Стивън Кинг - интервюта

[deadface]

Мисля, че е крайно време да направим тема, в която да съберем всички достъпни в нета интервюта, които Стивън Кинг е давал през годините по един или друг повод. Това ще ни помогне да го опознаем по-добре, пък и да вникнем по-дълбоко в творчеството му.

Ето, например, едно много интересно интервю от края на 70-те години, което е било публикувано за пръв път чак през 1987:
http://americanindian.net/stephenking.html

[unheard lullaby]

Аз пък смятам, че е по-добре всеки тук, който поназнайва английски и има малко време да хване по 1 интервю, да го преведе и да ги сложим на сайта.

[deadface]

Напълно съм съгласен с теб, обаче нямам достатъчно свободно време за целта. Ако някой има време и желание, да действа

[unheard lullaby]

Аз очевидно имам желание, но се местя в друг град и времето ми е меко казано ограничено покрай цялата галимация, но ще хвана това, което си дал и ще се опитам да го преведа поне до края на месеца. Но сама не мога да преведа всички интервюта, налични в нета.

[J.S.]

Захванах се да преведа едно от интервютата,които намерих в Horrorking.Преводът едва ли е перфектен,както и правописът ми.Оставих и оригиналния текст за тези,които предпочитат да го четат на английски или да преценят качествата на превода.

AOL: Mr. King, we're honored to have you with us tonight. Welcome

Мистър Кинг,за нас е чест да бъдете с нас тази вечер.Добре дошъл.

Stephen King: Thanks. Nice to be here.

Благодаря.Приятно ми е да съм тук.

AOL: If you're all set to start, we'll turn it over to the audience without further ado.

Ако сте готов да започнем,ще се обърнем към публиката без да се суетим повече.

Question: Have you reached all of the goals you set for yourself when you were younger? Or are you continually revamping them as you mature?

Постигнал ли сте всички цели,които сте си поставил като по-млад?Или непрекъснато ги променяте с възрастта?

Stephen King: I never really had any goals other than to tell stories and to try and keep things fresh. So I guess I'm always setting the goal a step ahead. I'm having fun; is that a goal?

Никога не съм имал различни цели освен да разказвам истории и да се опитвам да ги задържам свежи.Значи предполагам,че винаги поставям целта стъпка напред.Забавлявам се;това цел ли е?

Question: Do you see yourself ever retiring to enjoy the fruits of your labor?

Смятате ли някога да се оттеглите за да се насладите на плодовете на работата си?

Stephen King: Not retirement, actually, but I can't wait to retire from the PR side of it, and if I start to write books that seem flat or uninteresting, I hope I have enough sense left to just write the stuff an put it in a drawer!

Не оттегляне,всъщност,но нямам търпение да се оттегля от Пи Ар частта на работата си.Ако започна да пиша книги,които изглеждат плоски или безинтересни,надявам се че ще имам достатъчно здрав разум за да мога да прибера в чекмеджето написаното!

Question: Do you and other writers in your eclectricity such as john saul, john carpenter, anne rice, ect, feel in competition for best sellers list and are you pressured by your publisher to beat other writers release dates?(of course no one is better than the king)

Дали вие и другите пистели от вашата област като Джон Сол,Джон Карпентър,Ан Райс и др. се чувствате като в състезание за класацията на бестселъри и налага ли натиск вашият издател да изпреварите датите на публикуване на другите писатели?(естествено никой не е по-добър от краля)

Stephen King: I think the publishers play a chess game with release dates. I've been in an enviable position, where people tend to schedule away from me, at least until recently. Clancy and Grisham both outsell me, and I think the publishers are careful to steer away from them as much as they can. As for me, I just write 'em and hope for the best.

Мисля,че издателите играят на шах с датите за издаване.Бил съм в завидната позиция хората да се стремят да определят далечни дати от моите,поне доскоро.Кланси и Гршам се продават по-добре от мен и аз мисля, че издателите внимателно се насочват далеч от тях доколкото могат.За мен - аз просто пиша и се надявам на най-доброто.

