зависи как ще го опишеш, че да може читателите да го възприемат добре. Само по себе си, напр., идеята за То и неговите истории също е абсудрна, но е така описана, че престава да звучи странно. Докато да кажем Кунц да пише за огромна нощна пеперуда, която изсмуква телесните сокове на някакъв тип докато се разхожда или какво беше без да е дал никакви обяснения... в смисъл... WTF?! става. Ей, това си викам поне няколко пъти докато го чета. Да кажем самата идея за ракообразни извънземни е абсурдна, но Лъвкрафт я е описал така че никога не бих реагирал по този начин.

Е, в новите си книги може да е много по-голям, препоръчайте нещо ако е така. Но ужас, защото чистите трилъри рядко ми допадат много.

Потребителски аватар
dancho_stavrev
Dinh
Dinh
Мнения: 365
Регистриран: съб апр 13, 2013 6:11 pm
Местоположение: Ямбол

Re: Дийн Кунц

Мнение от dancho_stavrev » чет дек 26, 2013 7:36 pm

Vokial, изчакай до около 3 месеца (най-много) би трябвало да пуснат 77 Shadow Street. Поради супер интересният (за мен поне) сюжет, я чакам с огромно нетърпение и ентусиазъм! Препоръчвам ти да изчакаш нея, защото последните му издавани книги у нас не са много хорърски, по-скоро трилъри. Също така чакам и негова стара и неиздавана у нас книга - Twilight Eyes. Иначе ако искаш пробвай сега Лицето. В момента я чета и започва интересно. Дано ми хареса. Чух не малко положителни отзиви за нея.
Изображение

Потребителски аватар
killswitch
Devar-Toi
Devar-Toi
Мнения: 129
Регистриран: вт юли 16, 2013 5:52 pm

Re: Дийн Кунц

Мнение от killswitch » чет дек 26, 2013 9:28 pm

Това което си сложил в спойлера си има съвсем нормално психологическо обяснение и е далеч от не възможно или не реално . Както има хора които получават ерекция докато ги бият , има и такива за които властта е най-големият афродизиак .

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18808
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Дийн Кунц

Мнение от deadface » чет дек 26, 2013 11:17 pm

Не съм убеден, че точно 77 ще му хареса, ама знае ли човек.

Примерът за ерекцията наистина не е удачен, а и Кунц си пада по ексцентричните герои, в което няма нищо лошо.

Не си чел достатъчно негови книги, за да откриеш нещата, които правят стила му характерен. Нормално е да не те впечатли като Кинг, но е достатъчно индивидуален, за да се разпознава - казвам го като човек, който е изчел купища автори в двата жанра. Не е уникален, но е специфичен и това се усеща по-добре в по-късните му романи, защото с времето стилът му става по-ярък. Парадоксалното е, че аз харесвам повече старите му неща. Сега стилът му е по-впечатляващ и на моменти демонстрира завидно чувство за хумор, но се олива с метафорите и морализирането.

Колкото до "популярния американски екшън" (каквото и да значи това) - Кунц набляга много повече на действието от Кинг и в това също няма нищо лошо. Някои хора пък не харесват Кинг, защото пренебрегва действието за сметка на детайлните описания.
Освен това Кунц действително има романи, които не могат да се похвалят с оригинален сюжет, но пък Кинг има книги като "Момичето, което обичаше Том Гордън" (която на практика няма сюжет) и "Долорес" (която впечатлява с всичко друго, но не и със сюжет).

Казвам всичко това, не защото искам да те убедя, че е автор от класата на Кинг, а просто защото смятам, че е добър автор, който все още не си успял да оцениш. Достатъчно добър, за да ми бъде сред любимите писатели на трилъри и хоръри, въпреки че има не една и две слаби книги.
Изображение

Потребителски аватар
Vokial
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 1132
Регистриран: вт апр 24, 2007 9:18 pm

Re: Дийн Кунц

Мнение от Vokial » пет дек 27, 2013 11:58 am

Щом ти го казваш, значи си струва да опитам пак. Ще пробвам с нещо ново нататък, за сега ще ви следя какво си пишете тук, за да си избера нещо, пък ще видим.

