Поезия

Напишете мнението си за прочетеното

Moderator: Ka-tet of 19

User avatar
WhiteNoise
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Posts: 3705
Joined: Mon Aug 22, 2005 11:25 pm
Location: yellow submarine

Re: Поезия

Post by WhiteNoise » Mon Feb 17, 2014 9:13 am

Колко е лесно да бъдеш влюбен
на двадесет години.
И колко е лесно
да бъдеш разлюбен...

Прегръщах ветрища.
Целувах дъждове.
Търкалях се в ливадите от влажна нежност.
И когато ме блъсваха
в бездънното “сбогом”,
мислех си, че умирам.

Но ме спасяваха онези мрежи
от млади слънчеви лъчи.
Подскачах върху тях,
тъй както
децата скачат по пружинени легла.
И смееше се моето лице,
студено от изсъхнали сълзи.
Момичета
като магии
се виеха около мен.
И свободата съм я чувствал най-добре
след болка от раздялата.

А колко е страшно да бъдеш влюбен
на четиридесет години.
И колко е страшно
да бъдеш разлюбен.

Без “сбогом”.
Без магии.
Без сълзи.
Раздялата не носи свобода.

И мисля си, че не умирам.


ЛЮБОМИР ЛЕВЧЕВ
Image
I woke up this morning and i got myself a beer
The future's uncertain and the end is always near

User avatar
staromoden
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Posts: 2219
Joined: Wed Oct 28, 2009 6:24 pm
Location: София

Re: Поезия

Post by staromoden » Mon Feb 17, 2014 10:38 am

:bye1: Още българска поезия.
Attachments
1511647_753539121336375_245109614_n.jpg
1511647_753539121336375_245109614_n.jpg (132.53 KiB) Viewed 3459 times
Ако си гледаш в краката, вървиш с наведена глава. Ако внимаваш във всичко, нищо не става както трябва. Ако нямаш нищо, нямаш какво да губиш. Ако имаш всичко , нямаш за какво да живееш. Не преживявай - живей. There is no other way.

User avatar
staromoden
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Posts: 2219
Joined: Wed Oct 28, 2009 6:24 pm
Location: София

Re: Поезия

Post by staromoden » Wed Mar 05, 2014 2:06 pm

Да, любовта е мощна сила,
дори и ангел би съблазнила тя,
и рай и ад във себе си е скрила,
а името на тази сила е жена.


from FB
Ако си гледаш в краката, вървиш с наведена глава. Ако внимаваш във всичко, нищо не става както трябва. Ако нямаш нищо, нямаш какво да губиш. Ако имаш всичко , нямаш за какво да живееш. Не преживявай - живей. There is no other way.

User avatar
PostMortem
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Posts: 1358
Joined: Sun Aug 23, 2009 10:30 pm
Location: The Crypt

Re: Поезия

Post by PostMortem » Fri Apr 18, 2014 4:45 am

"Alone"
by maestro Poe

From childhood's hour I have not been
As others were; I have not seen
As others saw; I could not bring
My passions from a common spring.
From the same source I have not taken
My sorrow; I could not awaken
My heart to joy at the same tone;
And all I loved, I loved alone.
Then- in my childhood, in the dawn
Of a most stormy life- was drawn
From every depth of good and ill
The mystery which binds me still:
From the torrent, or the fountain,
From the red cliff of the mountain,
From the sun that round me rolled
In its autumn tint of gold,
From the lightning in the sky
As it passed me flying by,
From the thunder and the storm,
And the cloud that took the form
(When the rest of Heaven was blue)
Of a demon in my view.
Угасват в миг факли, свещи и лампади.
И ето над жалкия гърчещ се рой
със полъх на саван завесата пада
сред вопли, скимтене, вой...
И ангелски сонм отлетява далеко
и с плач възвестява небесний покой,
че тази пиеса се казва " Човекът ",
а червеят - нейни герой !