Question: Are any of your kids following in their parents' footsteps??

Следва ли някое от децата ви стъпките на родителите си?

Stephen King: All of my kids like to write. My wife is also a novelist (Tabitha King), and so the kids all have some pretty good genes that way. Are they the writers of tomorrow? Who knows?

Всичките ми деца обичат да пишат.Съпругата ми също е писател (Табита Кинг),така че децата имат доста добри гени в тази насока.Дали ще са бъдещи писатели?Кой знае?

Question: I was wondering why alot of your books contain authors? By the way happy belated birthday.

Чудех се защо в доста от вашите книги има герои-писатели.Между другото честит рожден ден със закъснение.

Stephen King: Thanks for the happy birthday wishes. All I want is a playoff slot for the Red Sox, who have stumbled badly in September. I write about writers because I know the territory. Also, you know it's a great job for a protagonist in a book. Without having to hold down a steady job, writers can have all sorts of adventures. Also, if they disappear, it's a long time before they are missed. Heh-heh-heh.

Благодаря.Всичко което искам е преиграване за Ред Сокс,които се препънаха лошо през септември.Аз пиша за писатели,защото територията ми е позната.Също,знаете,че това е прекрасна работа за главен герой в книга.Без да им се налага да работят постоянна работа,писателите могат да имат всякякви приключения.Освен това,ако изчезнат,минава доста време преди да се почувства липсата им.Хихихи.

Question: if i was pressed to choose one of your books or stories, i don't what one i would pick. do you have a favorite, or is your favorite the one your working on (or the next one)?

Ако някой ме накара да избера една от книгите или разказитеви,няма да знам какво да избера.Вие имате ли любима,или любимата вие тази,над която работите(или следващата)?

Stephen King: This probably sounds self-serving, but I like BAG O' BONZ the best. For now, at least.

Сигурно ще прозвучи като самоизтъкване,но най-много харесвам Торба с кости*.Поне сега.

*Последната му издадена книга по време на интервюто.

Question: Do you ever use any of these new software for making up characters o plots? Do you think these story writing softwares take away from the imaginative process?

Използвате ли от новия софтуер за измисляне на герои или сюжети?Смятате ли че софтуерът за писане на истории взима част от творческия процес?

Stephen King: Nah. Plot software is just a high-tech version of Edgar Wallace's plot-wheel, inevnted in the '20s. I use what comes out of my head, or what I see happening around me.

Не.Сюжетния софтуер е просто високотехнологична версия на сюжетното колело на Едгар Уолъс,измислено през ‘20те.Ползвам това,коеото излезе от главата ми,или това,което се случва около мен.

Question: Are most of your books based on your own childhood fears?

Базирани ли са повечето ви книги на собствените ви страхове от детството?

Stephen King: Now why are we on my childhood? Could it be you think I'm...well...a little STRANGE? Actually I had a very normal childhood. There was the cannibalism, of course, but...

Сега пък защо говорим за детството ми?Възможно ли е да смятате,че съм..ами...малко странен?Всъщност имах доста нормално детство.Е,имаше го и канибализмът, естествено,но...

Question: Mr. King, is it true you never go to bed without looking under it first?

Мистър Кинг,вярно ли е че никога не си лягате без да погледнете под леглото?

Stephen King: Nope. Not true. Sorry. If there really was something under there, it'd probably bite my face off.

Не.Не е вярно.Съжалявам.Ако наистина има нещо там долу,вероятно би ми отхапало лицето.

Question: Do you an your wife share ideas about stories?

Обменяте ли със съпругата си идеи за сюжети?

Stephen King: Usually not while we're actually writing, but we swap manuscripts and criticisms. Man, she can be tough. Always fair, though.
She really supported me during the work on BAG OF BONES.

Обикновено не докато пишем,но обменяме ръкописи и критика.Човече,тя може да бъде безпощадна.Винаги права,обаче.Тя всъщност ме подкрепи по време на работата по Торба с кости.

