Поезия

Напишете мнението си за прочетеното

Moderator: Ka-tet of 19

User avatar
deadface
Insorcist
Insorcist
Posts: 18469
Joined: Tue Jun 13, 2006 10:03 pm
Location: Inside your head

Re: Поезия

Post by deadface » Mon Feb 22, 2016 2:21 pm

Image

Къщата
Атанас Далчев

Сам дяволът я сякаш дал под наем,
но неизвестно кой е наемателят.
Затворена е всякога вратата
а мракът спи и през деня във стаите.

Дъждът гризе мазилката и бяга
през счупените водостоци от олово
и като пот по челото на болен
по сивите стени избива влага.

И снощи (ти видя ли от прозореца?),
когато писна ненадеен вятър,
разтвори се, затвори се вратата,
завиха нощни кучета на двора

и черна сянка, дълга като копие,
разчупи се на каменните стълби
и аз видях, и аз познах там мъртвия,
когото преди девет дни заровиха.

Darth Vader
Dan-Tete
Dan-Tete
Posts: 724
Joined: Tue May 05, 2009 1:40 pm
Location: Велинград

Re: Поезия

Post by Darth Vader » Sun May 08, 2016 5:57 pm

Още от Бърнс.


Най-мил от всички ветрове
е западния, Джин.
Той моето сърце зове
при теб, любима Джин.

Гори растат, води шумят
под свода чист и син.
И с ручея към теб летят
и мислите ми, Джин.

И сутрин хладната роса
в тревите с теб блести,
и ти си птицата в леса,
и утрото си ти.

Звъниката, дори и тя,
и дъхавият крин,
и всички птици и цветя
за теб говорят, Джин.

По Клайд-река девойки знам,
облечени в поплин.
Но не видях аз нийде там
момиче като Джин.

Видях аз не една мома
с поли от муселин.
Но няма в цялата земя
красива като Джин.

Безгрижна — агне в летен ден,
не знае скърби, страх.
Към другиго или към мен
до днес тя няма грях.

Страните й са две цветя,
грехът й е един:
премного ме обича тя,
любимата ми Джин.

О, ветре западен, ела,
повей над мене пак.
И нека бързата пчела
потърси своя праг.

Ти мойта обич ми върни
и нека свода син
да озари за дълги дни
с усмивката си Джин.

Със колко клетви тя и яз
се разделихме тук.
И как бе тежък тоя час —
такъв не помня друг!

Тоз, който вижда вътре в нас,
и само той един
ми е свидетел колко аз
обичам свойта Джин.

User avatar
Abigel
Dan-Tete
Dan-Tete
Posts: 866
Joined: Sun Aug 21, 2005 3:12 pm

Re: Поезия

Post by Abigel » Tue Nov 22, 2016 8:23 pm

За приятелите в шепата

Трупаме приятелства от училище, от квартала,

от преди десет години, от вчера...

А после времето отсява в най-ситното сито

и остават само няколко, които се събират в шепата ни.

Тези, които не се изплашиха от най-страшния ни образ,

и които биха скочили след нас в най-дълбокия ров, за да ни извадят от там.

За тези приятели, побрани в шепата,

си струва да разпилееш останалите!

User avatar
Abigel
Dan-Tete
Dan-Tete
Posts: 866
Joined: Sun Aug 21, 2005 3:12 pm

Re: Поезия

Post by Abigel » Tue Nov 22, 2016 8:30 pm

На младини обичаме мъже
самоуверени‚ самолюбиви‚
които дишат въздух нажежен‚
които пият и не се напиват‚

които ни желаят на часа –
и на часа забравят‚ че ни има‚
които ни измъчват и насън
като съдба необратима.

След тях остава стъпкана трева‚
порои сухи‚ дъх на изгоряло
и дълго‚ много дълго след това
душата ни боли и тялото.

Додето тихо дойде оня мъж,
със длан като прохладен лист над тебе –
и ти прозреш накрая изведнъж‚
че доброта ти е била потребна...