User avatar
JustAFaceInTheCrowd
Dinh
Dinh
Posts: 600
Joined: Thu Jan 14, 2010 2:34 am
Location: The Abyss

Re: Поезия

Post by JustAFaceInTheCrowd » Sun Apr 20, 2014 7:34 pm

Пешки

Да пием за богатите мъже
За тъжните жени да пием също
Те стискат във ръцете си въже
Да имитират смях им е присъщо

Да пием за привидната любов
Тя също има чар, тъга и сила
Дори за нея всеки е готов
Жена за малко нежност би убила

Да пием за страха, че сме сами
Да пием за големите си грешки
Грешим, но всяка грешка отстрани
Изглежда като битка между пешки

Царицата е някъде на бал
А царят с друга страстно се целува
Животът ни е само карнавал
И в него пешките не съществуват

Добромир Банев
Image

User avatar
PostMortem
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Posts: 1358
Joined: Sun Aug 23, 2009 10:30 pm
Location: The Crypt

Re: Поезия

Post by PostMortem » Thu May 15, 2014 4:31 am

Yesterday upon the stair
I met a man who wasn’t there
He wasn’t there again today
I wish, I wish he’d go away

When I came home last night at three
The man was waiting there for me
But when I looked around the hall
I couldn’t see him there at all!
Go away, go away, don’t you come back any more!
Go away, go away, and please don’t slam the door

Last night I saw upon the stair
A little man who wasn’t there
He wasn’t there again today
Oh, how I wish he’d go away

"Antigonish" (1899)
Угасват в миг факли, свещи и лампади.
И ето над жалкия гърчещ се рой
със полъх на саван завесата пада
сред вопли, скимтене, вой...
И ангелски сонм отлетява далеко
и с плач възвестява небесний покой,
че тази пиеса се казва " Човекът ",
а червеят - нейни герой !

User avatar
JustAFaceInTheCrowd
Dinh
Dinh
Posts: 600
Joined: Thu Jan 14, 2010 2:34 am
Location: The Abyss

Re: Поезия

Post by JustAFaceInTheCrowd » Fri May 16, 2014 2:21 am

ПИСМО ДО ДЪЩЕРЯ МИ

Ще мине време, моя дъще,
когато вече няма да ме има,
покоя ще се вмъкне вкъщи,
ще стане хладно, като зима...
Ще молиш времето да върнеш,
със спомена на мъничко момиче,
ще искаш пак да те прегърна,
ще помниш, колко те обичах...
В дома ни ти ще се завръщаш,
но... няма кой врата да ти отвори,
само тишина ще те прегръща
и няма със кого да поговориш...
Днес... За мене нямаш време,
и тикче до окото ми подскача,
и се ядосвам дявол да ме вземе
и иска ми се да поплача...
Ще мине време, ще настане... тихо!
Ще шуми на двера бялата бреза,
в спомен твой ще съм усмихнат,
в окото ще съм пареща сълза...
Ще мине време - някога ще мине,
минавай скъпа, пък макар и рядко,
все още тук съм... и ме има.
Помни, че те обичам :
Татко.


Джорджо Наполитано
Image

User avatar
PostMortem
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Posts: 1358
Joined: Sun Aug 23, 2009 10:30 pm
Location: The Crypt

Re: Поезия

Post by PostMortem » Fri May 23, 2014 1:16 am

ОТВЪД СМЪРТТА
Димитър Воев

Кажи имената
на твойта игра,
създадена в моята
детска кутия.

До утре ще бъда
твой верен слуга,
а после нагоре
ще се издигна. Сам.

Аз виждам отвъд смъртта.
За себе си и мен.

Природата чука
на мойта врата,
с усмивка перверзна
крилете ми вдига.

Така ще прекараме
вечерта
обвити в кълбото
на древните сили
в любовта.

Когато достигнах ръба на скалата
наведох се и видях кръга,
в който империи черни и златни
летяха под мен сега.

Едно малко бяло
над мен се усмихна и каза: "Време е!"
премахвайки времето.

Кафеза на мойте спомени
бързо отключих, защото ненужни са.
Изпразних старата кошница,
която бях самата аз.

Отново едно малко бяло
над мен се усмихна и каза: "Не се бави!"
убивайки времето.

Аз виждам отвъд смъртта.
Не мога без теб в нощта.
Угасват в миг факли, свещи и лампади.
И ето над жалкия гърчещ се рой
със полъх на саван завесата пада
сред вопли, скимтене, вой...
И ангелски сонм отлетява далеко
и с плач възвестява небесний покой,
че тази пиеса се казва " Човекът ",
а червеят - нейни герой !