Question: Can you tell us anything about your other two books for S&S? We've heard that they are tentatively titled "On Writing" and "While We Were in Vietnam."

Можете ли да ни кажете нещо относно другите ви две книги за S&S(Simon & Schuster,издателство).Чухме че пътвоначално са озаглаваени “За Писането” и “Когато бяхме във Виетнам”.

Stephen King: The next book is a set of four related stories--a novel, two short novels, and a short story. The book will probably be called HEARTS IN ATLANTIS. The last book is ON WRITING, nonfiction. I'm going to spill all my secrets, tell where all the bodies are buried.

Следващата книга е поредица от четири свързани истори-роман,две кратки новели и един разказ.Книгата вероятно ще се казва Сърца в Атлантида.Последната книга е За писането,документална.Ще разкрия тайните си,ще кажа къде са заровени всички трупове.

Question: What are the chances of you and your wife, Tabitha writing a book together, such as you did with Peter Straub?

Какви са шансовете вие и жена ви,Табита да напишете книга заедно,както направихте с Питър Строб?

Stephen King: Sounds like a quick ticket to divorce court. I don't think we could do it. Although the thught has crossed my mind.

Звучи като билет за експреса към съда за разводи.Не мисля че бихме могли да го направим.Въпреки че мисълта ми е минавала през главата.

Question: Do you consider yourself a "horror" writer? Or a writer?

Смятате ли се за “хорър” писател?Или писател?

Stephen King: Just a writer. Next

Просто писател.Следващия.

Question: What are your Halloween plans?

Какви са плановете ви за Хелуин?

(After a very long Delay on AOL's part the interview continues with Stephen King under a different screen name)

След дълго забавяне от страна на AOL интервюто продължава със Стивън Кинг под друго екранно име.

Stephen King: Halloween jinxed it.... it's not my favorite holiday.

Хелуин го урочаса...Не ми е любимия празник.

Question: it's obvious that being from maine has had an impression upon your works. ..what is it like to be one of very few celebrities in the state? how are you percieved by mainers who've seen their state the setting for some fairly grusome tales?

Очевидно е,че фактът,че сте от Мейн оставя белег върху творбите ви...какво е усещането да бъдеш една от много малкото известни личности в щата?Как сте възприет от жителите на Мейн,които са виждали щата си като мястото на действие за някои доста ужасяващи истории?

Stephen King: I think that most Mainers seem failry proud of me. Of couse, they might be only being polite.

Смятам,че повечето жители на Мейн изглеждат сравнително горди от мен.Естествено,може просто да се държат учтиво.

Question: As an author, do you ever have times when you can't think of a single page--not even a single word for a story?

Като писател,има ли моменти,през които не можете да измислите една единстена страница,или дори дума за историята си?

Stephen King: No Some days its easier than others, but unlike Mike Noonan in "Bag of Bones," I've never had a real writers block.

Не.Някои дни ми е по-лесно дот други,но за разлика от Майк Нунан от “Торба с кости” никога не съм блокирал напълно.

Question: If this is not to personel I was wondering why in Your dedication to Naomi (in Bag of Bones) you wrote "still" after it.

Ако не е прекалено лично,чудех се защо във посвещението ви за Наоми(в Торба с кости) сте написал “все още”(still,или “както винаги” в българското издание) след него.

Stephen King: I dedicated my second novel to Naomi way back in 1975. I just wanted to say I still love her even though she's now a big person instead of a little person.

Посветих втория си роман на Наоми през 1975.Просто исках да кажа,че все още я обичам въпреки,че тя сега е голям човек,а не малък.

Question: I love all of your work Mr. King. The Dark Tower novels are my favorites. Have you ever based a character strongly on a real person? Or yourself maybe? Thanks in Red Rock, Texas.

Обичам всичките ви творби,мистър Кинг.Книгите за Тъмната Кула са ми любими.Някога измисляли ли сте герой,изцяло базиран на реално съществуващ човек?Или на вас може би?

