Вихър през ключалката (Тъмната кула 4.5)

[Shelob]

На мен пък историята много ми хареса. Приказката си е приказка, а тази беше чудесна.

[Nothingness]

Отдавна не съм фен на фентъзи жанра в литературата, но "Тъмната Кула" страни достатъчно от него и разказите за Роланд и компания винаги са ме грабвали от първата до последната страница на всяка една от 8-те книги! "Вихър през Ключалката" не прави изключение! Този похват на история в историята в историята не ми е от най-любимите, но Стивън Кинг, както обикновенно е ненадминат! Точно когато читателят се сблъска с ужасът, криещ се в пустинното градче идва ред на кратка почивка и започва приказка за красивата зелена гора за разведряване на атмосферата. И там става страшно, но добрата бяла магия смегчава обстановката. След като човек се разнежи, пак ни пренасят в грубата "действителност" на пясъчния ад...

Книгата е страхотна! Хареса ми както приказката в разказа, така и разказа в историята .

10/10

След тази прекеасна книга ще си дам малко почивка от четенето и ще започвам да преговарям Френския - искам да го науча най-накрая тоя смотан език!

[deadface]

http://www.hodder.co.uk/Books/detail.pa ... 1444731729

Британското издание с меки корици

[stanislav_vd]

Е, последната Кула приключи... Книгата си е страхотна - приказката в нея също - обхвана ме една носталгия в последните й страници... Странно...

[BOTQTA]

Току що я завърших. И наистина подкрепям мненията по-горе: сама по себе си книгата не е кой знае какво. Ако не си чел другите книги от поредицата и прочетеш само тази като самостоятелна история, няма да ти се хареса особено. Обаче за Феновете... грешка няма!!! И на мен ми стана носталгично накрая, даже на последните страници ми се сви сърцето - нещо, което само Чичо Стиви може да направи!!!

Spoiler

Show

А иначе много ми хареса, че беше намесен и Р.Ф./М.Б. Никога няма да ми омръзнат такива връзки и препратки. Дори си помислих, че Р.Ф. е и преображенецът, тъй като името на единия от солничарите беше Боби Фърн или нещо си там с Ф. А добре знаем, че Бооби е обикновено съкратено от Робърт. Р.Ф. Но не и този път! Или нарочно е било измислено това име, да те подведе в грешната посока.

[LastHope]

На шестата година от издаването на български и аз я прочетох.
Без да съм фен на "кръпките" по поредиците, книжлето ми хареса. Не мисля че разводнява сюжета, не повече от четвъртата за Магьосника. Не намирам и никакъв смисъл да се издава като отделна книга с други имена на героите и т.н. Нали не мислите, че Кинг е дотолкова финансово изпаднал, че да пробутва допълнителни книги между тези, които са вече успешни?
Подобно на други читатели и мен ме обзе носталгия по Кулата като приключих Вихъра. Дори да реши да вмъкне още пет "половинки" в рамките на поредицата пак бих ги прочела, поне докато не намеря какво да не ми хареса.

[Ico]

Книгата ми хареса много.
Чудесна история от средният свят. Самата конструкция на история в историята в историята, също ми допадна, но като цяло книгата има, няма 20 страници свързани с тъмната кула и спокойно можеше да си е един отделен роман.

[deadface]

Гледам, че не сме добавили корицата на новото издание


Вихър през ключалката
http://pleiadbooks.com/stephen-king/vih ... luchalkata

Роланд и членовете на неговия ка-тет оставят зад гърба си Изумрудения дворец и се отправят към Кала Брин. Ала ги застига мразовеят – ураганен вятър, който помита всичко по пътя си. Пътешествениците се барикадират в единствената оцеляла сграда, до която успяват да се доберат. Очаква ги дълга нощ. От онези нощи, през които край лагерния огън се разправят страшни истории. И Роланд започва да разказва.
Преди много години баща му го е изпратил на почти невъзможна мисия: да открие и да унищожи страховития преображенец, оставящ след себе си диря от мъртъвци. Само едно момче на име Бил като по чудо е оцеляло след последния набег на чудовището, само то може да го разпознае.
На Малкия Бил Роланд разказва приказката „Вихър през ключалката“, която майка му му е чела, когато самият той е бил дете. „Човек никога не е твърде голям за приказките. Без значение дали си мъж, или си момче, жена ли си, или момиче. Никога не сме твърде големи или твърде стари за хубавите истории“ – обяснява Стрелецът.
А тази история е хубава – в нея се разказва за момчето Тим, което по-късно хората ще нарекат Смелото сърце. За да върне зрението на майка си, Тим се впуска в опасно приключение из Необятната гора, пълна с дракони, с блатни хора мутанти и с… магии.

Във „Вихър през ключалката“ Стивън Кинг отново прави онова, което умее най-добре: да омагьосва и да пренася читателите в незнайните светове на миналото и на бъдещето.
Защото ка идва ненадейно… като мразовей. Като вихър.