User avatar
PostMortem
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Posts: 1358
Joined: Sun Aug 23, 2009 10:30 pm
Location: The Crypt

Re: Поезия

Post by PostMortem » Thu Aug 14, 2014 5:45 pm

"Градината на света"
Димитър Воев


Пророкът:

Орелът кацна на земята,
голям е като слънце с огнени черти,
от погледа му идва вятър,
разпръснал всичките съзвездия преди.

Виж колко е нещастна,
науката, в която вярваш ти,
тук пише "Идва краят".
И никой няма да прости.

Дебели учени не вярват,
че са погълнали напразно цял живот.
На стройни дипломи се радват,
които маршируват с триумфален ход.

На пътя виждат всички -
бариерата стои,
един железничар смутен
ме гледа с питащи очи.

Моралът, чичко застаряващ,
се чуди как да се самозадоволи.
Приел е ролята на страдащ
и гледа по паважа в публичните дни.

Войската е богатство,
което имаш ти
те чакат в твоя поглед
вселената да се спаси.


Малката лигла:
Задъхано приличам,
разкъсано живея,
след свойте стъпки тичам
и плувам във мъгла.
Сега!

Не, не, не, не обичам
да, да, да, да живея.
И всяка сутрин плача
в градината на света.

Не да не да не да не да не викам
Не да не да не да не да не пея
Не да не да не да не да не скачам
в градината на света.

Градината на света.
Угасват в миг факли, свещи и лампади.
И ето над жалкия гърчещ се рой
със полъх на саван завесата пада
сред вопли, скимтене, вой...
И ангелски сонм отлетява далеко
и с плач възвестява небесний покой,
че тази пиеса се казва " Човекът ",
а червеят - нейни герой !

User avatar
staromoden
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Posts: 2219
Joined: Wed Oct 28, 2009 6:24 pm
Location: София

Re: Поезия

Post by staromoden » Thu Aug 21, 2014 2:35 pm

Георги Константинов



" Вече знам,
че и най-хубавата жена
се състои
от коварна усмивка
плюс
90% вода."

— из "Горчива шега"





" Колко мъдро
обясняваш любовта!...
А край теб
пространството е пусто...
Чувството
обърква мисълта.
Мисълта смирява всяко чувство."

— из "Мисъл и чувство"
Ако си гледаш в краката, вървиш с наведена глава. Ако внимаваш във всичко, нищо не става както трябва. Ако нямаш нищо, нямаш какво да губиш. Ако имаш всичко , нямаш за какво да живееш. Не преживявай - живей. There is no other way.

User avatar
deadface
Insorcist
Insorcist
Posts: 18468
Joined: Tue Jun 13, 2006 10:03 pm
Location: Inside your head

Re: Поезия

Post by deadface » Mon Sep 29, 2014 11:17 am

КЪЩАТА
Атанас Далчев

Сам дяволът я сякаш дал под наем,
но неизвестно кой е наемателят.
Затворена е всякога вратата
а мракът спи и през деня във стаите.

Дъждът гризе мазилката и бяга
през счупените водостоци от олово
и като пот по челото на болен
по сивите стени избива влага.

И снощи (ти видя ли от прозореца?),
когато писна ненадеен вятър,
разтвори се, затвори се вратата,
завиха нощни кучета на двора

и черна сянка, дълга като копие,
разчупи се на каменните стълби
и аз видях, и аз познах там мъртвия,
когото преди девет дни заровиха.

User avatar
PostMortem
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Posts: 1358
Joined: Sun Aug 23, 2009 10:30 pm
Location: The Crypt

Re: Поезия

Post by PostMortem » Wed Oct 15, 2014 11:24 pm

БАЛАДА ЗА ШИВАЧА

Три решени на лиризъм
съществуващи души,
ме поканват на вечеря,
в която аз ще се нахраня
с мойте предстоящи дни.
Няма никакво съмнение,
че изисква полов акт
всяко ново взаимоотношение.
Да! Няма никакво съмнение.