User avatar
Abigel
Dan-Tete
Dan-Tete
Posts: 866
Joined: Sun Aug 21, 2005 3:12 pm

Re: Поезия

Post by Abigel » Tue Nov 22, 2016 9:10 pm

ДРУГАР

Не искам да ти бъда божество,
че божествата лесно се разлюбват.
Не се усеща как, кога, какво,
но нещо непременно ги погубва.
И най-голямата любов, прости,
за тебе не желая да съм също.
Умира тя, и без да искаш ти,
в удобния затвор на всяка къща.
Аз искам само с искрени очи
с теб да делим и хляба, и леглото.
И колкото и смешно да звучи,
аз искам твой другар да съм в живота.
Че лесно своя Бог човек мени.
Че новата любов е най-голяма.
А със другаря в трудните ни дни
смъртта едничка ни разделя само.

Надежда Захариева

User avatar
Abigel
Dan-Tete
Dan-Tete
Posts: 866
Joined: Sun Aug 21, 2005 3:12 pm

Re: Поезия

Post by Abigel » Tue Nov 22, 2016 9:14 pm

"Почистих килера –
изхвърлих всичко излишно.
Последната капчица вяра
побързах да сложа на скришно.
Изхвърлих всички нечестни приятелства,
стари обиди, ограбващи ме познанства.
Изведнъж се получи доста пространство.
Изметох и амбиции разни.
И рафтовете останаха празни.
Тогава започнах да подреждам.
Най-отгоре като крехък и фин порцелан,
подредих всички мои надежди.
До тях – някой и друг бъдещ план.
После – на долния ред,
като луксозен пакет,
сложих най-скъпите спомени.
В килера оставих безспорно
най-важното само:
за точка опорна –
вярно приятелство рамо,
а отпред – на място прегледно
сложих думата „мамо“,
за да чувствам, че и аз съм потребна.
Последно –
проветрих и стана прекрасно!
А беше задушно и тясно."

Кръстина Филипова – „Основно чистене“

User avatar
Abigel
Dan-Tete
Dan-Tete
Posts: 866
Joined: Sun Aug 21, 2005 3:12 pm

Re: Поезия

Post by Abigel » Wed Apr 19, 2017 11:01 am

Приятелите винаги остават

Димитър Ценов





Приятелите със черти познати

не носят на ревера си емблема.

Откриваме ги само по душата,

опора щом ни дават без да вземат.






За себе си мълчат, но ни изслушват,

разделят наш'те грижи, свойте ризи.

Приятелството не е бар задушен,

във който хора влизат и излизат.






Приятелите ни без думи казват

и всички провинения прощават.

Отиват си любови и омрази,

приятелите винаги остават.






Те не ценят по титли и услуги,

а внасят ред в душите ни човешки.

Останалите са в графа „и други”

като допуснати печатни грешки.

User avatar
belch huggins
Follower of the Eld
Follower of the Eld
Posts: 82
Joined: Fri Sep 30, 2005 5:23 pm

Re: Поезия

Post by belch huggins » Wed Apr 19, 2017 10:17 pm

ОТСЪСТВИЕ


Може с мен да ти е тъжно. Даже страшно.
Или просто
да е
пусто.
Мога не една и две горчиви чаши
да ти слагам
сутрин
на
закуска.

В тишината или в грамофона
нещо важно
да се
скъса;
и от други грижи, строги и законни,
за поправка
вечно
да е
късно.

Затова ме няма. Няма да ме има.
Или само
през
съня ти
тихо ще минава Някой без име -
както аз
сънувам
Непознатата.

Миряна Башева
Да приемаш нещата твърде насериозно е сериозна загуба на време.

