Книжни новини, отзиви и препоръки

[Ich_Will_]

Ще чакам отзив за "Денят на прасето", имам го зареден на четеца и му се чудя.

[FLAME]

Удавниците - Дженифър Макмеън
Мистерия, която е изградена от две сюжетни линии, разкриващи страница след страница истории и легенди, свързани с изворите край иначе с нищо незапомнящо се градче. И сякаш гмурнали се в тъмните води на басейна, пълнещ се от изворната вода, ние потъваме все по-надълбоко и е все по-трудно да се освободим от увлечението – ставаме част от историята и не искаме да я напуснем. А тя е от любимия ми тип – мрачни легенди за призрачни създания. Защо във водата от лековитите извори се давят толкова хора и има ли истина в слуховете, че после същите тези хора са забелязвани там, където са изгубили живота си? Наистина ли място, за което се твърди, че лекува и помага, също толкова безпощадно отнема?

Пълната рецензия можете да прочетете в блога ми: https://flame16.blogspot.com/2022/01/blog-post_22.html

[READER]

Ще започна своят коментар върху "Вегетарианката" от Хан Канг със следният цитат :

"Някъде по средата между отричането на ужасни събития и назоваването им, лежи истината за психологическата травма."

Но нека да не се залъгваме, че сюжетът във произведението на Хан Канг е базирано върху психологическата травма или поне не напълно. Макар, че никога не разбира истинските чувства и мисли на главната героиня, осъзнатият и интелигентен читател лесно може да отгатне какво става в главата на Йонг-хайй и какви са нейните стремления.

Психологическата травма в ранно детство може да разруши вече възрастния индивид. От друга страна е твърде вероятно да го накара да открие себе си и да израсне духовно. Искам да подчертая думата духовно, винаги го правя, защото много хора не разбират разликата между това човек да бъде духовен и това да бъде религиозен. Между двете няма допирни точки.

Това, което харесах в тази книга е стилът, но най-вече подходът на Хан Канг да разкаже тази история, а именно да не дава думата на главната героиня. По този начин читателят става свидетел на това, което оформя дадена личност от детството до възрастния индивид.

Както споменах вече, авторката не ни запознава директно с мислите на Йонг-хаий, но хората около нея, с тяхното повърхностно поведение и примеси на огромно невежество, всъщност ни казват всичко, което ни е нужно, за да разберем чувствата на Йонг-хаий в най-голяма дълбочина.

Може би ще пропусна важни елементи от цялата книга, с цел да изкажа моите най-есенциални виждания по въпроса с това четиво, но ще се опитам да бъда максимално ясен, до колкото е възожно с подобно четиво.

За да бъде разбрана по най-правилният начин тази книга, човек трябва да притежава изключително богата душевност. Дори в моят кръг от познати, бих я препоръчал на един или двама. Богатата душевност не се опира само на знания и житейски опит, тя се опира по-скоро на душевен опит. Защото това, което е написала Хан Канг в произведението си е за израстването на душата и отричането на материята.

Четири думи, с които бих описал това произведение :

- Свобода
- Трансформация
- Трансценденция
- Апотеоз

Вегетарианството (в случая веганизмът) е може би първата стъпка на даден човек да започне заличаването на животинското в себе си и насочването към божественото. Много често бих попитал някой :

- Би ли ял от човешки труп?
А той би ми отговорил :
- Не, разбира се. Това е ужасно!

Като вземем това предвид, в какво се различава храненето с труп на човек от храненто с труп на животно. Лично аз не намирам особена разлика. Но в този случай, ми допадна много гледната точка на Хан Канг за вегетарианството. В един момент може да прочетем за откъслечните мисли на Йонг-хаий, когато тя е в онези състояния между будно и състояние на сън. Тя усеща напрежение в слънчевия сплит, нещо като огромна буца, която е заседнала там. И въпреки факта, че не носи сутиен, тя продължава да усеща въпросното напрежение. В края тя достига до логичният отговор, че тази тежест няма материално проявление, тази тежест в гърдите й е нещо отвъд физическия свят.

Това, което разбираме в първата част от книгата озаглавена "Вегетарианката", е че Йонг-хаий е интровертна личност. Затворена в себе си още от детството, но въпреки това любознателна, интелигентна и със огромна слабост към четенето. Това е описанието за нея от нейният съпруг.

