Стивън Кинг харесва Хари Потър?

[edenbeast]

На ригна на Celebrity Deathmatch, не им личеше, че се харесват...ама пък беше забавно

[deadface]

Така ли? Аз съм пропуснал да го гледам. Разкажи ми нещо повече

[Pavli]

Мен не ме учудва това, че Стивън Кинг
харесва книгите за Хари Потър. Никак даже.
Нито пък това, че ги препоръчва.
Откъм увлекателност и динамика в писането
има какво да се научи от Джоан Роулинг.

[Garraty47]

Така ли? Аз съм пропуснал да го гледам. Разкажи ми нещо повече

има на сайта, можеш от там да си го дръпнеш ;)

[J.S.]

Преди време четох някъде че Стивън Кинг се опитвал да накара Роулинг да не убива Хари в последната книга.Интересно ми е дали е успял

[Eneq]

В тъмната кула даже има препратки към Потър.
Спомнете си сничовете "Хари Потър"
и мен ми харесват книгите.

[deadface]

А на мен не ми харесват особено. Дразни ме, че авторката е изплагиатствала (или хайде, заимствала) цял куп неща от други фентъзи писатели. Една от основните й идеи - магьосническият университет - е разработена много преди нея от Урсула Ле Гуин и Тери Пратчет, при това по-добре. Ако не бяха филмирали романите й и не се беше вдигнал толкова шум около тях, имам сериозни съмнения, че някой в България щеше да им обърне особено внимание, не и при наличието на толкова по-добри автори в жанра.
Но кой знае, може грешката да е в моя телевизор. Все пак съм изчел тонове фентъзи и Роулинг не може да ми поднесе нищо ново, а и отдавна не съм на 10, пък въпросните книги все пак са насочени към най-младите читатели.

[DiZZy]

Що, забавни са
Тук преводите на книгите куцат, ама имам една приятелка, която е побъркана фенка на Хари и като ходи веднъж до Англия си ги накупи повечето в оригинал и като съм ги разглеждала и зачитала не ми се стори толкова повърхностно и детско, колкото нашите преводачи са ги изкарали...
Пък като му е фен човекът, нека си се кефи, има и по-странни неща на тая земя ;)

[Eneq]

deadface: колко книги за потър си прочел?

[Nothingness]

Аз съм чел Философския Камък и Стаята на Тайните,но не ми беше особенно интересно!Като,че Философския Камък по ми хареса!
А пък всеки човек си има право на вкус!Щом си го кефи човека,да си чете...мене как ме кефи и Тери Пратчет :p

[deadface]

deadface: колко книги за потър си прочел?

Прочетох по няколко глави от първите две, за да видя какво представляват. После изгледах четирите филма. На места имаше добри попадения, но като цяло останах разочарован. За мен сюжетът на една книга е по-важен от всичко останало. Предпочитам да чета лошо написани книги, в които се разказват интересни и оригинални истории, вместо забележителни като стил творби, от които може да ми се доспи на 20-а страница. А романите за Хари Потър не ме впечатлиха нито като сюжет, нито като стил.

[Morn]

Аз харесвам Хари Потър, харесвам и Кинг, те са различни.Кинг е за големите. Юношеската литература в последните години в България е кът.Според мен Хари Потър е необходим.

[Meriadoc]

Има разлика между юнушеска и детска литература. Да причисляваме дебилните историйки за Хари към юнушеска литература е просто подигравка към съвременните тийнейджъри. Не бих имал нищо против Потър ако си стоеше като забавна фентъзи поредица за дечица до 13 години, но те го превърнаха в нещо толкова грандиозно, че вече ми се повръща от него. Едно грозно очилато момченце не може да се радва на такава популярност. Против природните закони е. Колкото до Кинг - разочарован съм, че лансира поредицата, но не съм изненадан. Колкото и да е добър и да ми допада като стил и разсъждения, има доста глупави изказвания - например, че Селин Дион била некадърна и всичките й песни не стрували. Като голям почитател на Селин бях потресен от изказването.