User avatar
Abigel
Dan-Tete
Dan-Tete
Posts: 866
Joined: Sun Aug 21, 2005 3:12 pm

Re: Поезия

Post by Abigel » Mon Jun 05, 2017 12:59 am

Промяна

Вече не страдам за глупости разни,
животът е кратък, времето бяга, лети,
отдавна съм глуха за думи омразни,
излекувах рани, от които боли...
На челно място, себе си слагам,
не съм овца, която в стадо върви,
за утре, своето щастие днес, не отлагам,
а душата в мен, като пес не ръмжи,
когато късметът ми бяга,
а заобичвам живота по-силно дори,
че всеки в земята, накрая си ляга,
сбъднал, или несбъднал... мечти.

Дейзи Патън

User avatar
Abigel
Dan-Tete
Dan-Tete
Posts: 866
Joined: Sun Aug 21, 2005 3:12 pm

Re: Поезия

Post by Abigel » Wed Jun 21, 2017 8:27 pm

Докато дишам

Не ме търси сред другите жени!
(Тълпата поначало ме отблъсква.)
Аз винаги съм някъде встрани -
различна, независима и дръзка.
Не мога да се впиша в общество
от сладки захаросани девойки.
Сред тях изглеждам странно същество,
попаднало в графа - дефектни бройки.
Не ми понася стадният модел -
да върша нещо без да влагам мисъл.
Създадена съм с по-различна цел -
да давам пример Бог ме е орисал.
Над пошлост и поквара да летя
и вярата в доброто да възвръщам.
На страх, двуличност, фалш и суета -
вратата безпардонно да затръшвам.
Не ме търси в еднаквите лица!
На моето с големи букви пише -
достойнство, чест, любов и свобода.
Докато съм Жена. Докато дишам.

Васка Мадарова

User avatar
staromoden
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Posts: 2219
Joined: Wed Oct 28, 2009 6:24 pm
Location: София

Re: Поезия

Post by staromoden » Fri Jun 23, 2017 4:32 pm

Аз търсех северния вятър.
И да живея се научих,
където бродят бели мечки,
забравил хора, клетви, богове.
И станах призрак, бродещ в ледове.

Приятели вий стари! Вижте!
С ужас в мене впервате очи!
Вървете! Не, не бихте тук могли
да живеете във ледове, скали!
Вий никога ловци не сте били!


Фридрих Ницше
Ако си гледаш в краката, вървиш с наведена глава. Ако внимаваш във всичко, нищо не става както трябва. Ако нямаш нищо, нямаш какво да губиш. Ако имаш всичко , нямаш за какво да живееш. Не преживявай - живей. There is no other way.

User avatar
Abigel
Dan-Tete
Dan-Tete
Posts: 866
Joined: Sun Aug 21, 2005 3:12 pm

Re: Поезия

Post by Abigel » Wed Jul 05, 2017 11:50 am

Рецепта за щастие (На дъщеря ми ) – Васка Мадарова

Бъди добра. Бъди разумна, дъще.
И блясъкът в очите си пази.
Когато те обидят, не отвръщай.
Проклинат ли те, ти – благослови.
Не се стреми към гордост и към слава.
Във малките неща е радостта.
Животът често взима. Ала дава
добър урок в замяна на това.
Ще падаш и ще ставаш много пъти.
Не се плаши. Страхът е лош другар.
И мъка, и тревога ще настъпи,
но ти приемай всичко като дар.
Главата дръж изправена високо.
Не се влияй от хорските мълви.
Приятели недей да съдиш строго.
Дори да те засегнат, им прости.
Животът е безумно кратък, дъще.
Не го пилей в омраза и във яд.

Обичай! Любовта ще ти се връща.
И по-красив ще става твоя свят.

Darth Vader
Dan-Tete
Dan-Tete
Posts: 724
Joined: Tue May 05, 2009 1:40 pm
Location: Велинград

Re: Поезия

Post by Darth Vader » Sun Jul 23, 2017 4:08 pm

:sad: :sad: :sad:
В памет на Никола Вапцаров, талантлив, нежен, прекрасен! Разстрелян него ден, преди 75 години.


На жена ми
Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.
Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.

