Колко книги прочетохте тази година?

[PostMortem]

1. Стивън Кинг – „Приказка“
2. Жак Пулен – „Фолксваген блус“
3. Джон Ланган – „Рибарят“
4. Табита Кинг – „Умален свят“
Фьодор Достоевски – „Бели нощи“
5. Стивън Кинг – „Колорадеца“
6. Роджър Зелазни – „Островът на мъртвите“
7. Стивън Кинг – „Романът на Лизи“
8. Рей Бредбъри – „Гръмна гръм“
9. Ан Райс – „Интервю с вампир“
10. Ан Райс – „Вампирът Лестат“
11. Ан Райс – „Царицата на прокълнатите“
12. Донко Найденов – „Холограмата на Титан“
13. Джордж Оруел – „Глътка въздух“
14. Радой Ралин – „Люти чушки“
15. Ървин Уелш – „Лепило“
16. Харпър Лий – „Да убиеш присмехулник“
17. Клифърд Саймък – „Всичко живо е трева“
18. Алвин Шварц – „Страшни приказки за мрачни вечери“
19. Алвин Шварц – „Страшни приказки за мрачни вечери 2“
20. Алвин Шварц – „Страшни приказки за мрачни вечери 3“
21. Стивън Кинг – „Неизживени спомени“
22. Ърнейст Хемингуей – „Сбогом на оръжията“
23. Абрахам Мерит – „Обитателите на миража“
24. Джон Диксън Кар – „Човекът призрак“
25. Джоди Ларсен – „Зловеща тишина“
26. Клифърд Саймък – „Човекоядци“
27. Геза Цифра – „Смъртта вкарва голове“
28. Кобо Абе – „Чуждо лице“
29. Рос Макдоналд – „Прощален поглед/ Пулсираща вена“
30. Роджър Зелазни – „Господарят на сънищата“
31. Стивън Кинг – „Клетка“
32. Дейвид Морел – „Нарушители“
33. Кристофър Гоулдън – „Път от кости“
34. Нийл Геймън – „Книга за гробището“
35. Нийл Геймън – „Американски богове“
36. Ърнест Хемингуей – „Отвъд реката, сред дърветата“
37. Нийл Геймън – „Момчетата на Ананси“
38. Радой Ралин – „Езопиада“
39. Реймънд Чандлър – „Дългото сбогуване“

Отчета за тази година - малко повече от миналата като количество, но винаги може повече. Най-доброто, което четох: „Нарушители“, „Лепило“, „Глътка въздух“, „Всичко живо е трева“, „Неизживени спомени“ и Вампирските хориники.

[Key]

Голям списък,голяма нещо.
Аз съм прочел само няколко книги,сигурно нямат и пет броя."Пожарникаря" леко ме разочарова.....всъщност повече от леко,май имах прекалено големи очаквания.Изключително трудно чета големи тухли,трябва да е нещо уникално че да задържи интересът ми.Тази година е още по слаба от към четене,и най-вече от към неща които да ми харесат!

[Nothingness]

През 2023г. ми се случи за първи път, от 20 години насам, да не прочета нищо на С. Кинг

1. Зов за Завръщане (Арнолд Шварценегер) - страхотна автобиография! Искаше ми се да има малко повече за Австрия след ВСВ 2,. 8.5/10

2. Разговори с Бога част 2/3 (Н. Д. Уолш) - като цяло е скучно и понякога дразнещо-нелогично, но си има и страхотните моменти 6/10

Това е пълният списък.

[Key]

Може би три,четири книги......ама не съм сигурен(по скоро надолу от колкото нагоре).Фаворита ми е "Били Съмърс" на Кинг.Всяка година става така,една на Краля да прочета,и тя ми е фаворит за годината.И това не е защото съм му голям фен,просто е най-доброто което прочитам за годината.Ама с тази бройка(на прочетени книги) няма какво друго да очаквам!

[PostMortem]

1. Нийл Геймън – „Никога, никъде, никой“
2. Джоузеф Хелър – „Параграф 22“
3. Артър Хейли – „Летище“
4. Джон МакДоналд – „Нос Страх“
5. Джим Томпсън – „1280 жители“
6. Павел Вежинов – „Синият камък“
7. Греъм Грийн – „Доктор Фишер от Женава или бомбената вечеря“
8. Нийл Геймън – „Океанът в края на пътя“
9. Рей Бредбъри – „Дървото на Вси Светии“
10. Клифърд Саймък – „Гробищен свят“
11. Джером Джером – „Празни мисли на един празен човек“
12. Джером Джером – „Още празни мисли на един празен човек“
13. Джером Джером – „Празни идеи на един празен човек“
14. Джордж Оруел – „Пътят към кея на Уиган“
15. Стивън Кинг, Бев Винсънт – „Ужас във висините“
16. Ник Кейв – „Смъртта на Бъни Монро“
17. Крис Уудлинг – „Обсебването на Елейзабел Крей“
18. Дийн Кунц – „Не бой се от нищо“
19. Дейвид Морел – „Шпионинът, който дойде на Коледа“
20. Жорж Пиротски – „Смъртоносна ерекция“
21. Дейвид Зелцер – „Изчадие адово“
22. Джефри Дивър, Кати Райкс и 20+ други – „Няма покой за мъртвите“
23. Марк Еглингтън – „Джеймс Хетфийлд: вълкът от Metallica“
24. Харпър Ли – „И страж да бди на пост“
25. Николай Светлев – „Възкръсването на Крали Марко“
26. Кати Коджа – „Болни мозъци“
27. Жоел Дикер – „Загадката на стая 622“
28. Сиге Еклунд – „В лабиринта“
29. Фрида Макфадън – „Прислужницата“
30. Дейвид Морел – „Фалшива самоличност“
31. Хосе Ваккаро Руис – „Канибалът“
32. Стивън Кинг – „Харесвате го по-мрачно“
33. Райли Сейгър – „Последните момичета“
34. Райли Сейгър – „Заключи всички врати“
35. Робърт Луи Стивънсън – „Крадецът на трупове“
36. Андрея Илиев – „Лошо момче“
37. Едгар Уолъс – „Фантома на Лондон“
38. Нийл Геймън – „М като Магия“
39. Джо Хил – „Кутия с форма на сърце“
40. Нийл Геймън – „Внимание, психоспусък!“
41. Фрида Макфадън – „Тайната на прислужницата“
42. Фрида Макфадън – „Прислужницата вижда всичко“
43. Стивън Кинг – „То“
44. Артър Хейли – „Детективи“
45. Кърт Вонегът – „Бог да ви поживи, мистър Роузуотър“
46. Рос Макдоналд – „Подвижна мишена“
47. Олдъс Хъксли – „Лебедът умира след много лета“
48. Джон Уилямс – „Стоунър“
49. Brian Keene – „Darkness on the Edge of Town“
50. Ю Несбьо – „Нощната къща“
51. Сьорен Свайструп – „Кестеновия човек“
52. Нийл Геймън – „Коралайн“
53. Нийл Геймън – „Звезден прах“
54. Арто Паасилина – „Годината на дивия заек“
55. Жером Лубри – „Тайните убежица“
56. Гийермо Мартинес – „Убийства в Оксфорд“
57. Клифърд Саймък – „Заложници в Рая“
58. Клайв Баркър – „Абарат“