[Ben Hanscom]

А на мен не ми харесват особено. Дразни ме, че авторката е изплагиатствала (или хайде, заимствала) цял куп неща от други фентъзи писатели. Една от основните й идеи - магьосническият университет - е разработена много преди нея от Урсула Ле Гуин и Тери Пратчет, при това по-добре. Ако не бяха филмирали романите й и не се беше вдигнал толкова шум около тях, имам сериозни съмнения, че някой в България щеше да им обърне особено внимание, не и при наличието на толкова по-добри автори в жанра.
Но кой знае, може грешката да е в моя телевизор. Все пак съм изчел тонове фентъзи и Роулинг не може да ми поднесе нищо ново, а и отдавна не съм на 10, пък въпросните книги все пак са насочени към най-младите читатели.

(+) Абсолютно на същото мнение съм...Когато четох "Землелория" (това велико фентъзи) останах зашеметен... Баба Урсула е писала за Хогуортс МНОГО ама МНОГО преди Роулинг...така, че Роулинг, скъпа...ГОРИШ

[Vokial]

Повечето писатели се влияят от други и от външния свят. По-точно всички писатели. За Сейлъмс Лот Кинг се е повлият от Дракула, наример. Да не би това да говори, че няма въображение? Брам Стокър пък се е повлиял от Кармила (Шеридан льо Фану) и Вампирът (Джон Полидори). Те пък са се повлияли от различни славянски митове и легенди. Всички от този списък са автори от голям калибър. Дори трудно е да намеши творба да не е повлияна от нещо. Каквото и да е то. Всъщност, не е трудно, а невъзможно.

[edenbeast]

Така ли? Аз съм пропуснал да го гледам. Разкажи ми нещо повече

След само 6 години забавяне идва отговор.
Вероятно отдавна вече си го гледал, но все пак - Celebrity Deathmatch Stephen KIng vs. J.K. Rowling

[deadface]

Да, гледах го скоро след това и по-късно му направих самостоятелна тема в раздел "Стивън Кинг - филми", за да спестя търсенето на други, които са го пропуснали. Благодаря ти все пак.

*

Vokial, Кинг не просто се е повлиял от "Дракула", а е пренаписал романа, като е пренесъл действието в 20-и век. С други думи - разказал е своя собствена, модерна версия на историята. И не крие този факт - казва си го в прав текст и в "За писането", и в предговора на разширеното издание на "Сейлъм'с Лот", и в "Песента на Сузана". Докато Дж. Роулинг никъде не си признава, че е заимствала магьосническия университет и куп други неща от "Магьосникът от Землемория". Нещо, което е подразнило и самата Ле Гуин:

The basic premise of Ursula K. Le Guin's A Wizard of Earthsea (1968), in which a boy with unusual aptitude for magic is recognised, and sent to a special school for wizards, resembles that of Harry Potter. Le Guin has claimed that she doesn't feel Rowling "ripped her off", but that she felt that Rowling's books were overpraised for supposed originality, and that Rowling "could have been more gracious about her predecessors. My incredulity was at the critics who found the first book wonderfully original. She has many virtues, but originality isn't one of them. That hurt."

А колко и какво точно е заимствала, ще видиш, ако прочетеш този чудесен материал по темата.

Разбира се, Роулинг е променила до голяма степен историята, като е решила действието да се развива успоредно в нашата реалност и в паралелно съществуващ магически свят (докато нашата реалност остава извън книгата на Ле Гуин) - нещо, което щеше да бъде оригинално, стига да го нямаше в редица по-стари фентъзита - като се започне с "Нарния" на К. С. Луис, "Мили мой Мио" на Линдгрен, прочутата фентъзи поредица "The Chronicles of Thomas Covenant" на Stephen R. Donaldson (която незнайно защо още не е преведена на български) и "Приказка без край" на Михаел Енде, и се стигне до "Талисманът" и "Тъмната кула" на Кинг, да не говорим за "Никога, никъде, никой" на Геймън, в която (също като в ХП) става дума за съвременен Лондон.

Много автори заимстват чужди идеи (и Кинг, разбира се, не е изключение), но ги разработват по нов, оригинален начин (докато при Роулинг не виждам нищо достатъчно оригинално), като обикновено посочват открито произведението, което ги е вдъхновило. За съжаление не всички имат доблестта да го сторят.

Но неоригиналността на Роулинг не е единствената причина да не я харесвам. Сюжетите й са наивни и пълни с противоречия и недомислици, които се забелязват особено лесно в иначе зрелищните екранизации. Нещо, което няма как да не ме подразни/отблъсне, след като отдавна не съм на 10.