Stephen King: All my charachters are partly me and partly what I see in other people. The character most unlike me is probably Roland in the Dark Tower Stories.

Всичките ми герои са отчасти мен и отчасти това,което виждам в останалите хора.Най-различният от мен герой е веротно Роланд от историите за Тъмната Кула.

AOL: Mr. King, thanks so much for your time.

Мистър кинг,благодарим много за вашето време.

AOL: More time than you probably expected...

Вероятно повече,от колкото сте очачвал...

[deadface]

J.S., благодаря ти за положения труд :biri: Надявам се, че и другите ще го оценят.

[Eneq]

Тъкмо излизате от болницата, как се чувствате
С.К. Може да се каже, че съм добре. Все още имам хронична болка в крака и в ханша, но започвам да се възстановявам. Сякаш тялото ми е на 52 години, освен бедрото ми, което сигурно е на 85. Никога повече няма да си мисля “Отива до Ню Йорк”, вече ще казвам “Ще водя крака си в Ню Йорк. Но започвам да се подобрявам.

Много ми хареса “За писането”. Трудно ли бе за вас да го напишете?

С.К. Бе по трудно отколкото си мислех в началото. Много хора през годините ме питаха “как правя това и как правя онова”. Затова реших да нашиша книга, която да отговори на много от тези въпроси, както и на други. Имах около 150 страници и някак си това, което исках да кажа избяга от мен. Тогава спрях да пиша, а след инцидента ми бе много трудно да се върна към ръкописа.

Как я сравнявате с фантастиката?
С.К.
Това е едно от нещата, които се случват понякога на половината път от писането на една книга. Това бе нещо, което найстина исках да напиша. Беше като секса: по-лесно е да го правиш отколкото да пишеш за него. Но книгата за мен бе ценна. Надявах се да служи за пример. Не очаквам, че учителите ще я дадът за четене на 13 годишни деца, но се надявам тийнеиджърите сами да намерят пътя към нея.

Какво ви накара да включите автобиографични елементи?
Исках да отговоря на един често задаван въпрос: “Защо пишете за ужасните неща, за които пишете?
Няма еднозначен отговор. Нито директен. До някаква степен все едно ме питат “защо ядете броколи”. Не можеш да обясниш това. Това е вградено генетично в теб. Но мисля, че в книгата има много примери, който ще помогнат на потенциален писател да се превърне в работещ писател. Има места в живота, в които започваме да разбираме кои сме и какво правим.

Книгата бе ли терапия за вас?
С.К.Не се опитвах да изчистя мозъка си пишейки тази книга. Аз не съм голям фен на психоанализата. Мисля, че ако имаш умствени проблеми имаш нужда от добри хапчета. Също така мисля, че ако имаш мисли, които те притесняват, неща които са несигурни, колкото повече говориш за тях, пишеш за тях, толкова по малко сериозни се превръщат те. Като цяло “За писането” е ретроспекция. Това не бе опит да пиша за живота си, но като цяло не мога да го отделя от работата. Нарекох първата част на книгата “CV-то” защото исках да кажа: “Ето мойте референции. Аз бях такъв. По този начин стигнах до тук”.


По какво друго работите в момента?
С.К. Свърших новела наречена “Капан за сънища”, и работя по книга със Питър Строн наречена Талисмана 2.

Как върви съвместната ви работа?
Като игра на тенис е, нарисувахме корта, линията, и сега просто си подаваме топката по мейл-а.

Кой доминира?
В момента гласът, който доминира в книгата е повече на Питър. Така, че се старая да си наваксам.

Явно болката ви е накарала да експериментирате. Преди катастрофата говорехте, че сте готови да се откажете изцяло от писането. Възможно ли е все още?
С.К. Аз съм като наркоман. Винаги казва “ще спра. Не мога да продължа” и после не го правя. Това, което казвам често е че се надявам, че ще усетя кога е време да спра, точно когато започна да се повтарям. Сега съм много по-близо до края отколкото до началото. Искам да приключа с Тъмната кула, но после нещо интересно се случва и отново се заинтересовам.