По goodreads са 59, но там брои двата тома на "То" за две книги, пък аз си я броя за една. Както и да е, доволен съм тази година от прочетеното - и качествено, и количествено. Надявам се и през следващата година да имам възможността да прочета поне толкова, ако не и повече. Най-доброто, което прочетох, безспорно е "То", но имаше и много други достойни претенденти.

[Key]

"То" е велика книга,никога не я прочетох втори път,и няма да го направя....знам че просто няма да е същото.

[J.S.]

14. Джордж Оруел – „Пътят към кея на Уиган“
47. Олдъс Хъксли – „Лебедът умира след много лета“

Какво ти е мнението за тези двете? Не съм ги чел, а ми се иска да продължа с Оруел и Хъксли тази година. Подготвил съм си Eyeless in Gaza. Докато се наканя да почна, може и да я преведат на български

[PostMortem]

J.S., най-общо казано и двете са средна хубост, със сигурност далеч от "1984", "Фермата на животните" и "Глътка въздух" на Оруел, както и "Прекрасният нов свят" на Хъксли. Оруел се впуска в много политически и класови размисли, докато Хъксли го обръща тотално на безкрайни философски съждения.

Копирам ревютата ми от goodreads за малко по-подробно мнение.

Джордж Оруел – „Пътят към кея на Уиган“
Първата част ми беше много интересна с описанията на живота, работата и домакинствата на миньорските семейства. Срещат се много любопитни детайли относно начина им на хранене, ужасните условия, в които са принудени да живеят и пр. и пр.

Втората част прави прелюдията от междукласовите отношения в британското общество към политическия спектър, в частност социализма като контрапункт на фашизма. Макар отново да има смислени заключение и житейски размисли, които да се прочетат, по-скоро беше скучна, спрямо началото на книгата.


Олдъс Хъксли – „Лебедът умира след много лета“
Едновременно много харесвам и презирам Хъксли. Видно е бил изключителен ерудит, с огромни познания и интереси в много сфери. Същевременно, стилът му на писане е толкова сух и на моменти отегчителен... Някои от идеите и съжденията му ми бяха много интересни, но пак - цели пасажи ме изморяваха със своята излишна претенциозност на изказа и излишни детайли, описания и т.н.

В конкретика за творбата, тя е силно философска, разглеждаща много изконни житейски въпроси и със сигурност поражда много интересни теми за размисъл. За жалост, сюжетът в много части от книгата остава на заден план, за сметка на прекаленото впускане в дълбините на философстването. Вероятно, това е още една причина романът да ме кара да се чувствам раздвоен - нито е докрай увлекателен роман в сюжетен смисъл, нито е съвсем философски трактат.

[J.S.]

PostMortem, благодаря за бързия и подробен отговор.

По-вероятно е да прочета „Пътят към кея на Уиган“, отколкото „Лебедът умира след много лета“.
Миналата година четох социално - публицистични есета на Оруел („За Хитлер, атомната бомба и цензурата“) плюс „Почит към Каталония“. Втората ми беше по-интересна, заради описанията на мизерното и гнусно съществуване в окопите, както и заради абсурдите на гражданската война и многото различни фракции. Нещо донякъде подобно, но и доста различно, се слува в Близкия изток в днешни дни.
Така че ще ми е интересно да прочета какво е написал Оруел за живота на обикновените бачкатори от мините и неговите разсъждения, с които може и да не се съглася напълно.

Иначе по принцип си мисля, че харесвам повече Хъксли. И от него четох две книги през 2024. „Обратно към Прекрасния нов свят“ беше много силна. Хъксли, като човек от Тависток, е бил отлично запознат с методите на социална манипулация на едро. Пророческа, но не е познал на 100% всичко. Другата книга беше „Геният и богинята“. Кратък роман, чете се бързо и е увлекателна. Когато пише добре, Хъксли пише много добре.

[Nothingness]

за 2024:

1. Аз Още Броя Дните (Георги Бърдаров) - тъжна книга, много добре написана. 9/10

2. Разговори с Бога част 3/3 (Н. Д. Уолш) - хубавото на тази част е, че е последна от трилогията...4/10