Нещо, което харесвате...

Напишете мнението си за прочетеното

Модератор: Ka-tet of 19

Отговори
Потребителски аватар
Ico
Dan-Tete
Dan-Tete
Мнения: 777
Регистриран: ср юли 12, 2006 8:52 pm

Re: Нещо, което харесвате...

Мнение от Ico » вт юли 08, 2014 10:23 am

Диоген среща Александър Македонски. Великият пълководец се спрял пред философа и го попитал дали може да му услужи с нещо. Диоген отвърнал: „Би ли се дръпнал? Правиш ми сянка.” Тогава Александър Македонски възкликнал: „Ако не бях Александър, бих искал да съм Диоген”.


Да живее цинизма !
"Here, sir, there are always more tales."

Потребителски аватар
PostMortem
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 1373
Регистриран: нед авг 23, 2009 10:30 pm
Местоположение: The Crypt

Re: Нещо, което харесвате...

Мнение от PostMortem » вт юли 08, 2014 1:24 pm

Веднага се сетих за финала на "Херцог дьо Л'омлет" на По:

"Ако Александър не бе Александър, той щеше да е Диоген; на сбогуване херцогът уверия своя противник, че да не бе дьо Л'Омлет, не би възразил да е Сатаната."
Угасват в миг факли, свещи и лампади.
И ето над жалкия гърчещ се рой
със полъх на саван завесата пада
сред вопли, скимтене, вой...
И ангелски сонм отлетява далеко
и с плач възвестява небесний покой,
че тази пиеса се казва " Човекът ",
а червеят - нейни герой !

Потребителски аватар
Метеорит
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 2258
Регистриран: ср окт 28, 2009 6:24 pm
Местоположение: София

Re: Нещо, което харесвате...

Мнение от Метеорит » вт юли 08, 2014 6:20 pm

" - Как говориш,след като нямаш мозък? - попита Дороти.
- Не знам - каза плашилото, - но тези,които нямат мозък,много обичат да говорят."

Из "Магьосникът от Оз" :tooth:
Ако си гледаш в краката, вървиш с наведена глава. Ако внимаваш във всичко, нищо не става както трябва. Ако нямаш нищо, нямаш какво да губиш. Ако имаш всичко , нямаш за какво да живееш. Не преживявай - живей. There is no other way.

Потребителски аватар
PostMortem
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 1373
Регистриран: нед авг 23, 2009 10:30 pm
Местоположение: The Crypt

Re: Нещо, което харесвате...

Мнение от PostMortem » ср юли 16, 2014 6:34 pm

10481871_10154374392995296_1167939052428176569_n.jpg
10481871_10154374392995296_1167939052428176569_n.jpg (23.05 KиБ) Видяна 3337 пъти
Угасват в миг факли, свещи и лампади.
И ето над жалкия гърчещ се рой
със полъх на саван завесата пада
сред вопли, скимтене, вой...
И ангелски сонм отлетява далеко
и с плач възвестява небесний покой,
че тази пиеса се казва " Човекът ",
а червеят - нейни герой !

Потребителски аватар
JustAFaceInTheCrowd
Dinh
Dinh
Мнения: 600
Регистриран: чет яну 14, 2010 2:34 am
Местоположение: The Abyss

Re: Нещо, което харесвате...

Мнение от JustAFaceInTheCrowd » чет юли 17, 2014 12:51 am

На табелата пишеше:
„Хванете клечката в средата. Навлажнете острия край с език. Мушнете в пространството между зъбите със заобления край към венеца. Движете внимателно отвън навътре.“
— Стори ми се — каза Уонко Нормалния, — че всяка цивилизация, която толкова е загубила разсъдъка си, че се налага да поставя писмена инструкция за ползване върху пакет клечки за зъби, вече не е цивилизация, в която мога да живея и остана нормален.


Дъглас Адамс
Изображение

Потребителски аватар
dancho_stavrev
Dinh
Dinh
Мнения: 365
Регистриран: съб апр 13, 2013 6:11 pm
Местоположение: Ямбол

Re: Нещо, което харесвате...