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18808
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Дийн Кунц

Мнение от deadface » пон дек 30, 2013 6:54 pm

Вярвах в Бог (или поне така си казвах), и връзката ми с Него понякога ставаше толкова противоречива (поне от моя страна), та не ми беше трудно да повярвам, че би допуснал съществуването на място, гнусно като Ада. Родителите ми бяха лутерани. Почти всяка неделя ме водеха на църква заедно със Сара и Джени, и понякога ми се щеше да се изправя на пейката и да извикам на свещеника:
- Ако Господ е добър, тогава защо допуска хората да умират? Защо е пратил рак на милата г-жа Хърли от съседната ферма надолу по пътя? Ако Той е толкоз добър, защо остави сина на Томпсънови да загине в Корея?
Макар че вярата малко по малко се пропиваше в мен, не ми пречеше да боравя с логиката и никога не съм успявал да се примиря с противоречията на доктрината за безконечната милост на Бога и жестокостта на космоса, който Той е създал за нас. По моему Адът, вечното страдание и демоните не бяха просто възможни; те ми се струваха практически жизненоважен детайл от дизайна на вселена, построена от божествен архитект, толкова перверзен като Този, начертал плановете за нашата.

"Отвъдни очи" - Дийн Кунц
Изглежда Изток-Запад ще пуснат "Twilight Eyes" под името "Отвъдни очи" :)
Изображение

Потребителски аватар
dancho_stavrev
Dinh
Dinh
Мнения: 365
Регистриран: съб апр 13, 2013 6:11 pm
Местоположение: Ямбол

Re: Дийн Кунц

Мнение от dancho_stavrev » вт дек 31, 2013 12:18 pm

По описанието по-горе, се сещам, че преди няколко дни като спорехме/сравнявахме Кунц и Кинг, забравихме да кажем, че и двамата си "падат" по религиозните фанатици. :))

P.S. Отвъдни очи със сигурност ще си я взема, макар че по-горният цитат почти нищо "не казва" за сюжета на книгата, и това, което съм чел за нея в Уикипедията. :)
Изображение

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18808
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Дийн Кунц

Мнение от deadface » чет яну 09, 2014 11:15 pm

Очаквайте скоро

Изображение
Изображение

Потребителски аватар
dancho_stavrev
Dinh
Dinh
Мнения: 365
Регистриран: съб апр 13, 2013 6:11 pm
Местоположение: Ямбол

Re: Дийн Кунц

Мнение от dancho_stavrev » пет яну 10, 2014 5:34 pm

Дано корицата е нещо подобно, а не тази с ония смотан ключ на нея!
Изображение

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18808
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

"Лицето" от Дийн Кунц

Мнение от deadface » пон яну 13, 2014 11:42 am

Изображение
"Лицето" от Дийн Кунц
http://www.colibri.bg/knigi/827/dijn-kunc-liceto
http://www.helikon.bg/books/62/-%D0%9B% ... 80449.html

Запознайте се с Лицето на новото хилядолетие – Чанинг Манхайм, най-ярката звезда на Холивуд, която буди възхищение у милиони. Всички го боготворят и благоговеят пред него.
А може би не всички.
Няколко дни преди Коледа актьорът получава неочакван подарък – черна кутия със зловещо съдържание. Кой е изпратил кутията и какво е страховитото й послание?
Докато търси отговор на тези въпроси, Итън Труман, бивш детектив от отдел "Убийства" и настоящ началник на охраната на Лицето, започва малко по малко да губи връзка с реалността: тялото на най-добрия му приятел изчезва чудодейно от моргата, някой го дебне от огледалото, а един глас, който звучи досущ като този на мъртвата му съпруга, оставя загадъчни съобщения по телефона.
Междувременно непознат мъж, който се представя за ангел хранител на десетгодишния син на звездата, предупреждава момчето да си намери добро скривалище, защото Звяра в жълто идва...
А черните кутии продължават да пристигат... и съдържанието им става все по-зловещо.
Поемете си дълбоко дъх и влезте на пръсти в света на Дийн Кунц, защото тук границата между мъртвите и живите е тънка, а зад ъгъла ви чакат призраци и серийни убийци.


Още като студент Дийн Кунц печели конкурс за разказ на списание "Атлантик Мънтли" и оттогава не е спрял да пише. Автор е на толкова много романи, разпръснати из толкова много жанрове, че и самият той не се наема да си състави библиографията. Фактите говорят обаче сами за себе си: книгите му са преведени на 38 езика и до този момент са тиражирани в половин милиард екземпляра, като цифрата нараства ежегодно със 17 милиона. Единайсет от романите му са били номер едно в най-престижния списък на бестселърите в Съединените щати – този на "Ню Йорк Таймс", при това още с излизането си с твърди корици, което го поставя сред малцината (по-точно 12 на брой) автори с подобно постижение. Той обаче е бил начело на класациите не само в своята страна, а дори в Швеция и Япония. Същият "Ню Йорк Таймс" нарича творбите му "психологически сложни, майсторски изпипани и изцяло задоволяващи нуждата ни от пулсиращ адреналин", а не по-малко престижното списание "Ролинг Стоун" го определя като "най-великия автор на трилъри и съспенс в Америка".