Какви неща?
С.К. С този рокаджия John Mellenkamp, комуникираме от миналия ноември веднъж му казах, че не ставам за музикант, а той ме заведе в къщи включи китарата ми и тя никога не е звучала по-добре. После ми разказа призрачна история. Сега ми прати демо с негова музика. Никога не съм писал за музика, но ако искате призраци аз съм вашия човек. Искам да пробвам нови неща. От много време си мисля за сцената. Например Misery, е почти пиеса.

Намирате ли време да свирите музиката си?
С.К. The Remainders ще забият тази пролет с Roger McGuinn от The Byrds. Така, че вече не свиря.

Мечтал ли сте да бъдете рок звезда когато сте бил малък?
С.К. Никога не станах достатъчно добър. Свирих keyboards в една група, както и на китара, но не много дълго.

Когато чета книгите ви, си мисля че никога не сте се съмнявали, че ще станете “разказвач на истории”. Какво е детството на един писател?
С.К. Разсъждавах върху този въпрос със снаха ми. Веднъж дадохме на сина ми саксофон, защото имаше идея да свири в група, но всъщност никога не го е искал искренно. Майка ми казва, че когато е била бременна с мен, излезнала на пътя и взела катран, и го сдъвкала, защото имало нещо в него, от което тя имала нужда. Обичам да мисля колко сме умни. Мисля, че човек се ражда с таланта на писател, като цяло трябва да имаш основните елементи и да го развиваш.

Мислите ли, че вашия талант е бил наследен?
С.К. Никога не съм разказвал бащините истории. Моята майка казва, че той е много ръкописи, а преди да се занимае с това е бил в морската пехота. Често е пращал ръкописите си до различни списания, които в момента нямат еквивалент. И двамата ми сина пишат. Жена ми е публикувала 5 книги, а пък аз 35 или 36. Всичко е в гена, точно като цвета на очите ми.


В такъв случай мислиш ли, че гените диктуват нашите идеи, съдба, решения, живот?
С.К. Не знам. Има много вероятности. Нашата дъщеря е в училище за свещенници.

Давате ли кураж на децата си да се занимават с писане?
Не бих спирал тяхното слънце. Писането е страхотна работа, но тежка…





по смисъл са част от нещата. простете ми за грубия превод. малко се поизморих.
ето оригиналния линк:
http://observer.guardian.co.uk/stephenk ... e_continue

[J.S.]

Кое беше любимото ти занимание като дете?

За съжаление,не да копая костите на стари животни или да измъчвам насекоми.В края на 50те нямаше много телевизии в САЩ,но ние хващахме WPIX от Ню Йорк и те даваха Филм за милион долара,който започваше в 9 сутринта и траеше цял ден.

Кое беше най-хубавото в това да си американски тийнейджър през 60те?

Срещите с момичета,взимането на кола,слушането на музика,бийтълманията...Прекрасно беше да си хлапе.

Трябваше ли ти кола за да можеш живееш на затънтено място?

Да,беше провинция.За да направиш нещо ти трябваха гуми.Докато стана на 18,когато най-накрая взех книжка,ми се налагаше да ходя на кино по други начини,а това беше проблем ако исках да си уредя среща.

Какво,да не ви се налагаше да ходите на автостоп с гаджето?

Ами,можеше да се спре кола,но нещата бяхя по-сложни от това.Трябваше да отидеш до най-добрия си приятел (ако има кола) и да го попиташ да ли иска да ходи на кино.Казваш му, че ще платиш половината бензин.Ако се съгласи,питаш някое хубаво момиче дали иска да излезете и тя ти отговяря,че е заета!Трудно беше.

Можело е да завършиш седейки на задната седалка докато приятелите ти са отпред.

Разбира се.Помня няколко ходения на автокино-след като взех книжка,така че аз карах,и аз бях сам докато отзад двамата се натискаха като луди.Унизително.