[Abken]

Сюзън Колинс също е взела идея за Игрите си от Кинг ("Дългата разходка" и "Бягащият човек"), но си го признава и септември 2008 година, Стивън Кинг похвали 1-вата част от поредицата. Харесвам стила на 5-те книги (на Кинг и Колинс), защото е използвана идеалната алегория, уж young-adult 13+ dystopian book, a критикуват по адски груб начин аристокрацията и "неданъкоплатците", че обикновените хора са просто част от играта им.

[READER]

Всеки писател черпи вдъхновение от други автори. Нима има някой, който да е прописал без да чете книги? И как може прочетените книги да не му влияят? Та това е глупаво. Тоест ако напиша книга, която има определен сюжет, който сюжет има допирни точки с някои други четива, накрая ще трябва да напиша, че съм се вдъхновил от еди кой си автор? Някак си, тази цялата концепция не ми се връзва.

Признавам си, не съм чел поредицата за Хари Потър, но напоследък някак ми се иска да я прочета. Все пак не смятам, че един филм може да вдигне чак толкова много рейтинга на една книга. Що се касае до това, че книгата е детска - точно това е може би най-големият плюс. Понякога човек има нужда да си спомни какво е да си дете. Ставаме прекалено сериозни, четем сериозна литература, гледаме сериозно кино, отнасяме се към живота прекалено сериозно и забравяме какво е да живееш. Първоначално и аз не исках да я чета заради това, че може би е прекалено детска, но пък може и да се окаже нещо супер добро. То и "Том и Джери" е за деца, но все още се радвам с пълна сила на тази анимация и ако има хора, които не го правят, значи нещо наистина им е сбъркано. Но всеки има право на избор. Смятам да купя и седемте части и да ги прочета.

[READER]

Хари Потър и Философският Камък

Отдавна отлагах прочитането на цялата поредица за Хари Потър, въпреки положителните мненията на много мой приятели, а и добрите отзиви в интернет. От една страна не исках да чета тези книги, защото ми се струваха изключително детски, от друга страна, по онова време, точно преди около десет години, все още не беше излязла последната част от поредицата. Реших да оставя това мое влечение на страна и да се върна към него, когато вътрешният ми глас проговори.
Е, това не се случи в продължение на години. И през цялото това време, на моменти, нещо свързано с тези книги продължаваше да измъчва мисълта ми.
Преди една седмица видях, че в издателството, което издава романите за Хари Потър в България, е пуснало в продажба комплект от седемте книги със задоволително намаление. Реших, че времето е настъпило, но все пак първата книга беше прочетена в електронен вариант, за да съм сигурен, че съм на прав път и инвестицията ми няма да е напразна.
Първото нещо, което си казах беше :
„Защо съм чакал толкова дълго време?”
И не напразно, защото „Хари Потър и Философският Камък” се оказа един изключително пленителен старт на една, вярвам в това ако се съди по първата книга, прекрасна история.
Трудно ми е да опиша какви чувства и емоции нахлуваха в мен след всеки прочетен ред, защото това е нещо, което найстина трябва да се прочете от всяко едно „дете” по света, включително и от децата над двайсет, тридесест или четиридесет, че и нагоре години.
Тайнственост и мистика, съчетани със динамично действие, но не прекалено и хумор типично по детски, хумор, който ме накара не да плача със сълзи от смях, а по-скоро да събуди едно отдавна заспало дете, което да си припомни онзи невинен зов от детството.

- Каква е разликата между сталагмит и сталактит?
- В сталагмит има „м”.

И докато четях, нямаше как да не се усмихвам на такива изказвания. Още повече, че това беше отговор на възрастен човек. Което доказва, че не е важно на каква възраст си, а какво чувстваш дълбоко във сърцето си.
Хареса ми разделението на Мъгъли и „Откачалки”, както семейство Дърсли наричаше хората, които имат различен начин на мислене, или в случая магьосниците. Но това важи и в истинският свят, където хората с въображение винаги са заклеймявани от хора със огромен запас от крайно невежество.


Влез, страннико, но се пази
от туй, което те грози
за грешна алчност непростима.
Че който, без да внася, взима,
ще плаща скъпо на свой ред.
Предупреден си отнапред :
под пода ако търсиш ти
туй що не ти принадлежи,
там ще намериш „за заслуга”,
освен богатство, нещо друго.