Откъси

Корки Лапута се чувстваше отлично под дъжда.
Беше облечен в дълга лъскава жълта мушама и жълта шапка за дъжд с клепнала периферия. Жълтееше се като глухарче.
Мушамата имаше много вътрешни джобове, които бяха дълбоки и непромокаеми.
Във високите черни гумени ботуши два чифта чорапи държаха краката му приятно затоплени.
Той копнееше за гръмотевица.
Той жадуваше за светкавица.
Бурите в Калифорния обикновено минаваха без мълнии и тътен и бяха прекалено тихи за вкуса му.
Вятърът обаче му харесваше. Съскайки и подсвирквайки, той се стараеше да разруши реда, караше дъжда да жили и обещаваше хаос.
Фикусовите и боровите дървета трепереха и се разтрисаха. Клоните на палмите чукаха и тракаха.
Откъснатите листа се въртяха и образуваха страховити зелени привидения, краткотрайни демони, които се разпадаха в канавките.
Постепенно те щяха да запушат решетките на отводнителната система и да причинят наводнения по улиците, които да доведат до заседнали коли, забавени линейки и множество други дребни, но неприятни беди.
Тук, посред бурния дъждовен ден, Корки вървеше през един очарователен жилищен квартал на Студио Сити и сееше безпорядък.
Той не живееше тук. И никога не би живял.
Това беше квартал на трудещи се, в най-добрия случай – на средно ръководно ниво. Такова място не предлага много възможности за стимулиране на интелекта.
Той бе пристигнал с кола, за да се разходи тук.
Макар да бе облечен в защитно яркожълто и да лъщеше като канарче, той преминаваше по улиците в пълна анонимност, привличайки не повече внимание от призрак, изтъкан от тънка ивица ектоплазмена мъгла.
Не бе срещнал нито един пешеходец. По тихите улици много рядко минаваха коли.
Времето караше повечето хора да си стоят на топло вкъщи.
Разкошното ужасно време беше добрият съучастник на Корки.
По това време на деня, естествено, повечето от тукашните жители бяха на работа. Блъскаха, блъскаха без никаква цел.
Бе започнала ваканция и децата не ходеха на училище. Днес бе понеделник. В петък идваше Коледа. Слагайте празничната украса.
Някои от малките деца щяха да бъдат гледани от по-големите си братя и сестри. По-малко на брой щяха да бъдат закриляни от неработещите си майки.
Други бяха сами вкъщи.
В този случай обаче Корки не се канеше да използва деца като средство за самоизява. Не бойте се, не ги грозеше никаква опасност от жълтия призрак, минаващ сред тях.
А и Корки беше четирийсет и две годишен. В наше време децата са добре обучени да не отварят на непознати мъже.
Желаният безпорядък и чудесният упадък бяха проникнали дълбоко в света през последните години. И потенциалните жертви от всички възрасти бяха станали предпазливи.
Той се задоволяваше с по-малки безобразия. Стигаше му просто да излезе в дъжда и да нанесе някоя и друга щета.
В един от дълбоките си вътрешни джобове той носеше пластмасова торба, пълна с блестящи сини кристали. Изключително мощен химикал, от който растенията губят листата си.
Бе изобретен от китайската военна индустрия. Предназначението му бе, преди да се започне война, да го посеят в нивите на враговете.
Сините кристали унищожават реколтата в продължение на година. Враг, който не може да се изхрани, не може да се бие.
Един от колегите на Корки в университета беше получил субсидия от Министерството на отбраната, за да изучава кристалите. Те смятаха, че трябва спешно да намерят начини да се предпазят от този химикал, преди да е влязъл в употреба.
Колегата му държеше в лабораторията си един двайсет и пет килограмов варел, пълен с кристалите. Корки бе откраднал половин килограм от него.
Той носеше тънки защитни латексови ръкавици, които лесно можеше да скрие в широките като крила ръкави на мушамата.
Мушамата беше и като палто, и като наметало. Ръкавите бяха толкова грамадни, че той можеше спокойно да измъкне ръцете си от тях, да прерови вътрешните си джобове и да пъхне ръцете си обратно в ръкавите, стискайки една или друга отрова.
Той обсипа със сини кристали иглики, лириопета, жасмини, бугенвилии. Азалии и папрати. Парички и цъфтящи храсти.
Дъждът разтваряше кристалите бързо. Химикалът се всмукваше от корените.
След седмица растенията щяха да пожълтеят и листата им щяха да окапят. След две седмици щяха да се превърнат в купчинки смрад.
Големите дървета нямаше да бъдат засегнати от количеството, което Корки можеше да разпръсне. Тревата, цветята, храстите, пълзящите растения и по-малките дървета обаче щяха да се предадат.
Той не посяваше смъртта в двора на всяка къща. Само на една от три, без да спазва особен ред.
Ако всички къщи между четири улици се засегнеха, съседите можеха да се сплотят от общата беда. Ако някои останеха непокътнати, те щяха да се превърнат в обект на завист. И можеха дори да бъдат заподозрени.
Мисията на Корки не беше просто да руши. Всеки глупак може да го стори. Целта му беше също да предизвика разногласие, недоверие, раздор и отчаяние.
От време на време някое куче излайваше или изръмжаваше от площадката пред входната врата, където бе завързано, или от кучешка колибка зад дървена или каменна ограда.
Корки обичаше кучетата. Те са най-добрият приятел на човека, макар че беше трудно да се разбере защо бяха решили да изпълняват тази роля, като се има предвид гнусната природа на човечеството.