Мнение от dancho_stavrev » чет юли 17, 2014 1:04 am

JustAFaceInTheCrowd написа:На табелата пишеше:
„Хванете клечката в средата. Навлажнете острия край с език. Мушнете в пространството между зъбите със заобления край към венеца. Движете внимателно отвън навътре.“
— Стори ми се — каза Уонко Нормалния, — че всяка цивилизация, която толкова е загубила разсъдъка си, че се налага да поставя писмена инструкция за ползване върху пакет клечки за зъби, вече не е цивилизация, в която мога да живея и остана нормален.


Дъглас Адамс
Уникално е! :attantion:
Изображение

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18825
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Нещо, което харесвате...

Мнение от deadface » чет юли 31, 2014 11:14 pm

Острието потъна леко в мускула, без усилия го обходи от край до край. Жестът беше съвършено овладян. Резенът падна, отпусна се меко върху дръвника.
Черното месо лъсна, раздвижено от докосванията на ножа. Месарят положи лявата си ръка върху широкото парче, а с дясната отново сряза надълбоко. Усетих под собствената си длан студената еластична маса. Видях как ножът навлиза в крехката мъртва плът, как я разтваря, подобна на сияеща рана. Стоманата се стрелна по тъмния силует, острието и срезът блеснаха.
Месарят вдигна поотделно резените и ги нахвърли един до друг на дръвника. Те плясваха глухо, с нещо като целувка по дървото.
С връхчето на ножа той дообряза котлетите, запращайки жълтите късчета тлъстина към плочките на стената. От топа, окачен горе на един ченгел, откъсна лист намаслена хартия, постави в средата му първия резен, пусна отгоре другите. И отново целувка, този път по-мляскаща.
После се извърна към мен с тежкия пакет върху изпънатата длан и го хвърли на везните.
Блудкавият дъх на суровото месо ме блъсна в главата. Отблизо погледнато, окъпано в нахлуващата през дългата витрина светлина на лятното утро, то беше яркочервено, красиво до потрес. Кой казва, че плътта е унила? Плътта не е унила, тя е злокобна. Тя се таи в левия ъгъл на душата и ни сграбчва в най-черните часове, отнася ни над гъсти морета, дави ни и ни спасява; плътта е наглият водач, мрачната наситена светлина, магнитният кладенец, към който в спирала е устремен главоломно засмуканият ни живот...

Алина Рейес, "Месарят"
Изображение

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18825
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Нещо, което харесвате...

Мнение от deadface » пет авг 01, 2014 2:49 pm

КУРИ: Искам да говоря със съпругата си.
ПОХИТИТЕЛ: Не може. Тя е в скривалището. Обаждам се от уличен телефон.
КУРИ: Откъде да знам, че съпругата ми е добре?
ПОХИТИТЕЛ: Имаме достатъчно основания да се грижим добре за нея, нали ще ни направи богати.
КУРИ: Боже, откъде да знам, че изобщо е при вас?
ПОХИТИТЕЛ: Познаваш ли гърдите й?
КУРИ: Моля?
ПОХИТИТЕЛ: Ще познаеш ли една от тях? Така е най-лесно. Ще отрежа едната й цица и ще я оставя пред входната ти врата, за да не се тревожиш излишно.
КУРИ: Боже, не говори такива неща. Изобщо не ги казвай.
ПОХИТИТЕЛ: Ами тогава да не си говорим за доказателства, а? Трябва да си имаме доверие, господин Кури. Повярвай ми, без доверие няма да стигнем доникъде.

"Билет за отвъдното", Лорнъс Блок
Изображение

Потребителски аватар
Метеорит
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 2258
Регистриран: ср окт 28, 2009 6:24 pm
Местоположение: София

Re: Нещо, което харесвате...