Това е грубо.Кои бяха първите произведения,които те накараха да пожелаеш да пишеш хорър?

Евтини списания като Weird Tales и Startling Stories.Страниците започваха да се разпадат и миришеха като египетски подправки.Помня как мислех, че ще е адски трудно да се печели добре.Да взимаш пари само за да измисляш неща!

Беше ли повлиян от всичките тези необикновени истории?

Да.Първото нещо,което продадох беше The Glass floor през 1969.Представляваше разказ за обладана от духове къща с тайна библиотека,която имаше под,направен от огледала.Когато вървиш в стаята,скоро почваш да чувсташ сякаш се рееш.Просто висиш във въздуха.И тогава падаш.Това беше неочаквания обрат.

И колко получи за него?

30 долара.Всъщност,ще ви кажа истината тук.За пръв път публикувах разказ,за който обаче не получих заплащане,през 1963.Разказът се казваша I Was A Teenage Grave Robber.Промениха заглавието на In A Half World Of Terror.Разказваше се за луд учен,който отглежда гигантски червеи и насилва тийнейджъри да копаят свежи трупове.

Защо?

Не знам.Но накрая,червеите изядоха учения и тийнейджърът избяга.

Налагаше ли се да работиш друга работа за да плащаш наема докато продаваше разкази в началото?

Да.Работех в пералня докато пишех за мъжки списания.Не се ебавам:за всяко медицинско обслужване на децата ми се заплащаше от списания с имена като Cavalier и Dude.А,и Juggs.Очарователно,нали?Голи жени плащаха за здравето на децата ми.

Странно ли беше да работиш в пералня?

Имаше един тип,който работеше там и падна в пресата за пране.Той беше над машината,бършейки прах,когато загуби баланс и падна.

И машината изяде ръцете му?

Да,погълна ги.Така че той имаше две куки на мястото,където бяха ръцете му.

Сигурно му е било трудно да си връзва връзките...

Наистина.И винаги носеше бяла риза и вратовръзка.Чудехме се как вратовръзката му беше толква добре завързана.Той отиваше в тоалетната и пускаше едната кука под топлата вода и другата под студената,после се приближаваше зад гърба ти и и поставяше куките на врата ти.Това беше неговата шегичка.

Поне е запазил чувството си за хумор.В Мизъри,писателят се награждава с цигара когато завърши книга.Ти имаш ли ритуал?

По-рано отварях бутилка шампанско,но преди 10 години спрях да пия.

Защо,писна ли ти?

Не точно.Трябваше или да спра да пия,или да изпивам всичко възможно.Единствното време,когато наистина ми липсва е когато завършвам книга.

Ти лично имал ли си лоши преживявания с “най-голям фен”?

Не директно,но жена ми е имала.Един човек влязал в къщата ни докато тя била вкъщи сама.Било към 6 сутринта,и тя току-що била станала, когато чула чупенето на стъкло на долния етаж.

И слязла да разследва?

Да.

Как изглеждал?

Като Чарлс Менсън с дълга коса,и имал раница в ръцете си.Казал,че е най-големият ми фен.После внезапно спрял и казал,че всъщност ме мрази защото съм откраднал романа Мизъри от неговата леля.После показал раницата и казал,че има бомба вътре и ще я взриви.

Исусе!Какво направила жена ти?

Побягнала боса и по по нощница,човече!Полицията дошла и той все още бил там.Оказало се,че в чантата му имало кутия с моливи и кламери.

Какво му е имало,тогава?

Оказало се,че е от Тексас.Леля му била медицинска сестра,която е била уволнена от болница, и той е направил връзка със сестрата от Мизъри.

Уау!Има ли място,на което те е страх да живееш?

Да. Port-au-Prince, Haiti – където престъпваш телата на умрели деца на пазара.

Да сменим темата,чух,че притежаваш радио станция.Как стана това?