Понякога при обаждането на куче той изваждаше кучешки лакомства от джобовете си и ги хвърляше към входовете и през оградите.
В името на разрушаването на обществото се налагаше да надделее над любовта си към кучетата и да извърши необходимото. Трябваше да се правят жертви.
Не може да се изпържи омлет, без да се счупят яйцата, нали!
Кучешките лакомства бяха напоени с цианкалий. Животните щяха да умрат много по-бързо от растенията.
Малко са нещата, които биха могли да доведат до отчаяние така лесно, както преждевременната смърт на любимо животно.
Корки се бе натъжил. Мъчно му беше за нещастните кучета.
В същото време обаче той се чувстваше и щастлив. Щастлив при мисълта, че по хиляди дребни начини допринасяше ежедневно за разпадането на един загнил строй и за изграждането на по-добър свят впоследствие.
Съображенията, поради които не бе унищожил растенията във всеки двор, го караха да не убива и всяко куче. Нека съседите да се подозират един друг.
Той не се страхуваше, че ще бъде разкрит като извършител на тези отравяния. Хаосът, най-могъщата сила във Вселената, му беше съюзник и бог покровител.
Освен това родителите, които си бяха вкъщи, щяха да гледат тъпи телевизионни предавания, в които дъщери разкриват пред майките си, че са курви, и други, в които жени разкриват пред мъжете си, че им изневеряват с братята им.
Освободени от домашните за училище, децата щяха да се учат как да убиват хора от компютърните игри. И още по-добре, момчетата в пубертета щяха да търсят порнографски материали в интернета, щяха да ги споделят с невинните си по-малки братя и да кроят планове как да изнасилят малката дъщеря на съседите.
Корки одобряваше тези дейности и заради това се стараеше да върши работата си колкото се може по-дискретно, за да не отвлича тези хора от саморазрухата им.
Корки Лапута не беше просто елементарен отровител. Той притежаваше много таланти и оръжия.
От време на време, докато вървеше по улиците, газейки из локвите и обирайки капките под дърветата, той започваше да си тананика. Изборът му, естествено, бе Пея под дъжда, който може да бе банален, но го забавляваше.
Нямаше танци обаче.
Не че не можеше да танцува. Макар и не толкова гъвкав и с такъв фантастичен усет за ритъм като Джийн Кели, той можеше да се представи блестящо на всяка танцова площадка.
Но да се разскача по улицата, както бе облечен в жълта мушама, надиплена богато като одеждите на монахиня, не представляваше разумно поведение за анархист, който предпочита анонимността.
На пощенските кутии, поставени близо до улицата пред всяка къща, винаги имаше номера. На някои от тях бяха написани и фамилиите на обитателите.
Понякога имената приличаха на еврейски. Стейн. Леви. Гликман.
Корки спираше за момент пред всяка от тези кутии и пускаше един от пликовете за писма, които държеше с десетки в друг джоб на мушамата.
Върху всеки плик черна свастика. Вътре два сгънати листа, внушаващи страх и подклаждащи гняв.
На първата страница с дебели черни печатни букви пишеше: СМЪРТ НА ВСИЧКИ МРЪСНИ ЕВРЕИ.
На снимката на втората страница се виждаха купища трупове в двора на газовите камери на нацистки концентрационен лагер. Под нея с червени печатни букви пламтеше предупреждението: ИДЕ ТВОЯТ РЕД.
Корки не страдаше от предразсъдъци спрямо евреите. Той се отнасяше към всички раси, религии и етнически групи с еднакво презрение.
Той беше разпространил по други специално избрани места: СМЪРТ НА ВСИЧКИ МРЪСНИ КАТОЛИЦИ; СМЪРТ НА ВСИЧКИ ЧЕРНОКОЖИ; ЗАТВОР ЗА ВСИЧКИ СОБСТВЕНИЦИ НА ОРЪЖИЕ.
В продължение на десетилетия политиците бяха контролирали хората, разделяйки ги на групи и насъсквайки ги едни срещу други. Един добър анархист не можеше да направи нищо повече, освен да раздухва съществуващите конфликти и да налива масло в огъня, запален от политиците.
В момента омразата към Израел и по аналогия – към всички евреи, беше модерната интелектуална позиция сред най-големите светила в медиите, в това число и много нерелигиозни евреи. Корки просто даваше на хората това, което искаха.
От азалия на цъфнал жасминов храст, от куче на куче, от пощенска кутия на пощенска кутия, той вървеше през дъждовния ден. И сееше хаос.
Решителните конспиратори бяха в състояние да организират експлозии в небостъргачи и да причинят изумителна разруха. Те вършеха полезна работа.
Десет хиляди изобретателни и старателни дейци като Корки Лапута обаче щяха по своя тих и неотклонен начин да допринесат повече за подкопаването на основите на това общество от всичките пилоти самоубийци и хора бомби, взети заедно.
С радост бих заменил – мислеше си Корки – хиляда въоръжени терористи с един преливащ от омраза учител, който използва часовете си за хитра пропаганда, с една работничка в детска градина, изпитваща неутолима жажда за жестокост, с един свещеник атеист, криещ се под расото.
Обиколката му го изведе на място, откъдето се виждаше беемвето му, което бе паркирал преди час и половина. Всичко вървеше точно по график.
Да се задържи прекалено дълго в един район беше рисковано. Умният анархист е на път постоянно, защото хаосът е на страната на движещите се и движението осуетява закона.