Мнение от Метеорит » пон авг 11, 2014 2:25 pm

"Възрастните обичат цифрите. Когато им разправяте за някой нов приятел, те никога не ви питат за най-същественото. Никога не ви казват: „Как звучи гласът му? Какви игри предпочита? Събира ли пеперуди?“ Те ви питат: „На каква възраст е той? Колко братя има? Колко килограма тежи? Колко печели баща му?“ Едва тогава смятат, че вече го познават. Ако кажете на възрастните: „Видях една хубава къща, построена от розови тухли, със здравец по прозорците и с гълъби на покрива…“, те не могат да си представят тая къща. Трябва да им кажете: „Видях една къща, която струва сто хиляди франка.“ Тогава те възкликват: „Колко хубаво!“

“Малкият принц” - Антоан дьо Сент-Екзюпери
Ако си гледаш в краката, вървиш с наведена глава. Ако внимаваш във всичко, нищо не става както трябва. Ако нямаш нищо, нямаш какво да губиш. Ако имаш всичко , нямаш за какво да живееш. Не преживявай - живей. There is no other way.

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18825
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Нещо, което харесвате...

Мнение от deadface » чет авг 14, 2014 2:34 pm

Нани, бебе, нани,
послушай, не плачи,
Бонапарт ще мине,
тихо, замълчи!

Той черен великан е
и яде деца.
Няма неизяден,
щом чул му е плача.

Както си препуска,
чуе ли да плаче тук дете,
мигом ще те схруска
като котка, сграбчила мишле!

Щом веднъж те сграбчи,
ще те удря – прас-прас!
Здрава кост не ще остави
и ще лапа – мляс-мляс!

Английска приспивна песен
Изображение

Потребителски аватар
PostMortem
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 1373
Регистриран: нед авг 23, 2009 10:30 pm
Местоположение: The Crypt

Re: Нещо, което харесвате...

Мнение от PostMortem » вт авг 19, 2014 6:01 pm

"Those who mind, don't matter, those who matter don't mind"
Угасват в миг факли, свещи и лампади.
И ето над жалкия гърчещ се рой
със полъх на саван завесата пада
сред вопли, скимтене, вой...
И ангелски сонм отлетява далеко
и с плач възвестява небесний покой,
че тази пиеса се казва " Човекът ",
а червеят - нейни герой !

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18825
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Нещо, което харесвате...

Мнение от deadface » ср окт 08, 2014 11:55 am

http://www.litclub.bg/library/nbpr/alecpopov/story.html
"По кабела" – Алек Попов
Изображение

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18825
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Нещо, което харесвате...

Мнение от deadface » пет яну 16, 2015 1:41 pm

Изображение

"За тези същества есента е единственият нормален сезон, единственото време и друг избор нямат. Откъде идват? От праха. Накъде отиват? Към гроба. Кръв ли тупти във вените им? Не - нощният вятър. Какво цъка в главите им? Червеят. Какво говори от устата им? Жабата. Какво гледа през очите им? Змията. Какво чува с ушите им? Бездната между звездите. Те пресяват човешката буря в търсене на души, изяждат плътта на разума, пълнят гробовете с грешници. Трескаво препускат напред. Като ято насекоми притичват, лазят, промъкват се, бързат, помрачават всяка луна и непременно размътват бистрите води. Паяжината ги чува, трепери - къса се. Такива са есенните хора. Пази се от тях…"

Рей Бредбъри, "Нещо зло се задава"
Изображение

Потребителски аватар
deadface
Insorcist
Insorcist
Мнения: 18825
Регистриран: вт юни 13, 2006 10:03 pm
Местоположение: Inside your head

Re: Нещо, което харесвате...