Затова ела с мен при шивача ми,
за да ушием с теб децата си.
Свали си роклята под коляното,
краката си вдигни над рамото.

Четири милиона жени
в нашата република
ме направиха онанист,
но аз си развих китката
и станах добър китарист.
Няма никакво съмнение,
че аз съм малко извратен,
но, мила, ела под моята
шевна машина,
за да видиш колко радост има.

Димитър Воев
Угасват в миг факли, свещи и лампади.
И ето над жалкия гърчещ се рой
със полъх на саван завесата пада
сред вопли, скимтене, вой...
И ангелски сонм отлетява далеко
и с плач възвестява небесний покой,
че тази пиеса се казва " Човекът ",
а червеят - нейни герой !

Darth Vader
Dan-Tete
Dan-Tete
Posts: 724
Joined: Tue May 05, 2009 1:40 pm
Location: Велинград

Re: Поезия

Post by Darth Vader » Tue Dec 02, 2014 7:11 pm

Степ

Аз лежа и мълча като птица заплетен в тревата,
във тревата, където играе крилатия вятър.

Нямам жива искра, нито капчица вяра в гърдите,
нямам нийде в света роден брат, ни любимо момиче.

И потъвам в степта, и замирам, и гледам как дните
със грамадни коси преминават и свалят тревите,

как светулки със черни наметки и с лампи в ръцете
всяка нощ над безкрайните степи блуждаят и светят.

Полудей или спри, ако щеш, ти, немирнико вятър,
все едно ми е кой ще люлее над мене тревата,

все едно ми е мен дали цвят, или дъжд ще ме плиска —
аз лежа и мълча, и не мисля, и нищо не искам.

Асен Разцветников

User avatar
staromoden
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Posts: 2219
Joined: Wed Oct 28, 2009 6:24 pm
Location: София

Re: Поезия

Post by staromoden » Wed Dec 03, 2014 7:46 pm

В крак с времето
:attantion:

В крак с времето вървя,
до мене – премиера,
картофи ще садя
тъй рече – премиера.

Овце ще поведа,
до мене – премиера,
ах как ще ги доя,
да пие – премиера.

И църкви ще строя,
до мене – премиера,
да вярват хората,
и те на премиера.

И мощите свети,
но не на премиера,
ще донесат пари,
и те кат премиера.

Виж, нов се път строи
по него – премиера,
и журналист търчи:
„Хвала на премиера!“

Обект се нов откри.
От кой? – От премиера.
Що имаме блага,
са все от премиера.

Ти тука остани,
над тебе -премиера,
и блей, овца бъди
прославяй – премиера.

:wink:
Ако си гледаш в краката, вървиш с наведена глава. Ако внимаваш във всичко, нищо не става както трябва. Ако нямаш нищо, нямаш какво да губиш. Ако имаш всичко , нямаш за какво да живееш. Не преживявай - живей. There is no other way.

Darth Vader
Dan-Tete
Dan-Tete
Posts: 724
Joined: Tue May 05, 2009 1:40 pm
Location: Велинград

Re: Поезия

Post by Darth Vader » Sun Dec 07, 2014 11:00 pm

На жена ми

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.

Никола Вапцаров

User avatar
staromoden
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Posts: 2219
Joined: Wed Oct 28, 2009 6:24 pm
Location: София

Re: Поезия

Post by staromoden » Sun Feb 01, 2015 3:30 pm

„В зрънцето пясък да съзреш света, и небесата – в чашката на цвете,

в дланта си да държиш безкрайността, и за един миг и вечността.”



Уилям Блейк
Ако си гледаш в краката, вървиш с наведена глава. Ако внимаваш във всичко, нищо не става както трябва. Ако нямаш нищо, нямаш какво да губиш. Ако имаш всичко , нямаш за какво да живееш. Не преживявай - живей. There is no other way.

User avatar
deadface
Insorcist
Insorcist
Posts: 18468
Joined: Tue Jun 13, 2006 10:03 pm
Location: Inside your head

Re: Поезия

Post by deadface » Wed Feb 04, 2015 4:11 am

КАПРИЧИО ЗА ГОЙЯ
Константин Павлов

Няма го вече стария ужас -
зверски цялостен
и зверски безкраен,
без гримаси и без остроумия.