User avatar
READER
Breaker
Breaker
Posts: 282
Joined: Tue Mar 17, 2009 1:01 pm

Re: Поезия

Post by READER » Wed Jul 26, 2017 10:20 am

Без Майчина Насока

От малка, сластна си мръсница, 
липсва ти морал, всеки туй го вижда.
Над теб, и над твоята връстница,
бурята, по-малко всеки ден приижда.

Липсва възпитание,
родители виновни.
Туй довежда до страдание,
и проблемите огромни.

Без ценностна система,
грешката ти е простена.
Но когато вдигаш си краката,
мисли за бъдещето на децата.

И не знам, защо тъй силно,
всичко вижда ми се, много стилно...

Родителите побесняват,
отглеждайки, безнравствена особа.
Не знаят как да възпитават,
и казват, че "тегнело над тях прокоба".

Изгубено във мрак,
без майчина насока.
Всичко превръща се във прах,
щом момичето, е без посока.

Острие или бесило?
Безумието, за ножа е точило.
Баща и майка от нея се отричат,
във омраза нетърпима и се вричат.

На дълбоко, затрупани със пръст,
и двамата различни са на ръст.
Млади и невинни, майка със дете,
над тях пошло бди, родител без сърце.

Отдавна се пробвам с поезията, не знам защо чак сега решавам да споделя нещо с вас. Дано да ви допадне. :)
"Способен съм на всичко, стига то
да е човешко. Който ме надмине,
не е човек."


Уилям Шекспир - "Макбет"

User avatar
JustAFaceInTheCrowd
Dinh
Dinh
Posts: 600
Joined: Thu Jan 14, 2010 2:34 am
Location: The Abyss

Re: Поезия

Post by JustAFaceInTheCrowd » Sat Sep 30, 2017 2:30 pm

DEATH
by Clarence E. Flynn

Why do you fear me?
I am your friend.
I but guide trav’lers
Rounding the bend-
Lead them to freedom
From time and age,
Help them start writing
On a new page….

Seek for me never,
Keep your course true-
When I am needed
I’ll come to you,
Then I will show you
Roads without end-
Why do you fear me?
I am your friend.
Image

User avatar
Ylith
Dinh
Dinh
Posts: 404
Joined: Sat Dec 29, 2007 6:30 pm

Re: Поезия

Post by Ylith » Mon Oct 02, 2017 12:15 am

Ще се включа с нещо любимо от Едгар Алън По :)

Сън в съня

На раздяла дай страни
за целувка и помни
дълги, дълги дни:
права си била тогаз.
Сън в съня живея аз.
Ала щом и в зрак, и в мрак
вярата отлита пак,
ние, спящи или не,
как ще върнем миг поне?
Всичко нощем и деня
си остава сън в съня.

И стоя сред бесен вой,
вслушан в морския прибой,
и държа в ръце слънца —
златни пясъчни зрънца.
Как през пръстите сега
всяко тича към брега,
и струи тъга, тъга…
Боже! Няма никой път
пръсти да ги удържат!
Боже! Как поне това
от вълна да отърва?
Всичко нощем и деня
само сън ли е в съня?

User avatar
JustAFaceInTheCrowd
Dinh
Dinh
Posts: 600
Joined: Thu Jan 14, 2010 2:34 am
Location: The Abyss

Re: Поезия

Post by JustAFaceInTheCrowd » Mon Oct 02, 2017 5:11 pm

Нещо от старият J.R.R (Толкин, не Мартин) :arrow:

Аз мисля, седнал край жарта,
за минали неща,
за пеперуди и поля
в отколешни лета;
за листа жълт, за скрежа бял
в септември отлетял,
с мъгли сребристи и ветрец
косата ми развял.

Аз мисля, седнал край жарта,
за онзи бъден час,
когато дойде пролетта,
без да я видя аз.
Безброй неща стоят до днес
невиждани от мен!
Та всяка пролет всеки лес
различно е зелен.