Мнение от deadface » нед фев 08, 2015 10:45 pm

Изображение

Затворът е от другата страна на реката, която при излизането си от града бавно и зловещо влече своите заразени черни води между ниски брегове. За да се отиде там, трябва да се направи една голяма обиколка и да се дойде до мястото, дето всяка сряда се отваря за голямата навалица от елегантно облечени персони пазара на месо за затворниците.
Клара вървеше бързо, без да ме съжалява, че съм уморен и без да обръща внимание на слънцето, което въпреки чадърите прежуряше кожата ни. Тя вървеше непринудено, гъвкава, смела и щастлива. Понякога с тон на шеговит упрек ми казваше:
- Как бавно вървите, драги… Вие просто не се движите… Само дано не са отворени вратите, докато отидем, и не са натъпкани затворниците, това ще бъде ужасно! О! Как бих ви намразила!
От време на време ми даваше хапчета за усилване дишането и с насмешлив поглед казваше:
- О, женчо! За нищо негоден женчо!
После, полузасмяна, полусърдита, отново завързваше… Аз с усилие я следвах. На няколко пъти спирах да си поема дъх. Струваше ми се, че вените ми ще се пръснат и че сърцето ми ще избухне в гърдите.
А Клара повтаряше със своя чуруликащ глас:
- Женчо! За нищо негоден женчо!…
Пътеката ни заведе до кея на реката. Два големи парахода стоварваха въглища и европейски стоки. Няколко гемии се приготвяха за лов на риба. Многобройна флотилия от сампанги с пъстри покриви, хвърлили котва, дремеше, полюшвана от плисъка на водата. Ни намек за вятър не се чувствуваше във въздуха.
Този кей ме погнуси с мръсотията си. Воня, псувни, звуци на флейта, кучи лай - всичко това долиташе до нас из дълбочините на околните бордеи, чайни, кръчми за всякаква сбирщина, разбойнически свърталища, подозрителни кантори. Смеейки се, Клара ми показа едно дюкянче, дето продаваха каладиеви листа, порции от плъхове и кучета, воняща риба, мършави пилета, нанизани на шиш банани и окървавени прилепи. Колкото повече се приближавахме, толкова вонята ставаше по-нетърпима и нечистотиите по-големи; по реката се притискаха и трупаха гемии, бутаха се със зловещите клюнове на носовете си и преплитаха съдраните останки на жалките си платна. Тези гемии обитаваше свят от рибари и пирати - тия ужасни морски демони с опушени лица, с червени от бетел устни и с поглед, който предизвиква тръпки. Те играеха на домино, виеха и се биеха; други, по-мирни, чистеха риба, нанизваха я на върви и простираха да съхне на слънце. Трети обучаваха маймуни на разни забавни и безсрамни фокуси…
- Интересни са, нали? - каза Клара. - Те са тук повече от тридесет хиляди. Нямат друг подслон, освен гемии. Дявол ги знае от какво живеят!
На моста зрелището се смени, ала миризмата се усили, свойствена за целия Китай, която в градовете, по горите и полетата постоянно навява мисли за тленност и смърт.
Малки лавки, подобни на пагоди, палатки във форма на кьошкове, облепени със светли копринени платове, огромни чадъри, забучени на колове и подвижни ветрила се натискат едни други. В тези лавки, под тези палатки и чадъри тлъсти търговци с хипопотамови кореми, в жълти, сини и зелени дрехи, виейки и тропайки по гонговете, за да привличат купувачи, продаваха всякаква мърша: умрели плъхове, удавени кучета, късове от сърни и коне, разложени птици, небрежно струпани на широки бронзови тави.
- Тук… тук… тук! Тук елате! Гледайте! Избирайте си!… По-добро никъде няма да намерите. Никъде няма по-развалено!
Бъркаха в тавите и размахваха като знамена на дълги железни куки отвратителните късове месо и с ужасни гримаси, усилвани от червените белези по лицата им, нашарени като маски, повтаряха посред бесния вой на гонговете и виковете на конкурентите:
- Тук… тук… тук! Тук елате! Гледайте! Избирайте си! По-добро никъде няма да намерите! Никъде няма по-развалено!
Току-що излязохме на моста и Клара каза:
- Виждаш ли, закъсняхме. Ти си причина! По-скоро.
Безбройна тълпа от китайки и между тях няколко англичанки и рускини - мъже имаше много малко, и то носачи - гъмжеше на моста. Рокли, бродирани с цветя и пеперуди, разноцветни чадъри и подвижни като паници ветрила, смях, викове, веселие, блъсканица - всичко се вълнуваше, задиряше, пееше, веселеше под слънцето като на празник на живота и на любовта.
- Тук… тук… тук! Тук елате…
Клара току се втурваше из най-гъстата навалица. С видимо удоволствие тя понасяше блъсканицата и, така да се каже, насилието на тая тълпа. Изведнъж тържествено се провикна:
- Гледай, драги, роклята ми е цяла изпокъсана… Това е прелестно!
С голяма мъка си пробихме път за лавките, заобиколени от тълпата, която, струваше ми се, искаше да ги вземе с пристъп и да ги разграби.
- Гледайте и избирайте! Никъде няма да намерите по-добро.
Клара взе вилицата от ръката на носача, който ни следваше с прелестната кошничка, и почна да боде късове от тавата.
- Избирай и ти! Избирай, миличкия ми!
Едва не изгубих съзнание от ужасната воня на лешовете, която разнасяха тия лавки със своите тави. Цялата тая тълпа бърникаше, трупаше се на мършата като на цветя.
- Клара, мила Клара! - молех я. - Да се махнем от тука, моля ви се!
- О! Колко сте бледен! Защо? Нима това не ви забавлява?
- Клара… Драга Клара! - настоявах. - Моля ви се, да се махнем оттук!… Не мога повече да понасям тази воня.
- Но в тази воня няма нищо отвратително, драги… Това е просто миризмата на смъртта!
Тя се чувствуваше като у дома си. Никакво отвращение нямаше на бялото й лице, нежно като черешов цвят. По замъглените й от страст очи, по свиването и разпущането на ноздрите й изглеждаше като да изпитва някакво любовно наслаждение. Тя поемаше с удоволствие като аромат вонята на мършата.
- Какво прекрасно парче!
С грациозни движения тя напълни панера с отвратителното месо.