Гениалността на автора се усеща във всяко изречение. Идеята не е просто да се разкаже някаква история, която да има динамика и да се чете с интерес, което е от първостепенно значение, разбира се, но и да изгражда ценности, които със сигурност биха били полезни както на детето, така и на възрастния индивид. Нещо, от което настоящите деца имат сериозен дефицит.
Мърдостите на Дъмбълдор, които се засилват в края на книгата, дават смелост и увереност, почти като бащински съвет, който ни учи на осъзнатост и отговорност към всичко, с което се захващаме. Точно по този начин трябва да се разговаря с едно дете и да се стимулира неговото въображение и страст към непознатото. Детето се ражда с изключителен потенциал, който в последствие бива премазан, ако мога така да се изразя, къде от невежеството на родителите, къде по-късно в училище…

„Не е добре да се захласваме по мечтите си и да забравим да живеем.”

Разбира се, едното не пречи другото. В край на сметка мечтите са тези, които ни бутат напред през трудностите. Но понякога, увлечени от някаква цел, можем да забравим за нещата от които имаме нужда. По този начин Хари Потър израства във първата част, след като е бил ограничаван в семейство на пълни неудачници. Изведнъж той открива, че е магьосник, но тази метафора важи и в истинският живот, когато определени хора достигат до осъзнатост, събуждат се от ограниченията на масите. Да бъде магия!!! Полетът на въображението е без граници. Деца и възрастни, трябва да бъдат устремени, към онова, което е отвъд всякакви представи. Всеки един от нас има избор, но трябва да се осмелим на този избор.

„Няма добро и зло, има само власт и такива, които са прекалено слаби, за да я потърсят.”

Страхът трябва да отстъпи пред борбеният дух. Смъртта трябва да остане без царство. Това може да бъде постигнато само с упоритост. И първата книга от поредицата ни учи точно на това, че човек трябва да назове страховете си, а не да ги прикрива, и чак след това да се изправи срещу тях, защото те са нищо, сравнение със силата на човешкият ум.

„За добре организираният ум смъртта е просто следващото голямо приключение.”

Просветление, просветление, просветление… Знанието, а не парите ни правят щастливи. Да се стремиш към придобиването на материя не може да облекчи ужаса от не образованият ум.
„Пари и живот, колкото си поискаш! Двете неща, които повечето човешки същества биха избрали пред всичко… Работата е там, че хората са склонни да избират именно онези неща, които са най-лоши за тях.”
За нещастие на повечето, това е самата истина. Дано да има повече хора, които да прочетат тази книга на време, за останалите – моите съболезнования. Жалко е, че има хора, които никога няма да разберат, че нещата не опират само до това да се нахраниш и да имаш скъпа кола.
Изключително важно е да се възпита скромност в едно дете и да му се покаже нагледно каква е разлика между потребност и нужда. Когато Хари се качва във влака за Хогуъртс и си купува лакомства, защото за първи път в живота си има тази възможност, а вижда, че Рон ще яде домашно приготвен сандвич, Хари му предлага да замени лакомства за неговият сандвич. В край на сметка двамата си поделят лакомствата.
Не съм сигурен какви емоции ще предизвика тази сцена във едно дете, но съм сигурен, че някой възрастен, който прочете този пасаж и притежава достатъчно интелект, ще си каже :

„ Да, това е тайната към доброто възпитание.”

Като изключим поучителните сцени в тази първа книга, съвсем спокойно мога да заявя, че това е първото четиво от новата 2018-та година, което предизвика огромен интерес във жадната ми за интересни истории душа. До някъде съжалявам, че не съм прочел тези книги по-рано, но друга част от мен се радва, че съм един от малцината, които им предстои да се насладят на едно наистина стойностно четиво.
Онова, което силно вълнува въображението ми, освен нещата, които изброих по-горе е, че още от първата глава историята приковава вниманието на читателя. И всичките тези сцени изпълнени с мистика, тайнственост и приключения, просто няма как да не подсилят апетита на страстния читател.
За тези, които още не са посегнали към тази книга – горещо я препоръчвам. Задължителна единица в библиотеката на всеки уважаващ себе си читател. Чувал съм, че историята става все по-сериозна със всяка следваща книга и вълшебната приказка от първата книга ще загуби до някъде своят чар, но вярвам, че историята ще става все по-интересна и по-интересна. С огромно нетърпение очаквам да продължа със следващата част. Оставям перото настрана и ви пожелавам приятно четене.