Само определен вид души могат да разберат своето предназначение тук на земята. За обикновенните души предназначението е семейство, деца, работа. За другите души като Йонг-хаий е трансценденцията, която се изразява в това да преобразува животинската си природа, да се откаже от материалното си тяло, за да трансцендира душата си и в крайна сметка да я превърне в апотеоз, каквато тя всъщност е. Чрез нашето материално тяло ние придаваме съзнателност на този процес, но крайният резултат е да разберем, че физическото тяло е средство, уред, с който да издигнем нашият дух. Това, което Йонг-хаий постига в краят на книгата.

Най-трудното в този случаи е да избереш да се родиш в конвенционално семейство. Издигането на духовно ниво в този вариант е много трудно и това е много добре показано във "Вегетарианката", тя е обградена от хора с ниска душевност, неразбиращи, невежи и най-вече затъпяли от хранене с месо. За да не навлизам в дълбочина, мога да препоръчам едно видео, което гледах преди време и ми допадна много. То засяга част от нещата, за които говоря тук.

Ревю - "Пътят на душите" и "Книга за отвъдния свят"

"Вегетарианката" много ми напомни на Жан Валжан от "Клетниците" на Виктор Юго, въпреки, че второто произведение е много по-грандиозно като замисъл. Но във "Вегетарианката" има една мистичност и загадъчност, която правят книгата много по-приятна за четене и трябва да си призная, че това произведение ще се превърне едно от най-добрите, които съм чел до момента, не само тази година, а изобщо.

Втората част на "Вегетарианката" е озаглавена "Монголският знак".

Споменах ли, че в това произведение има толкова много символизъм, че хората, които имат богат вътрешен свят, много добре ще разберат за какво точно говоря.

Втората част е разказана от гледната точка на мъжа на сестра й. Единственият човек, който може би разбира донякъде какво се случва с Йонг-хаий. Тази част от книгата е интересна с това, че след като Йонг-хаий спира да се храни с месо в първата част, тя има сблъсък с родителите си и най-големият си страх - нейният баща, които е упражнявал физическо насилие в детските й години, а и сега, когато тя вече е омъжена жена. Тя претърпява, така да се каже, вид прераждане, след като си прерязва вените пред цялото си семейство и въпреки това остава жива.

Във втората част на книгата през погледа на съпруга на сестра й, всъщност виждаме едно красиво момиче, с красиви форми и най-вероятно поради това, че вегетарианството й не е вече първично, както читателят ще разбере в първата част. Кожата й не е болнава. Гърдите й вече се закръглят, защото е започнала да се храни по правилният вегетариански начин.

Съпругът на сестра й дори започва да се възбужда от нея. Често му се налага да се бори със собствената си ерекция, когато тя е в мислите му. Да си я представя, когато осъществява сексуална транзакция със собствената си съпруга, а и да мастурбира, когато си мисли за нея. Съпругът на сестра й е човек на изкуството, но той не е точно като Йонг-хаий, защото неговият стремеж е към трансцендиране чрез изкуството, но все пак този стремеж не е насочен изцяло към заличаване на човешкото и в частност с животинското, както е при Йонг-хаий.

Той решава да изрисува тялото на Йонг-хаий и да го превърне в едно живо и подвижно растение. Но неговият стремеж е да отиде дори по-далеч. Да намери мъж, чието тяло да бъде изрисуване като това на Йонг-хаий и да позират пред камерата докато осъществяват сексуална транзакция. Йонг-хаий вече е освободена от условностите на физическото си съществуване. Тя започва да разбира свободата си по нов начин, да усеща тялото си по различен начин. Още от самото начало тя отказва да носи сутиен, но сега често се разхожда напълно гола в дома си и това не я притеснява изобщо, дори когато съпругът на сестра й я вижда в това състояние.

Мъжът, който той намира обаче отказва да прави секс със Йонг-Хаий, тогава братът на сестра й се нахвърля върху нея освирепял в желанието си да осъществи сексуален контакт с нея и точно в този момент се вижда разликата в животинското. Йонг-хаий има желанието за секс, не заради самото удоволствие от правенето на секс, а заради изкуството, което само по себе си е път към трансформацията на духа и тялото. Тя би се съгласила, ако той също е изрисуван, което в последствие и прави.