* * *

— Изкуството не е в това да умъртвяваме много, да колим, да удушаваме, да избиваме маса хора. Това, право да ви кажа, е много лесно. Изкуството, милейди, е в умението да умъртвяваш съобразно законите на красотата, чийто божествен секрет е известен само на нас, китайците. Да умееш да убиваш! То се среща много рядко, но работата е именно в това да умееш да убиваш. Тоест да работиш над човешкото тяло като скулптор над глина или слонова кост, да извлечеш от човешкото тяло всички чудеса на страданието, които то крие в своята най-тайнствена дълбина. Тук се изисква знание, разнообразие, изящество, изобретателност. Гений! А сега всичко пропада. Западната дивотия, която ни завладява, броненосците, усъвършенствуваните пушки, далекобойните оръдия, електричеството, взривните вещества… и още какво ли не? Всичко това, което придава на смъртта колективен, административен и бюрократичен характер, всичката мръсотия на вашия прогрес унищожава малко по малко прекрасните традиции на нашето минало. Само тук, в тая градина, те криво-ляво още се запазват или, по възможност, стараем се криво-ляво да ги запазим. Но какви затруднения, какви пречки, каква непрекъсната борба, да знаехте! Уви! Аз предчувствувам техния край. Ние сме победени от посредствеността. Навсякъде тържествува буржоазен дух…