*

Мик Сачатоун, анархистът мултимилионер, не живееше в богаташки квартал, защото не искаше да му се наложи да обяснява произхода на състоянието си на данъчните власти. Когато ти плащат в брой на ръка, не можеш да живееш в разкош.
Той изпираше достатъчно пари, за да оправдае притежанието на голяма къща на два етажа с четири спални, чиято архитектура не се отличаваше с нищо, в чист и приятен квартал, обитаван от горните слоеве на средната класа, в Шърман Оукс.
Само шепа от най-старите му клиенти, на които Мик имаше доверие, знаеха адреса му. Той въртеше търговията си най-вече по обществените плажове и паркове, по кафенетата и църквите.
Без да спира в гаража в Санта Моника, за да смени дрехите на Робин Гудфелоу с облеклото си на обикновен гражданин и с жълтата мушама, Корки потегли директно от дома на Тротър в Малибу към Шърман Оукс. Благодарение на Куиг фон Хинденбург, колекционера на счупен порцелан, графикът на Корки бе сериозно нарушен. Имаше още много неща да свърши в този най-важен, но бързо отлитащ ден от живот си.
Той паркира на алеята пред къщата и изтича под дъжда до навеса пред входа.
Гласът на Мик се чу по домофона до звънеца:
– Ей сега идвам.
Мик Сачатоун се появи с необичайна бързина. Понякога човек трябваше да го чака на вратата две, три и повече минути от момента, в който Мик се обадеше по домофона, до момента, когато се покажеше – той винаги бе залисан с работа, а имаше много други интереси.
Както винаги, когато си беше вкъщи, Мик бе бос и по пижама. Днес пижамата му беше червена на цвят и бе изпъстрена с образа на Барт Симпсън. Някои от пижамите на Мик бяха конфекция, но други си шиеше по поръчка.
Недостигнал още пубертета, Мик бе пленен от историята на Хю Хефнър, основателя на Плейбой. Бе открил начин да порасне, да постигне успех в живота, и в същото време да си остане едно голямо дете, да угажда на всичките си капризи и желания колкото си поиска и да превърне живота си в едно безкрайно веселие, прекарвайки повечето от дните си по пижама.
Мик, който работеше главно вкъщи, притежаваше повече от 150 пижами. Той спеше гол, но през деня носеше пижама.
Смяташе се за последовател на Хеф. Един мини-Хеф. Мик беше на четирийсет и две години и скоро щеше да навърши тринайсет.
– Хей, Корк, какво си се изтупал! – възкликна Мик, когато отвори вратата и видя Корки облечен като Робин Гудфелоу.
За страничния наблюдател това би могло да прозвучи като подигравка. Ала приятелите на Мик знаеха, че той бе престанал да употребява съвременния жаргон, за да прилича повече на Хеф.
– Извинявам се за закъснението – рече Корки и влезе.
– Няма бърза работа, човече. Аз бих изхвърлил часовниците от къщи, ако можеше.
Холът беше обзаведен само с необходимите мебели. Плюшеният диван, дълбоките кресла, табуретките, ниската масичка и масичките около гарнитурата, както и лампите бяха купени в комплект от склад на едро. Качеството бе добро, но стоката предлагаше повече удобство, отколкото красота.
Мик нямаше претенции. Въпреки богатството си той си оставаше човек на простите, макар понякога и маниакални нужди.
Главната декорация в дома на Сачатоун нямаше нищо общо с мебелите или изкуството. Като се изключи секторът с работни стаи, който Мик бе пристроил, само до две от стените в цялата къща нямаше етажерки, върху които бе наредена колекция от хиляди порнографски видеокасети и дивидита. Етажерки бяха наслагани дори по стълбището и по коридорите.
