От време на време пиша (макар и слабо)

[stihopletec]

Взирам се в капка дъжд
и погледът ми се премрежва.
Отминали картини се редят,
когато всичко беше безметежно.
Ръцете ни преплетени в една
душите ни се сляха без остатък.
Над нас се спуска лунният воал
"Обичам те" достига Раят.
Докоснахме най-силната стихия
изпълваща със доброта света.
Наивност, лудост и магия
крие в стъпките си тя.
Но както често случва се в живота
поемаме в собствени посоки.
В потайни ъгълчета на сърцето
прашасали оставяме мечтите си.
Дъждът внезапно отшумява,
а капките изчезват в земята.
Лицето ти откривам в дъгата,
а споменът си отминава.