* * *

— Какво е това наказание с плъх? — попита Клара. — Как се е случило, че нищо не знам за него?
— Върхът на съвършенството, милейди, наистина върхът на съвършенството — повтори с висок глас дебелакът, чието тлъсто тяло още повече се разля на тревата.
— Вярвам. Но какво представлява? Можете ли да ни го опишете?
— Дали мога? Разбира се, че мога. И вие сами ще го оцените. Слушайте внимателно.
Дебелакът започна да обяснява, съпровождайки думите си с жестове:
— Вземете някой осъден, очарователна милейди, осъден, или който и да е друг човек. За успеха на изтезанието не е необходимо пациентът да е непременно осъден. По възможност млад и силен, с развити мускули. Колкото е по-силен, толкова повече се съпротивлява, а колкото повече се съпротивлява, толкова са по-големи мъките! Добре… Събличаме го… Когато е съвсем гол — слушате, милейди, нали? — накарваме го да коленичи и да се наведе до земята; в такова едно положение му завързваме със синджири и железни халки шията, ръцете и краката под коленете и над стъпалата… Ясно ли се изразявам? Тогава в голяма саксия с пробита на дъното малка дупка — цветна саксия, милейди — поставяме един голям плъх, гладен плъх, за да се възбуди кръвожадността му. Херметически прилепяме саксията с яки ремъци, привързани о кожен пояс… Разбрахте, нали?
Той лукаво ни погледна изпод наведените си клепачи, за да види какво впечатление са ни направили думите му.
— После? — каза Клара.
— После, милейди, вкарваме в дупчицата на саксията — познайте какво?
— Откъде да зная?
Добрякът потри ръце, ужасно се ухили и продължи:
— Вкарваме една желязна пръчка, нажежена до червено… Представяте ли си сама какво би станало, милейди?
— Но продължавайте, стари дърдорко! — каза моята възлюбена, чиито малки крачка гневно тупаха по пясъка на алеята.
— Потрайте! Потрайте! — успокои я разговорливият палач. — Малко търпение, милейди… Моля ви. Прочее, вие вкарваха в дупчицата на саксията нажежената желязна пръчка… Плъхът бяга да се спаси от изгаряне и от ослепителната светлина… Той подлудява, скача, върти се, обикаля по стените на саксията, катери се и търчи по задника на човека, когото отначало гъделичка, после почва да го дращи с ноктите си и да го хапе с острите си зъби, търсейки изход през окървавеното и разядено месо. Но изход няма, поне в първите минути плъхът не намира изход. А изкусно и бавно направляваната желязна пръчка все се приближава до плъха, заплашва го, пърли козината му. Е, харесва ли ви тая прелюдия?
Той си отдъхна няколко секунди, после важно и авторитетно продължи:
— Най-главното тук е да умееш да удължаваш тая операция, колкото е възможно повече, защото законите на физиологията ни учат, че за човешкото тяло няма нищо по-мъчително от съвкупното раздразнение, може даже да полудее. Той вие и сумти. Тялото му тръпне, повдига се, огъва се, разтърсено от мъчителните конвулсии. Движенията на осъдения усилват яростта на плъха, а скоро се прибавя и опиянението му от кръвта. Това е дивно, милейди!
— По-нататък? — рязко и треперливо каза Клара, леко пребледняла.
Палачът цъкна с език:
— Накрая — забелязвам, че много ви се иска да узнаете развръзката на тая удивителна и весела история — накрая под заплахата на нажеженото желязо и след няколкото хубави опарвания, плъхът намира отверстие. Естественото отверстие, милейди… и колко отвратително!
— Какъв ужас! — извика Клара.
— А, виждате ли? Вие сама се убеждавате… Аз се гордея, че с интерес се отнасяте към моето изобретение. Слушайте по-нататък… Плъхът влиза, знаете вече по какъв начин, в тялото на човека, като разширява с краката си и с зъбите естествения проход. Бясно рови, като в земя… Задавя се и умира; в същото време пациентът след половин час неизказани и с нищо несравними мъки умира и той от кръвотечение… Или от прекалена болка… Или пък от ужасна лудост… Във всеки случай, милейди, каквато и да е крайната причина за смъртта, тя все пак е прекрасна!

Октав Мирбо, "Градината на мъките"
Изображение

Hanlon
Childe
Childe
Мнения: 45
Регистриран: ср дек 29, 2010 8:12 pm

Re: Нещо, което харесвате...

Мнение от Hanlon » пон фев 09, 2015 6:32 pm

Мъчението с плъха - Брет Ийстън Елис също го използва в "Американски психар".

Потребителски аватар
Метеорит
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 2258
Регистриран: ср окт 28, 2009 6:24 pm
Местоположение: София

Re: Нещо, което харесвате...

Мнение от Метеорит » нед мар 29, 2015 6:31 pm

За вас,жени!!!