Мик предпочиташе видеокасетите пред дивидитата, защото кутиите им имат широки пищни гърбове с ярки нецензурни заглавия, а понякога и груби порноснимки. Те създаваха една еротична мозайка, която се простираше наляво и надясно, нагоре и надолу из жилището и му придаваше вид, сякаш е плод на халюцинация.
Само работното крило, този хол и спалнята бяха обзаведени с мебели. В другите стаи, включително и в трапезарията, етажерките с видеокасетите бяха наредени не само покрай стените, ами и на редици из цялото помещение като в библиотека.
Мик закусваше, обядваше и вечеряше или седнал пред компютъра, или в леглото – с готови ястия, притоплени в микровълновата печка, или си поръчваше по телефона пици или китайски блюда.
От двете стени, необлицовани с етажерки от пода до тавана, една се намираше тук, в хола. Това пространство бе запазено за четири големи най-висококачествени плазмени телевизионни екрана и съпътстващата апаратура. Другата празна стена се намираше в спалнята.
Два плазмени екрана висяха редом един до друг и други два бяха монтирани над тях. Един дивидиплейър и един видеомагнетофон обслужваха всеки екран. Тази апаратура плюс осем говорителя и усилвателите им бяха наредени в ниски шкафчета под екраните.
Мик можеше да си пусне четири филма едновременно и да превключва, звука от един на друг както му скефне. А можеше – и често го правеше – да пусне звука и на четирите едновременно.
Когато влезеше в хола на Сачатоун, човек обикновено биваше посрещнат от какофония от въздишки, пъхтене, охкане, скимтене, пискане, съскане и викове на удоволствие, от прошепнати и изревани мръсотии и от ритмично тежко дишане в различна степен на ускорение. Ако си затвореше очите, той можеше да повярва, че е в гъмжаща от живот джунгла, в която всички екзотични видове се съвкупяват едновременно.
Този следобед и четирите филма вървяха без звук - Мик го беше заглушил на всичките.
– Няма друга като Джанел – промълви Мик нежно по адрес на изгубената си приятелка, кимвайки към екраните на стената. – Адски готина мацка беше.
Макар пижамата с образа на Барт Симпсън да му придаваше несериозен вид, Мик се бе отдал на мрачни спомени. И четирите екрана бяха заети с класика от огромния репертоар на Джанел.
Мик посочи към екрана в горния десен ъгъл на карето:
– Ето това, което тя прави тук – никой, никой не го е правил във филм нито преди, нито след това.
– Съмнявам се, че друг би могъл да го направи – отвърна Корки, защото изумителният номер, който Джанел изпълняваше усилено, демонстрираше легендарната й гъвкавост, за която навярно само тя от цялото човечество бе надарена с необходимия ген.
Мик заговори за останалите участници във филма на горния екран вдясно.
– Гледай как тези четиримата са луди по нея. Всеки от тях е луд по нея. Всички мъже си падаха по Джанел. Тя беше страхотна.
В гласа на Мик прозвуча тъжен копнеж. Независимо че беше плейбой, той притежаваше сантиментална жилка.
– Преди малко бях при Тротър в Малибу – осведоми го Корки.
– При това мръсно копеле? Още ли не си го убил?
– Не. Знаеш, че ми трябва още малко.
– Ох, гледай какво става сега!
– Много си я бива.
– Човек би помислил, че това боли.
– Може би наистина боли – предположи Корки.
– Джанел каза, че не боли, че е приятно.
– Сигурно усилено е тренирала гимнастика?
– Гимнастиката беше нейната работа. Ще го убиеш ли?
– Разбира се, нали ти обещах?
– Мечтаех да остарея с нея – унесе се Мик.
– Наистина ли?
– Е, с някоя и друга година.
– Настрелях се по новата му порцеланова колекция.
– Скъпа ли беше?
– Много.
– Ще го подложиш ли на мъчения, преди да го убиеш?
– Разбира се.

