"През октомври 1974 г. изгряващият писател на романи на ужасите Стивън Кинг и жена му прекарват нощта в стар хотел в подножието на Скалистите планини в Колорадо.
Под барикадата на снега и студа хотелът е на път да затвори на сезона, приютявайки единствените си гости - Кинг и жена му. Двойката се нахранила в голямата празна столова, в която всички столове били наредени по масите, с изключение само на една - тази, на която се били разположили писателят и съпругата му. След вечеря, докато се разхождал сред безкрайните празни коридори, в съзнанието на Кинг започнал да се оформя сюжетът за нов роман. Тази нощ Кинг имал ужасяващ сън. В него синът му бягал, преследван от пламъците на огъня. Веднага след като се събудил, Кинг разбрал, че трябва да пише.
„Станах, запалих цигара, седнах на стола до прозореца”, разказва той „И докато изпуша цигарата,
вече имах скелето на книгата, изградено в съзнанието ми
Хотелът Stanley се превръща в хотел „Панорама” от романа на Кинг „Сияние”, което му осигурява хиляди посетители всяка година.
Сградата е построена през 1909 г. по поръчка на известния бизнесмен Ф. О. Стенли. Шест години по-рано докторът на Стенли му препоръчал да търси чистия планински въздух с надеждата, че това ще му помогне да се справи с туберкулозата. Пътуването му до Колорадо направило точно това, а Стенли се влюбил в района и си дал обещание да се завръща там всяко лято.
Бизнесменът купил земята от графовете Дънрейван. След като посетил района по време на лов през 1872 г. графът незаконно присвоил 15 хиляди акра и неуспешно се опитал да ги превърне в частен ловен район. Това веднага му спечелило омразата на местните и го накарало да напусне района през 1884 г. Когато Стенли предложил името “Дънрейван” да бъде дадено на хотела, който възнамерявал да построили, 180 местни жители се включили в петиция против решението.
Няколко години преди да отвори хотела, Стенли и неговият брат близнак Франсис основали фотографско студио. Впоследствие двамата го прадали на Kodak и създали Stanley Steamer - серия от паросилови автомобили, които им донесли цяло състояние.
Стенли, който не вярвал в кредитите и винаги настоявал закупените от него автомобили да бъдат платени предварително в брой, платил за конструкцията на хотела също в брой - над 10 млн. долара. Хотелът запазил голяма част от първоначалния си облик и до днес, в т.ч. верандата, стаята за билярд - любима на самия Стенли, и голямото си стълбище. Собственикът не се скъпял и пръскал доста пари, за да може хотелът му да се сдобие с казино, зона за стрелба и писта. Точни заради инвестициите и старанието да превърне хотела в атрактивно място,
собственикът настоявал гостите му да бъдат само отбрани
Всички, които не отговаряли на критериите, му били отпращани. По време на Първата световна война, когато посетителите намалели още повече, Стенли предпочитал да седи сам в лобито на хотела и продължавал да отпраща недостойните гости, въпреки че сградата оставала почти празна. В началото на 20-и век в годините на своя епогей, хотелът можел да се похвали с посетители от ранга на Теодор Рузвелт до японския император Хирохито. Малко преди гостуването на Кинг през 70-те години обаче хотелът започнал да запада. Славата му се възвърнала след романа на Кинг и след като новото ръководство поело нещата в свои ръце.
Стая 217 (променена на 237 във филмовата адаптация на Стенли Кубрик) - тази, в която отседнал самият Кинг и която според романа е обитавана, остава изключително популярна сред гостите на хотела, които искат да си осигурят преживяванията, описани в книгата. Желаещите да преспят в нея, трябвало да си направят резервация месеци по-рано.
Много преди да се превърне в обитаваната стая 217 от романа, помещението си имало своята интересна история. През 1917 г. камериерката Елизабет Уилсън се уплашила, че разразилата се навън буря ще прекъсне електричеството в хотела и се опитала да запали фенери в стаите и коридорите. В опита си да запали светлината в стая 217 се стигнало до експлозия и Елизабет пропаднала в стаята отдолу. Въпреки че счупила двата си крака, камериерката оживяла. Това, което прави историята на Уилсън още по-странна, е фактът, че във вестниците тогава се появили различни истории за това, което се случило в стаята, както и различни имена за камериерката. Тъй като досиетата на персонала сега са изчезнали и не могат да бъдат открити никакви снимки на Елизабет, някои вярва, че никога няма да знаем със сигурност
кой или какво е било в стаята по време на инцидента
Джим Кери поискал да отседне в стая 217, когато в хотела се снимал филмът „ От глупав по-глупав”. Актьорът напуснал стаята само три часа след настаняването си. Мениджърът на хотела разказва, че не е ясно какво се е случило в тази стая, защото Кери никога не пожелал да говори за това.
Въпреки историите за стая 217, много ловци на духове твърдят, че всъщност стая 401 е най-обитаваната в сградата. Там живеели духовете крадци, които отмъквали вещите на гостите. Други пък посочват асансьора като мястото, където притежанията на посетителите изчезвали. Част от гостите стигат по-далеч, като твърдят, че целият четвърти етаж е обитаван. Някои посетители се кълнат, че са чули как по коридора тичат и се смеят деца, макар стаите да са празни.
Един от редовните духове, посещаващи хотела, бил този на Пол - човек от персонала, който починал от инфаркт, докато почиствал снега пред сградата през 2005 г. Екскурзоводите твърдят, че духът му навестявал гостите след полунощ.
Ако все пак духът на Пол не се отбие, хотелът се грижи да забавлява посетителите си, като прожектирал филма „Сиянието” в непрестанна поредица в една от залите.
От 2013 г. хотелът става домакин и на Stanley Film Festival , който събирал независими филми на ужасите и обединявал поредица от събития. В неговите рамки цялата сграда се осветявала в червено. На едно от последните издания на фестивала се провела и
игра на ужасите
в която състезателите трябвало да търсят предмети из хотела, докато се изпълнявали ритуали и се борели с прояви на злото.
Другото време от годината, през което си струва да се посети хотелът, е около Хелоуин, когато сградата става домакин на специален бал, на който гостите трябвало да се обличат в стил 20-те години. Хотелът привлича тълпи посетители и за своите туристически обиколки, които задоволяват желанията на търсещите паранормални преживявания. Десетки хиляди се записват за обиколките всяка година. Пет пъти месечно се провежда и своеобразен лов на духове, който продължава от 9 вечерта до 2 сутринта.
Въпреки че в романа балната зала се превръща в декор на ужасяващи събития, днес тя е предпочитано място за провеждане на сватби. Ловците на духове твърдят, че ако човек се заслуша, може да чуе и тоновете на призрачно пияно. В романа хотелът може и да има зелен лабиринт, но сградата се сдобива с такъв едва тази година. За изграждането му са направени над 300 предложения, а резултатът смайва посетителите, дошли да се изгубят посред нощ..."
вестник Труд, днескашен брой