Ужасът си променя характера -
тупа ме свойски по рамото,
снизходително ме ухажва
и кокетничи с представата за себе си:
"Ние с тебе сме еднакво силни,
ти си само малко по-красив..."
И ми се усмихва.

Ах, особено усмивката го прави гаден,
извратен го прави
и налудничав.

И ме дави непозната гадост.

Сякаш ме целуват похотливо
бебета с мустаци и бради.


ВЪЗДУШНА ЦЕЛУВКА
Константин Павлов

...А когато урурунгелите* капнат от умора,
аз самичък си измервам лакът разстояние
и поставям две купчинки габъри
(обърнати нагоре).
После коленича върху остриетата,
умолително ръце напред протягам
и прошепвам влажно с дън душата си:
«Хайде да се обичаме...
Хай-де да се о-би-ча-ме...»
И започвам да бера с обезноктени пръсти
алените рози,
цъфнали върху лицето ми.

...А когато урурунгелите гребнат от оловото
и налеят в неразумното ми гърло,
за да запечатат гласните ми струни,
аз докосвам обгорелите си устни с длан,
и протягайки след миг напред ръката,
им провождам моята целувка...
Тя по въздуха към тях полита
(затова «въздушна» я наричам),
плахо ги докосва по челата,
но преди това,
като ефирна ласка,
нежно-нежно набраздява
разтопеното в казаните олово.

* Разликата между урунгелите и урурунгелите е, както при ангелите н арахангелите.

Darth Vader
Dan-Tete
Dan-Tete
Posts: 724
Joined: Tue May 05, 2009 1:40 pm
Location: Велинград

Re: Поезия

Post by Darth Vader » Thu Mar 12, 2015 11:36 am

:) От Д.Дебелянов. Прекрасен...


Далеч над мъртвите гори погледна мъртвата луна
и пред очите ми разкри скръбта на тиха равнина.

Напразно дирят път очи, напразно чака жаден слух —
просторът царствено мълчи — навеки сляп, навеки глух.

Понявга само тръпен хлад разбужда сънните треви
и някой страшен и злорад слова загадъчни мълви.

Аз дигам сепнато глава, сърце ми свиват страх и мраз.
Потръпвам, спирам се, зова и мре без ехо моят глас.

Като лампада в мъртъв храм погледна мъртвата луна —
и аз бях слаб, и аз бях сам, сред пълна с бури тишина.

Darth Vader
Dan-Tete
Dan-Tete
Posts: 724
Joined: Tue May 05, 2009 1:40 pm
Location: Велинград

Re: Поезия

Post by Darth Vader » Tue Apr 21, 2015 6:45 pm

:) В цъфналата ръж - Р. Бърнс

Идейки си запъхтяна
вечерта веднъж,
Джени вир-водица стана
в цъфналата ръж.

Джени зъзне цяла, Джени
пламва изведнъж.
Бърза, мокра до колени,
в цъфналата ръж.

Ако някой срещне някой
в цъфналата ръж
и целуне този някой
някого веднъж,

то нима ще знае всякой
де, кога веднъж
някого целувал някой
в цъфналата ръж?

User avatar
staromoden
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Posts: 2219
Joined: Wed Oct 28, 2009 6:24 pm
Location: София

Re: Поезия

Post by staromoden » Thu Apr 23, 2015 11:46 am

Във Фейсбук са всички на тази планета!

Всички са важни,фамозни,свободни...

А душите им празни,пазарни,негодни...

В тази глобалност,пазарност,безродност...

Духът и Поетът са днес в безтегловност!






В България - името правят парите,

достойнството често сменя цените,

в кризата човешка,глобална,световна,

честта ни е евтинка дума - безродна...

Единна валута пазарува успеха.

Хвърчат досиета в народна утеха.




Лазар Мурджев "Фърчилката"
Ако си гледаш в краката, вървиш с наведена глава. Ако внимаваш във всичко, нищо не става както трябва. Ако нямаш нищо, нямаш какво да губиш. Ако имаш всичко , нямаш за какво да живееш. Не преживявай - живей. There is no other way.

Post Reply