Писах в плейбой за смъртта на рок енд рола и се появи човек наречен The Humble Yet Mighty Marshall,който каза че станцията му се продава,и ако наистина съм фен на рок енд рола трябва да я купя.Така и направих.

Ти самия си в група,нали?

Да.The Rock Bottom Remainders.

Имали ли сте запомнящи се забивания?

Свирихме в London Palladium и Bruce Springsteen се появи и изпълнихме Gloria,стирия химн на Van Morrison.Доста е лесно,но забравих акордите във вълнението да свиря със Springsteen.И свирихме на откриването на the Rock'n'Roll Hall of Fame.Организаторите не искаха да обидят никои от истинските музиканти и поканиха тези пет писатели,които смятаха че могат да сврият.

Значи имаш книги,филми,сериали,радиостанция,музика,актьорски учaстия-смяташ ли че би участвал в реклама,и на какъв продукт?

Да предполагам.Можеш да правиш реклама за да караш хората да носят предпазни колани с ужас в стил “това може да се случи и на теб”.Осакатени лица,изхвърлени през преднитото стъкло.Или снимки на почернени бели дробове за пушачи.

Но това кара хората да не правят неща...

Прав си.Предполагам че би било трудно да накраш някой да купи нещо като използваш хорър.Никой няма да купи хранителен продукт ако покажеш много дебел човек със стотици поражения,казващ “Така ще изглеждаш ако ядеш...”.

Самотата е тема в твоите книги.Имало ли е самотен човек или всизвестен скитник в родния ти град?

Да,имаше.Той се клатушкаше из града,отсядайки в гаражите на различни хора.Помня,този път беше в провинцията,така че хората просто казваха”Я,виж,ето го Сууки”.По-добре е да си скитник в провинцията.Поне можеш да получиш малко пай.

Вярно ли е,че си заинтересуван от крикета?

Да.Заведох няколко англичани на бейсболна игра в Ню Йорк и те помислиха,че бейсбола и крикета са от едно училище,но аз не се съгласих.Затова реших че ще гледам крикет през онази година,и проклетата игра беше отложена заради дъжд.Обаче срещнах Dickie Bird.Той беше доста пъргав.

И за финал,Бог добър ли е,или зъл?

Мисля,че може да е обичан.В крайна сметка имахме само една голяма бомба за 53 години,човече!

Ето го и оригиналното интервю

[deadface]

Браво, страхотни сте!

Ето едно интервю с Кинг в превод на Адриан Лазаровски. Вътре се говори доста за Тъмната кула ;)

"Кралят и неговата кула"

(Интервюто е в .pdf формат и се отваря с Acrobat Reader)

[Garraty47]

:smt003
браво
интервютата скоро ще бъдат качени на сайта. като ще бъдат споменати имената на преводачите. а спецялно 3а J.S. много Каменица на следващия концерт 8)

[unheard lullaby]

A аз мога ли да им направя малко редакция на правописа преди това? И на някои неточности в превода. Моооже ли, може ли? Плийййз! Ще бъда много добричка. :gospoica:

[J.S.]

Аз разрешавам.Знам че и преводът,и правописът ми не са като на хора,които са завършили английска или българска филология.Така че по-добре да бъдат редактирани.

[Eneq]

о аз го писах докато 30 деца ми крещяхана главата
и после имах2 дена ужасно главоболие
така, че квото направите

[deadface]

"5 questions for Stephen King"

[NoLabel]

Пише нещо ново човека. Браво бе, само така!

[deadface]

Интервю с Кинг от 1983, което е публикувано преди 3 дни за пръв път:

Част първа
Част втора

Първата част е особено интересна, в нея Кинг говори за страховете, за рака, за Фройд и за Чудовището в гардероба 8)

[deadface]

Nightline's Interview With Stephen King
Интервюто е доста дълго и много интересно, не пропускайте да го прочетете ;)

[deadface]

Ново интервю по повод екранизацията на "Мъглата"

[deadface]

"Talking with Stephen King"

[deadface]

Why writing is like sex, more