Всеки, който се намира близо до жена, всъщност е в компанията на две жени - външно същество и вътрешнo създание. Едната живее в горният свят, другата - в света, който не е толкова видим и лесно разбираем. Външното същество живее на дневна светлина и е лесно забележимо. Тази жена често е прагматична и човечна. Другата обаче често изплува на повърхността от много дълбоко, появява се и бързо изчезва, но винаги оставя след себе си някакво чувство - нещо изненадващо, оригинално и мъдро.
Разбирането на тази двойнствена женска природа понякога кара мъжете, а дори и самите жени, да затварят очи и да призовават небето на помощ. Двойнствената женска природа е парадоксална - когато едната страна е по-сдържана, другата е по-страсттна. Когато едната страна блика от жизненост и е подчертано общителна, другата е ледено студена и застинала. Често едната страна е по-весела и гъвкава, докато другата копнее за нещо, без самата да знае какво. Едната може да е слънчева, а другата самовглъбена и сантиментална. Тези "две жени в една" са отделни, но свързани помежду си елементи, които се съчетават в жената по хиляди начини.
Въпреки, че представлява отделен елемент с различни функции и познание, всяка страна от женската природа трябва - подобно на мозъка да е в постоянна връзка с другата и двете да функционират като едно цяло. Ако криете едната от страните или й отдавате прекалено предпочитание, жената води много "осакатен" живот, който не й осигурява достъп до цялата й сила. Това е лошо. Тя трябва да развива и двете страни.
Жената придобива огромна сила, когато осъзнае и използва двойнствените аспекти на душата си. Силата на Двете е невероятна и не бива да се пренебрегва нито едната от страните. Те трябва да бъдат захранвани еднакво, защото заедно придават на индивида могъща сила.
Ако ги оставиш поотделно те могат да се пречупят, а когато са заедно, двете страни на двойнствената природа притежават огромна сила и не могат да бъдат пречупени. Такава е същноста на жената... Сама, по-цивилизованата същност е прекрасна... ала някак самотна. Сама дивата същност също е прекрасна, но копнее за близост с другата. Жената изгубва своите психологически, емоционални и духовни сили тогава, когато разделя тези две природи и се преструва, че едната или другата вече не съществува.
А жената... тя копнее за партньор, който притежава упоритост и мъдрост да продължава да опитва да разбере вътрешната й природа. Когато открие такъв партньор, тя ще му се посвети във вярност и в обич.
Не можеш да разгадаеш женската природа просто хей така. Първо трябва да поработиш. Трябва да проявиш издържливост. Трябва максимално да се придържаш до истината за женските душевни тайни.


"БЯГАЩАТА С ВЪЛЦИ"
Клариса Пинкола Естес
Ако си гледаш в краката, вървиш с наведена глава. Ако внимаваш във всичко, нищо не става както трябва. Ако нямаш нищо, нямаш какво да губиш. Ако имаш всичко , нямаш за какво да живееш. Не преживявай - живей. There is no other way.

Потребителски аватар
dancho_stavrev
Dinh
Dinh
Мнения: 365
Регистриран: съб апр 13, 2013 6:11 pm
Местоположение: Ямбол

Re: Нещо, което харесвате...

Мнение от dancho_stavrev » пон мар 30, 2015 3:40 pm

Покой и мир обгърнаха земята.
Във тъмната гора – ни шум, ни звук.
Седяхме двама – аз и самотата…
Ний, само двамата, и никой друг.


Змей Горянин „Ру. Разказ за най-древните люде”
Изображение

Darth Vader
Dan-Tete
Dan-Tete
Мнения: 734
Регистриран: вт май 05, 2009 1:40 pm
Местоположение: Велинград

Re: Нещо, което харесвате...

Мнение от Darth Vader » вт апр 05, 2016 12:56 pm

Няколко редчета талант. Концентрат. :)

Когато се съблякох и се пъхнах под одеалото, близо половин минута ме тресе, после ме отпусна и по цялото ми тяло се разля топлина.
– Да ме позлатите – измърморих, заспивайки, – ама аз втори път не тръг...
" Ще тръгнеш не... ами ще тръгнеш..." – засвири подигравателно виелицата. Тя се отърколи с грохот по покрива, после пропя в комина, излетя през него, изшумоля зад прозореца, изчезна.
" Ще тръгнете,... ще трът-не-те..." – тракаше часовникът, но все по-тихо, по-тихо...
И нищо повече. Тишина. Сън.
Михаил Булгаков – Из "Записките на младия лекар" – Виелица.