*

Извади един сгънат вестник и го отвори с треперещи ръце. Лос Анджелис Таймс.
Заглавието на първата страница беше с прекалено ярки черни букви и се набиваше на очи: ФБР СЕ ВКЛЮЧВА В РАЗСЛЕДВАНЕТО НА ОТВЛИЧАНЕТО ОТ ДОМА НА МАНХАЙМ.
Студена тръпка полази по гърба на Фрик.
Дланите му плувнаха в пот, сякаш бе потопил ръцете си в някакво свръхестествено море, и пръстите му залепнаха за вестника.
Той погледна датата на броя. 24 декември. Вдругиден.
Под страшното заглавие на първа страница имаше две снимки: рекламен портрет на Татко призрак и предната порта на имението.
Фрик не посмя да прочете репортажа от страх да не го накара да се сбъдне и премести погледа си към долния край на страницата. Там видя, че историята продължава на осма страница. Той отвори вестника на осма страница, търсейки най-важната за себе си снимка.
И ето че тя бе там.
Под неговия портрет пишеше: Елфрик Манхайм, десетгодишен, изчезнал от вторник вечерта.
Фрик се взираше шокиран в снимката и черно-белият образ взе, че се превърна в човека в огледалото, непознатия от телефона, ангела му хранител със студеното лице и бледосивите очи.
Фрик се опита да хвърли вестника, но се оказа невъзможно да го пусне не защото ръцете му бяха влажни от пот, а защото вестникът сякаш бе зареден със статично електричество, което го държеше като залепен.
Непознатият от телефона оживя, сякаш това не беше снимка във вестник, а миниатюрен телевизионен екран, и заговори предупредително:
– Молох иде.
Без да има спомен, че е направил дори една крачка, Фрик беше прекосил розовата стая и се беше оказал до вратата.
Дъхът му секна, но не поради пристъп на астма. Сърцето му блъскаше по-гръмогласно от гръмотевицата, която преди бе раздирала небето.
Вестникът лежеше на пода до съборената кошница.
Не след дълго той политна от персийския килим, сякаш понесен от бурен вятър, макар че в помещението нямаше и полъх. Страниците на Таймс се разлистиха, разцъфтяха и за броени секунди се намачкаха, развъртяха се и се струпаха шумно във висока човешка фигура, сякаш невидим човек бе стоял там през цялото време и вестникарската хартия бе полепнала по него.
Това не създаваше усещането за присъствието на ангел хранител, макар че със сигурност ставаше дума за него.
Усещането бе за... заплаха.
Книжният човек се извърна от Фрик и се хвърли към прозорците. Когато шумолящата хартия се блъсна в стъклото, тя се превърна в сянка, в плуващ мрак, който се всмука в стъклото по същия начин, както бе сторил в украшенията на коледната елха предишната вечер.
Призракът се стопи, сякаш се бе пренесъл по стъклото в дъжда и после, яхнал дъжда, бе изчезнал в някакво далечно и немислимо място.
Фрик отново бе сам. Или поне така изглеждаше.
Изображение

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18808
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Дийн Кунц