Третата част с найменованието "Пламтящи Дървета"

Прекрасен край на една чудесна история. Може би много хора ще кажат, че книгата е останала с отворен край, но тази книга не може да има по затворен край от този. Тук идва на помощ "душевното богатство", за да бъде разбран напълно този завършек.

В края на втората част сестрата на Йонг-хаий хваща съпруга и сестра си заедно, целите изрисуване в цветя и докато те спят прегърнати, тя извиква екип от близката лудница. Така третата част се разказва от гледната точка на сестрата, която редовно посещава Йонг-хаий в клиниката за душевно болни.

Тук много добре Хан Канг прави контраст между това какво е лудост и какво не е. И дали изобщо съществува лудост. В тази част Ин-хаий (сестрата на Йонг-хаий), разбира, че всъщност сексът между сестра й и собственият й съпруг може би не е в следствие на лудост, а по-скоро на възвисяване на духа чрез изкуството. Тя най-накрая разбира безсмислието на брака и защо сестра й се развежда с нейният съпруг (или по-точно обратното, но поради причини, които зависят от нея, а не от съпруга й) . Защото в първата част на книгата съпругът на Йонг-хаий обяснява, че жена му не изпъква с нищо особено, че дори няма някаква особена връзка помежду им. Държанието на Йонг-хаий го потвръждава. Свързването на двама човека от скука, което е много модерно в наши дни. Хората решават да се оженят, без да разбират какво точно правят. Но в случая с Йонг-хаий отчасти е и насилствено. Не го разбираме в директна реч, но се подразбира от цялостният сюжет.

Когато тя спира да се храни с месо, спира и да прави секс с мъжа си, защото той я отвращава. Когато той я пита защо. Тя му отговаря, че мирише на месо. Съвсем разбираемо. Няма да навлизам в дълбочина защо един месояден изглежда изключително непривлекателен във всяка една насока за един веган или вегетарианец. Колкото е отвратително един веган да се насили да яде месо, толкова по-отвратително е да си легне с човек, който задоволява енергийните нужди на тялото си с животински трупове.

Пак се връщам в третата част на книгата. Безмислието на брака. Харесва ми начинът по който Хан Канг е поднесла тези размишления на сестрата на главната героиня. Чисто и просто бракът винаги е бил нещо излишно и "любовта" не може да продължи повече от две години. Това е чисто и просто еволюционен трик. Когато се влюбваме, биохимията на мозъка е стимулирана да произвежда окситоцин в конски дози, затова и хората, които твърдят, че са "влюбени", не са, просто са мариновани в собствените си хормони. Но след 2 години, тези конски дози окситоцин в началото са изчерпани и хората започват да си казват : "Защо пък се ожених за този? Защо ли се омъжих за тази?"

Сестрата на Йонг-хаий започва да си задава същите въпроси и в общи линии достига до извода, че всичко, което е направила през живота си, също и успешният си бизнес с козметика, е продиктуван от желанието да бъде подлога на някой друг.

Йонг-хаий е била физически малтретирана в детството си, но никога не се е предавала на импулса да се хареса на баща си, за да си спести боя. Докато нейната сестра е правила точно обратното. В общи линии тук с пълна сила важи една стара и изтъркана като самото човечесто мъдрост :

"Намери си хубав мъж за радост на тате. Намери си хубава работа за радост на мама. Роди дете за радост на баба. И като се увериш, че всички са щастливи, можеш да се гръмнеш."

Едната сестра измъкнала се от оковите на брака, семейството, децата, изиксванията на обществото - трансцендира и достига апотеозът на собствената си душа.

Другата сестра, разбрала, че цял живот е живяла животът на други хора, в края на книгата се вглежда в гората и търси отговорът на собственото си страдание, но гората остава безмълвна за онези, които не могат да разберат езикът на мълчанието...

Тази книга не е четиво с което да "убием" неделният ден. Тази книга е сериозен пилотаж и изисква сериозни познания в много насоки. Това е причината поради която оценката й в Гудрийдс е занижена. Не е четиво за хора без душевност. Може би пак е моментът да повторя - "не е за хора без ДУШЕВНОСТ", а не религиозност.

На останалите желая приятни мигове в прегръдките на това изключително красиво четиво.