:) Великолепно...

Потребителски аватар
Метеорит
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Мнения: 2258
Регистриран: ср окт 28, 2009 6:24 pm
Местоположение: София

Re: Нещо, което харесвате...

Мнение от Метеорит » вт апр 05, 2016 4:06 pm

Занаятът на историка

Историята представлява обективен научен поглед към миналото. Занаятът на историка се нарежда сред най- древните занаяти, които човекът е решил да упражнява още преди да е имал писменост. В тези времена споменът се е предавал от поколение на поколение само устно, чрез митологията и фолклора. Познаването и е вълнувало човека още от античността, когато се е родил и “бащата на историята”- Херодот, V в. пр. н. е. Тя е била и все още е белег за културно- историческото наследство, традиции и единство на всяка национална общност.
Историкът отразява историческите събития като интерпретира миналото. Мотивацията му трябва да е основана единствено на истината, на историческите извори и изследвания. По този начин всичко се поставя в една плоскост- сравнения, опити да изведе общи закономерности, изводи и т.н. Личната позиция на историка към даден проблем или проблеми, трябва да бъде неутрална.
Това гарантира обективен поглед към историческото развитие.
Умението да се представи миналото, близко или далечно, максимално близо до реалната историческа картина на базата на различни изследвания и проучвания- археологически, извори и анализи от една страна, и политическите, икономически, социални, културни, религиозни и т.н. фактори от друга- това е занаята на историка. Изследователят е поставен в центъра на много и сложни в същността си исторически явления и процеси, които трябва да анализира и аргументира, за да може едва тогава да отрази даден проблем от миналото. А за да претендира за изчерпателност по дадения проблем историкът трябва да разполага с достатъчно натрупан научен “багаж”.
На историка му е отреден занаят приличащ си с много други занаяти.Поради факта че е нужен на всички, на цялото общество всеки си представя че разбира от него. Но всъщност се изисква висок професионализъм:историк е този, който умее да реконструира фактите от миналото, защото кара свидетелствата да говорят.
Миналото представлява в същността си даденост, която не може да промени настоящето по никакъв начин. Познаването му има значение не само за да бъде изградена и написана цялата история с всички подробности, а за да ни представи картината на грешките допускани тогава. В тази връзка ще е от полза да спомена няколко народни пословици: ”Историята е учителка на живота”; ”Народ, който не се интересува от миналото си, не се интересува и от бъдещето си”; ”Миналото е ключът за разбирането на настоящето и на бъдещето”. Защото, грешките в миналото са база за “ревизия” на настоящето и възможността да не допуснем отново същите грешки.
Историкът е “осъден” да следва законите на историческия процес, закономерността за различните събития и причините, които са ги предизвикали. Девиз на историка е,че случайни събития няма. Историята не е приказка или фантастичен разказ за миналото на едно общество или народ, тя е обективната истина за движението и прогреса на човешкото общество от далечното минало до днес. Тя разкрива пред историка как една нация се заражда, процъфтява и загива; какви са причините и събитията предизвикали тази еволюция и какви са последствията; кои фактори са повлияли за упадъка или възхода на обществото и как и т.н. В историческата наука и занаят винаги има още и още въпросителни, защото се следва линията: причини- събития- следствия.
Никой не може да напише история, която не съществува. Познаването и подреждането на фактите и събитията заедно с личностите не е истинската история. Необходимо е цялостно осмисляне на процесите и обществените
идеи, на обстоятелствата и причините които ги пораждат, утвърждават и елиминират.
Историкът емоционално преживява миналото, умело го реконструира и го обяснява на разбран език- а трите заедно раждат перфектното познание за миналото.
Ако си гледаш в краката, вървиш с наведена глава. Ако внимаваш във всичко, нищо не става както трябва. Ако нямаш нищо, нямаш какво да губиш. Ако имаш всичко , нямаш за какво да живееш. Не преживявай - живей. There is no other way.

Отговори