
Захванах книгата, стараейки се да избягвам всякакви сравнения със Стивън Кинг и без да търся аналогии със "Сблъсък". По-скоро, през цялото време пред очите ми бяха отровните пейзажи от "Лудия Макс", дори Пожарникаря си го представях като младия Мел Гибсън.
Хареса ми как Джо Хил е разделил книгата на отделни "книги" - направо библейски апокалиптично. Добре е балансирал хорър, екшън и антиутопия. Ако не беше хумора и пиперливия език щеше да е доста депресарска, а от това щеше да загуби.
За недосттък ще посоча, че образът на Джон Рукууд някак леко ми бледнееше до второстепенен герой

Дълго чаках да издадат книга на Джо Хил и не съм разочарована. Има потенциал момчето, има и добър учител, има и добри музикални вкусове

Благодаря и на преводача!