Българска участ е да се родиш в България. При толкова други държави.
Оттук нататък вече нищо не може да се направи. Миналото винаги ще е черно, настоящето - историческо, а бъдещето - светло. Мълчанието винаги ще е злато.
Винаги съседът ти ще е добре, а ти ще си зле.
Винаги Бог ще е високо, а Цар - далеко. Винаги теорията за нашия народ ще бъде оптимистична, а практиката - песимистична.
Винаги българската мечта ще бъде „шведска маса”със столове.
Винаги най-близките ти ще бъдат най-далече, в Канада.
Винаги ще изнасяме мозъци, а ще внасяме месо.
Винаги у нас Ренесансът ще започва преди цяла Европа и ще свършва след Африка.
Винаги петдесетте крака на българската стоножка ще вървят на една страна, а другите петдесет - на друга.
Българската участ е да пием старото кафе на Европа, да караме старите им автомобили и да се вдъхновяваме от старите им идеи.
Българската участ е нашият общ език да е английският.
Българската участ е да избираме винаги най-лошия вариант.
Българската участ и късметът са като две успоредни прави - пресичат се в безкрайността.
СТАНИСЛАВ СТРАТИЕВ