Мнение от deadface » пон мар 03, 2014 12:07 am

Изображение
"Добрият" от Дийн Кунц

"Най-големият майстор на съспенса умее да опъва нервите на читателя и да дърпа струните на най-неизразимите му страхове. Името на Кунц ни кара да очакваме трилъри със забързано темпо, от които да настръхва кожата, и в случая с "Добрият" не ни очаква разочарование. Още от встъпителния параграф, който сякаш е излязъл от филм на Хичкок, кроткият зидар Тим Кариър, който си пие бирата в затъм нен бар някъде в Калифорния, се сблъсква с непознат, който по грешка го взема за платен убиец. Непознатият пъха в ръката му плик с 10 000 долара и снимка на набелязаната жертва – писателка от Лагуна Бийч, след което си тръгва. Миг по-късно истинският убиец се появява и решава, че Тим е неговият клиент. Тимоти се опитва да разсее убиеца, като твърди, че се е отказал от убийството и му предлага като компенсация получените пари с надеждата да има достатъчно време да предупреди жертвата. Така за двамата – за Тим и злочестата писателка – започва едно шеметно надбягване с влакче на ужасите, в което техни спътници са и читателите."

Замунда
Изображение

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18808
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Дийн Кунц

Мнение от deadface » чет мар 27, 2014 10:25 am

Изображение
"Шадоу Стрийт 77" от Дийн Кунц
http://www.colibri.bg/knigi/893/dijn-ku ... -strijt-77

7-04-14

Добре дошли на Шадоу Стрийт 77.
Някога тук се издигала огромна къща в ренесансов стил, построена през далечната 1889 г. от милионера Андрю Пендълтън. През 1897 г. жена му и двете му деца изчезнали безследно, а Андрю изгубил разсъдъка си и се застрелял.
Домът бил купен от богат собственик на въглищни мини, който живял в него до 1935 г. Тогава икономът му внезапно полудял, избил цялото семейство заедно с прислугата и се самоубил. Осем от 16-те трупа така и не били открити.
През 1938 г. къщата се сдобила с трети собственик – петролен магнат, който бил ерген и умрял в съня си през 1972 г. След смъртта му домът бил преименуван на "Пендълтън" и превърнат в жилищна кооперация с 23 луксозни апартамента, като по време на ремонта част от строителните работници изчезнали загадъчно.
Днес къщата има разнородни обитатели, сред които бивш сенатор, бивш морски пехотинец и виден учен, като никой от тях и не подозира за мрачното минало на постройката, белязано от лудост, загадки и смърт.
Единствено застаряващият Сайлъс Кинсли, който живее на последния етаж, е запознат с историята, защото е обсебен от нея. И пак само той е забелязал, че зловещите инциденти се случват на всеки 38 години, винаги през декември.
А сега е декември и от последния инцидент са изминали точно 38 години...
Изображение

Потребителски аватар
Joseph Curwen
Follower of the Eld
Follower of the Eld
Мнения: 111
Регистриран: нед авг 12, 2012 2:19 pm
Местоположение: София/Пловдив
Контакти:

Re: Дийн Кунц

Мнение от Joseph Curwen » чет мар 27, 2014 1:03 pm

Звучи интересно... малко напомня на 1408.

Потребителски аватар
dancho_stavrev
Dinh
Dinh
Мнения: 365
Регистриран: съб апр 13, 2013 6:11 pm
Местоположение: Ямбол

Re: Дийн Кунц

Мнение от dancho_stavrev » чет мар 27, 2014 7:07 pm

Лелеее, полудях! Край! :tooth: Не ми се мисли от кога омалствам из форумите, за това кога ще излезе 77 Shadow Street. Ще се купува със сигурност! Само цената дано не е много надута. Между другото - странно е преведено заглавието, но и като се замисля, не се сещам за много по-читав превод. Поне не е като Блейз на Кинг да го преведат като Огън. Сещате се накъде бия... :D
Изображение

Потребителски аватар
Bookmark
Devar-Toi
Devar-Toi
Мнения: 144
Регистриран: ср окт 17, 2007 11:02 pm
Местоположение: Варна

Re: Дийн Кунц

Мнение от Bookmark » нед мар 30, 2014 4:54 pm

И аз я чакам отдавна, но като видях колко са противоречиви коментарите в Amazon нещо ми мина мерака. Въпреки това най-вероятно ше си я взема.

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18808
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Дийн Кунц

Мнение от deadface » нед мар 30, 2014 6:06 pm

Същата оценка има и "Demon Seed", която на мен пък ми е от любимите му книги :)
За сметка на това романите за "Чудака Томас" (които никога не бих сложил сред наистина добрите му книги) са от най-харесваните в Амазон...
Изображение

Отговори