Аз мисля, седнал край жарта,
за всеки стар познат,
за тез, които подир мен
ще видят този свят.
И уж си мисля и седя,
а все се вслушвам аз
за стъпки, що се връщат пак,
за тих другарски глас.
Image

User avatar
staromoden
Guardian Of The Beams
Guardian Of The Beams
Posts: 2219
Joined: Wed Oct 28, 2009 6:24 pm
Location: София

Re: Поезия

Post by staromoden » Mon Oct 09, 2017 2:02 pm

ВСЯКО ПРИЯТЕЛСТВО Е ЗАРЕДЕНО С ПРЕДАТЕЛСТВО.
ВСЯКО ДОБРО КРИЕ В СЕБЕ СИ ЗЛО.
БОЖЕ, ТВОЕ НЕБЕСНО СИЯТЕЛСТВО,
ТИ ЛИ СЪЗДАДЕ ЧЕРВИВ СВОЯ ПЛОД?

СЪСКА ЗМИЙСКИ ЕЗИК ВЪВ ШЕГИТЕ И ГЛУМИТЕ.
ВЪЛЧА ЗАХАПКА В ХВАЛБИТЕ БЛЕЩИ.
БОЖЕ, ЗАТУЙ ЛИ ИЗМИСЛИЛ СИ ДУМИТЕ-
ЗА ДА ТРОШИМ С ТЯХ ДУШИ?

ЗАВИСТ РЪМЖИ В КОМПЛИМЕНТИ ИЗКУСТВЕНИ.
ТЪМНА ЗАКАНА- В НАЙ-СВЕТЛИЯ ЛОБ.
БОЖЕ, ЗАТУЙ ЛИ ДАРИЛ СИ НИ ЧУВСТВАТА-
ЗА ДА СЕ МРАЗИМ ДО ГРОБ?


Надежда Захариева

Гениално...
Ако си гледаш в краката, вървиш с наведена глава. Ако внимаваш във всичко, нищо не става както трябва. Ако нямаш нищо, нямаш какво да губиш. Ако имаш всичко , нямаш за какво да живееш. Не преживявай - живей. There is no other way.

User avatar
belch huggins
Follower of the Eld
Follower of the Eld
Posts: 82
Joined: Fri Sep 30, 2005 5:23 pm

Re: Поезия

Post by belch huggins » Sun Feb 11, 2018 10:42 pm

Той е пичът около четирсет,
който няма как да бъде с мене.
И защо изобщо си го мисля
и намеквам, че ми е студено.
Браво на жена му, че го глади.
Вижда се, добра е. И умее.
С тези дрехи е направо сладък.
Във момента мисли ли за нея?
Толкова е хладна тази риза,
бяла, като мярната насън.
Той е пичът около четирсет,
със когото няма как да съм.

Мария Донева
Да приемаш нещата твърде насериозно е сериозна загуба на време.

User avatar
belch huggins
Follower of the Eld
Follower of the Eld
Posts: 82
Joined: Fri Sep 30, 2005 5:23 pm

Re: Поезия

Post by belch huggins » Mon Feb 12, 2018 10:12 pm

В някой друг живот ще живеем в къща.
Ако е студено, ти ще ме прегръщаш.
Ще се запознаем в детската градина.
Няма да допуснем пак да се разминем.
Ще сме закопчани. Ще сме заварени.
Нито аз без тебе. Нито ти без мене.

Ще си бъдем свои, любовта ни – цяла.
А сега какво е? Аз съм те живяла
отдалеч, накратко, в нощ като минута,
невъзможно рядко, на страха във скута,
в ноктите на риска, в стаи от тревога.
Колко много искам. Колко малко мога.

Тази тайна мисъл ме сдобрява с края.
Ако ни е писано пак да се познаем,
пак да ме намериш, пак да те обикна,
ще си тръгна смело, с тъмното ще свикна.
Само… Ти не бързай да нагазваш в мрака.
Колкото е нужно, толкова ще чакам.

Мария Донева
Да приемаш нещата твърде насериозно е сериозна загуба на време.

Post Reply